„Сътрудиничество и независимост правят силата“ е по-пробългарски девиз, отколкото „Съединението прави силата“*
Д-р Георги Чалдъков
През 2001 г. има такъв цар доведе в правителството си млади българи, завършили университети в Западна Европа, наричани юпита (англ. yuppies – акроним на young urban professionals). На 28 март 2016 г. медиите съобщиха, че, други юпита основали „Милениум Клуб България“ – проект на има такъв цар и има такъв шоумен – опитът бе неуспешен. През 2021 г. има такъв президент включи в служебното си правителство две харвардски юпита с опит повече в бизнеса, отколкото в политиката. След това те, с други юпита, свързани с „Америка за България“ и „Отворено общество“, създадоха партията Продължаваме Промяната (ПП). Тя направи странна четворна коалиция (ПП-ДБ-ИТН-БСП), управлявала 6–7 месеца страната ни. Това беше един инфарктен квартет, наричан в медицината deadly quartet (смъртоносен квартет) – четири рискови фактора (затлъстяване, диабет тип 2, хипертония и повишени кръвни нива на липиди), които причиняват миокардни инфаркти.
Оказа се, че юпитата на президента са като онези на царя – Дойдоха, Видяха, Забогатяха. Sensation de déjà-vu – усещане за вече видяно. Преведено на български: парен царска каша духа. Сега духахме и харвардската каша.
Като знам, че имаме много талантливи български юпита в науката, някои от тях мои ученици в САЩ, Западна Европа и Япония, искам да кажа на избраните на 2 октомври 2022 г. депутати какво означава да бъдеш политик.
Портрет на добър политик
Геномика, транскриптомика, протеомика и интерактомика са едни от съвременните биомедицински науки. Интерактомиката изучава взаимодействията между протеини (hub and scaffold proteins) – целта е да се поддържа в стабилно състояние (хомеостаза) човешкия организъм. Това е „Мъдростта на тялото“ (The Wisdom of the Body е книга на проф. Walter Cannon, публикувана през 1963 г.).
Наричам Politico interactomicus добрия политик – този, който взаимодейства с гражданите и с други политици, за да поддържа образователна, социална, икономическа и политическа стабилност на държавата. Който се съединява с Народа, за да градят заедно нещо хубаво за всички (Фиг. 1). Това е „Мъдростта на политиката“, която, въпреки че са минали 137 години, все още не е публикувана в България.
Фигура 1. Модифицирана рисунка на Йордан Радичков от разказа „Да имаш и да нямаш” в книгата му „Ние врабчетата”. Рисунката е приложена тук за илюстрация на Politico interactomicus (Взаимодействащият политик) в интерес на България.
Портрет на лош политик
Думата capital идва от латинската capita – глава, не от (татуирани) мускули. Думата company идва от латинските com pane – заедно с хляба, не с парите и властта. Не осъзнаят ли тези мъдрости, политиците ще продължават да ни въртят в „порочния кръг“ (сirculus vitiosus) на парламентарни избори и служебни правителства. Един перманентен film noir, патоморфология в картините на Франсис Бейкън, социален аутизъм, морален Алцхаймер, „Персифедрон!
Персифедрон!“ – алхимическата абсурдност на големия български поет Константин Павлов. И хроничен недостиг на окситоцин и nerve growth factor – хормони на любовта и емпатията (Enzo Emanuele. NGF and romantic love. Arch Ital Biol 2011;149(2):265-268. DOI:10.4449/aib.v149i2.1367).
Жан Буридан препоръчва на своето магаре моралния детерминизъм: когато човек е изправен пред два възможни варианта, трябва винаги да избира по-добрия, а не по-корумпирания. Българските политици, поставени между леви и десни купчини сено, обаче, вземат от едната и от другата купчина и продължават да властват. Такава политика в САЩ се нарича flip-flop (обръщане, „боядисване“). В САЩ по време на кампанията за президентските избори през 2004 г. кандидатът Джон Кери прокламираше, че е против войната в Ирак, но в Сената гласува в подкрепа на 87 милиарда долара за военни цели в Ирак и Афганистан.
Както в България – в предизборната пропаганда през 2001 г. има такъв цар обеща да подобри живота на Народа за 800 дни. Дните минаха, Народът остана излъган, а той продължаваше да казва „Вервайте ми”. И да иска къщите и горите, „бащинията си“. През 2018 г. публикува книгата „Една цел – България. One purpose – Bulgaria“, по-точно „Една цел – имотите в България“. Въпреки че в книгата му пише: “The sense of politics nowadays is working with the people for the benefit of the people.” И че през 1990 г. Кеворк Кеворкян го интервюира и той каза, че няма никакви претенции за имоти в България.
Сега в България големите следизборни въпроси са: (i) ще бъдат ли новите депутати старите политически „муцуни“, (ii) ще могат ли новите да сътрудничат и – едновременно – да бъдат независими в отношенията си с ЕС, САЩ и Русия? Защото сътрудничество, базирано на зависимост, е васалитет – преди съветски, сега евроатлантически, (iii) ще прилагат ли дерогация – да не приемат закони на ЕС, които накърняват достойнството на страната ни?, (iv) ще работят ли приоритетно за подобряване на качеството на здравеопазването, образованието и науката?**, накратко (v) юпикрация или пробългарска политика? Отговорите ще определят възход или падение ще имат новоизбраните депутати и министри.
___________________________________________
* Още повече, че това е буквален превод на белгийския девиз L’Union fait la force.
**Един китайски колега ми разказа, че след 4-5 години работа в САЩ, Япония или Западна Европа, веднага след проверката на летището в Шанхай, чиновниците от Националния научен институт, където е разположена „мозъчната банка на Китай”, го засичат и докато се прибере в вкъщи, получава известие за назначение за ръководител на лаборатория в област на науката, в която е работил в чужбина.
