Източник: архив БГНЕС
„23% от децата от уязвимите групи изобщо не знаят какво е училище и детска градина.“ Това каза пред журналисти Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители. Такева участва в среща-дискусия на тема „Мерки за обхващане, задържане и превенция на отпадането на децата и учениците в детската градина и училището. Ефективно взаимодействие между институциите.“
Така у нас реално необхванатите от училище и детска градина деца от уязвимите групи са някъде около 150 хиляди. Всяка година от училище отпадали около 15-16 хиляди. Половината от тях заминават с родителите си в чужбина и реално там те са обхванати от други образователни системи.
Такева настоя общините, МВР и другите институции да затегнат контрола за регистрирането на семействата, които се местят от едно населено място в друго. „И сега, ако се направи проверка, ще видите, че една голяма част от хората от уязвимите групи идват в София, Варна, Бургас – но не са се регистрирали. Което означава, че който и да иска да направи проверка и да обхване техните деца в училище или в детската градина, не може да го направи, защото не регистрираме вътрешната миграция“, обясни тя.
Янка Такева заяви още, че е учудена защо след като МОН има Стратегия по темата за обхвата и намаляването на отпадащите и за взаимодействието между институциите, отново се връщаме в изходна позиция – да се говорим какво трябва да направим.
„Ние трябваше днес 2017 г., след като тази стратегия работи вече 4 години да кажем кои мерки работят, кои не работят и какво трябва да се допълни в тази стратегия и съответно как всички тези мерки трябва да се финансират и конкретно кой за какво отговаря в тези мерки“, коментира Такева. По думите й не може четири години да буксуваме, без да имаме напредък.
Такова било положението и в Румъния, която приела своята стратегия по същото време като България, но вече няма този проблем. Такева попита отговорните институции, взели участие във форума, защо Румъния успяха, а ние не можем?
Освен това тя изказа недоволство и срещу медийното отразяване на незаконните пазари за булки, традиционни в ромските общности.
Тя бе категорична, че в тази държава има закони, които позволяват да се нарушават други закони. „Социалната политика на държавата трябва да минава през образованието. Само, че тук трябва да се види как да се разделят парите.“
По време на дискусията, която бе отворена за медиите само в първата част, бяха поставени въпросите и встъпителните думи. Тогава министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че предизвикателството е най-голямо и то не стои само пред образователната система, но и социално икономическото развитие на страната.
Според него взаимодействието между институциите щяло да има силна добавена стойност по отношение на резултатите. Според него е необходимо МОН да изработи механизъм за съвместна работа на институциите с цел да подпомогне обхващането на децата. „Амбицията ни е да имаме такъв механизъм до юли месец“, посочи той.
В дискусията заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев подчерта образованието като национален стратегически приоритет, видим в приетата тригодишна бюджетна прогноза на правителството. Там е заложено увеличение на заплатите на учителите с 15% от септември. Освен това се предвижда и промяна в начина на финансиране на училищата в страната чрез делегирани бюджети.
В срещата участваха представители на общините, на агенциите за социално подпомагане, представители от регионални инспекторати по образование и директори на училища.
