На 6 август /19 август стар стил/ 2016 се навършват 113 години от Преображенското въстание
На 28.06.1903 г. в местността „Петрова нива” до с. Стоилово, Малкотърновско – точно в 14 ч. Михаил Герджиков открива конгреса на преоброженци. Избира се главно боево тяло /ГБТ/ от 3 човека: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и капитан Стамат Икономов.
ГБТ взема решение въстанието да избухне на 5 срещу 6 август, вечерта на Преображенце Господно 1903 г. В уречения ден и час Странджа пламва.
Смъртните дружини /такива има във всяко село/ освобождават селата от турския аскер и заптиета. Радостта е неописуема, голяма и сладка -опиянението е кратко и само 20 дни.
На 25.08. 1903 редовна турска армия и башибозук – 40 хиляди , водени от Шукри паша още при първото сражение разбива голяма част от четниците. Същият този Шукри паша, който през 1913 г. защитава Одрин, превзет от българска армия на 13 март 1913.
След 25.08. 1903 започва трагедията на Преображенци. Избити са 2565 души.Изгорени са 66 български села. Над 20 хиляди души- мъже, жени, деца и старци, поемат към свободна България. Но тук не ги чака нищо добро.
Настаняват се при познати, в порутени къщи или в колиби напрамвени от пръти и покрити със слама. Майка България не поема никаква грижа за тях. Нищо, че хиляди са загинали за българското, за България.
Каква е съдбата ГБТ? Лазар Маджаров, род. 1872 г. в с. Негован, Солунско. След погрома na въстанието остава в Лозенградско, където води малки чети. Убит е на 10.11. 1907 в Ладжакьой /Дедеагач/.
Стамат Икономов, род. на 18.06. 1866 в Малко Търново.15 г. служи в българска армия и стига до чин капитан. Заради въстанието доброволно напуска армията. Той е мозъка на организацията, но не винаги е разбран от другите двама. В навечерието на Балканската война живее в София, в малка стаичка в Овча купел. Умира в голяма мизерия и нищета на 12.09. 1912.
Михаил Герджиков, род. на 26.01. 1872 в Пловдив. Избран е за главнокомандващ на въстанието, прибира се в България след пограма. При всяка възможност се бори срещу турската държава. Така е и през Балканската война. Той навлиза с чета в пределите на Странджа и освобождава Висилико и другите селища. Пише свои статии във вестници и списания. На всички тракийски събирания е избран за член или председател. Но вижте само – каква съдба, каква участ. Човекът, който през целия си живот иска да срути турската държава през 1924 г. – след преврата на 9 юни се налага да се спасява . в Турция, която го приема да живее и работи там 1924 – 1931 г. После се завръща в България и умира на 18.03. 1947 г.
Поклон пред паметта на героите Преображенци. Ние, вашите потомци никога няма да ви забравим. Нека на този ден всички запеем: „Ясен месец веч изгрява…” и химна на Странджа и си спомним за тях.
Павел ПАВЛОВ – преображенец
