НАДЕЖДА И ТРЕВОГА ЗА ЧОВЕКА
Д-р Георги Чалдъков
„Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – отговорът на първия въпрос на Пол Гоген е даден от д-р Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882).
Дарвин отплава с кораба на Нейно Величество „Бигъл” през зимата на 1831 г. от Англия за Южна Америка – да картографира бреговете й. Претворил в концепция изследванията си, Дарвин написва книгата „On the Origin of Species by Means of Natural Selection, or the Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life“) („За произход на видовете чрез естествен подбор, или запазването на успелите породи в борбата за живот“), публикувана преди 163 години – първите 1250 копия на книгата са в книжарниците в Лондон на 24 ноември 1859 г.
За десетте издания на книгата докато е бил жив, Дарвин – един от най-големите учени на XIX-ти век – е получил три хиляди английски лири. Сега в Англия дават повече пари на футболист за хвърляне на тъч на стадиона „Олд Трафорд”.
През 1909 и 2009 г. в Кембридж, където е работил, има тридневни фестивали, посветени съответно на 100- и 200-годишния рожден ден на Дарвин – 12 февруари. Този ден се отбелязва като Международен ден на Дарвин, известен още като Ден на еволюцията. През юли 2000 г. списанието Scientific American публикува статията на проф. Ернст Маир, озаглавена „Влиянието на Дарвин върху модерното мислене”. Там пише, че еволюционната теория на Дарвин оказва съществено влияние върху начина на мислене на съвременния човек.
Във всички издания на „Произход на видовете” е изписано едно от съкровените послания на еволюцията: „алтруизмът започва от мотивацията, която е учила човека, че даването на другия може да води към получаването от другия.” В еволюцията оцелява не само най-приспособеният (survival of the fittest), но и най-добрият (survival of the nicest) – не като козметика, а като поведение на сътрудничество и съпричастност, на реципрочна емпатия.
С „Произход на видовете” Чарлз Дарвин замени теологичното обяснение за произхода на човека с популационното и хуманитарно мислене – стабилността и успехите на дадена група от хора в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи. Това означава, че трудът и алтруизмът са превърнали човекоподобните маймуни в човек – една красива „надежда за живот”. (Все още няма отговор на въпроса „Защо мързелът и егоизмът не превръщат тези човеци в човекоподобни маймуни?)
Човекът принадлежи на Царството на животните: клас – бозайници; разред – примати; семейство – човекоподобни маймуни; род – човек (Homo). Преди повече от 50 хиляди години е живял Homo erectus – изправеният човек, Homo Neanderthalensis…. И момичето Тумай („надежда за живот” – на един от локалните диалекти в Чад, Централна Африка), и „красивата Люси”, наречена така на песента на Бийтълс „Lucy in the sky with diamonds”, която археолозите слушат по време на разкопките в Етиопия…
И на върха – Homo sapiens (разумният човек). Какво ще стане с нeго в съвременния свят на алчност-и-агресия е едно от големите предизвикателства на ХХI-ви век. Така, „Произход на видовете” може да празнува щастливо, но и тревожно, своя 163-ти рожден ден. В книгата, на страница 36 над „дървото на евюлюцията”, Дарвин е написал: I think – Аз мисля.
Ние трябва да се замислим „Кои сме?”: Изправени маймуни или падащи ангели? Извися ли се или пропада човекът – става Homo altruisticus и Homo reciprocans или остава Homo necans и Homo economicus?
И „Къде отиваме?” – Quo vadis, Homo Bulgaricus?
Послеслов
„Колко хубаво и все пак колко тъжно е това“:
На 24 ноември 1859 г. първите 1250 копия на „Произход на видовоте“ са в книжарниците в Лондон.
На 24 ноември 1943 г. София е бомбардирана за втори път от британски и американски самолети.
