240px-VanGogh_1887_Selbstbildnis

163 години от раждането на Винсент ван Гог

ПРОКЛЯТИЕТО НА ТАЛАНТА

163 години от раждането на Винсент ван Гог

 

Д-р Георги Чалдъков

 

Пловдивският професор Владимир Янев  изрече: „Ако Бургас внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по  стиховете на Христо Фотев“. От тази матрица аз изписвам: Ако цветовете внезапно изчезнат, те могат да бъдат възстановени по картините на Винсент ван Гог.

Увлечени по политическите и жълтите герои на ежедневието, нито една

национална медия и тази година не пророни и дума на 25 март (Благовещение) за раждането на този  ден на Христо Фотев (1934–2002). Само стражите на свободното слово и романтичните емоции – някои електронни  издания – почетоха Поета.

Да живееш кратко е трагично, несправедливо, нелепо, ужасно. Отнесено към големите поети, става poetes maudits (прокълнати поети): Петя Дубарова (17), Александър Вутимски (24), Николай Катранов (24), Христо Смирненски (25), Шандор Петьофи (26), Христо Ботев (27), Пеньо Пенев (29), Димчо Дебелянов (29), Гео Милев (30), Пърси Шели (30), Димитър Бояджиев (31), Пейо Яворов (36), Джордж Байрон (36), Сергей Есенин (36), Артюр Рембо (37), Робърт Бърнс (37), Федерико Гарсия Лорка (38), Едгар По (40), Джон Ленън (40), Александър Блок (41), Владимир Висоцки (42),Франсоа Вийон (43), Пенчо Славейков (46), Фридрих Шилер (46), Шарл Бодлер (46), Марина Цветаева (49), Никита Станеску (50), Янаки Петров (52), Пол Верлен (52), Емил Иванов (53), Емили Дикинсън (56), Аврам Аврамов (62).

Винсент ван Гог е роден преди 163 години, на 30 март 1853 г., в Холандия. И умира на 37 години – „прокълнат художник“. Ужасно тревожна е връзката между некадърност и арогантност (справка национален конкурс за наградата „Христо Фотев“), като и тази между талант и проклятие. Другото е написано от прокълнатия поет Христо Фотев (68).

ЕТЮД (ВАН ГОГ)

В чест на художника Винсент Ван Гог

 

Забравен от самия Бог,

живял холандеца Ван Гог!

В самия ад – наречен Арл –

и живял!

Разказват – пиел и абсент!

– Здравейте, господин

Винсент!

Но стига! Вий сте много блед!

– Как стига? Много съм зает!

Рисувам този слънчоглед!

Ах, той е точния портрет

на слънцето… Какъв пожар

е слънчевата юлска жар!

Подобен на жътвар – със плащ

захвърлен, с мозък треперещ –

рисува той… Какъв абсент!

– Здравейте, господин Винсент!

Но вий сте трескав! Много слаб…

– Как трескав? Аз рисувам хляб!

Ах, хляб от кръв и смях, и сол…

А вас… ви виждам с ореол

на ангел… Страшния мистрал

люлее пламналия Арл!

Най-после полудял – със стон

ридай той в пустия си дом –

рисува той – и пий абсент!

– За бога, господин Винсент!

Но стига! Вий сте страшно блед!

– Мълчете! Много съм зает!

Рисувам! Искам… Този път

съм виолетов… Син…

Не!… Жълт!

Но смъртно жълт… Какъв покой! –

Рисува той! Рисува той –

холандеца Винсент Ван Гог…

Портрета на самия Бог!

 

Накрая, от шега обзет,

изрече той: Автопортрет!

 

 

Print Friendly

Автор: Д-р Георги Чалдъков


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *