Д-р Георги Чалдъков
Нашият колумбийски студент от 1980-те години д-р Diego Munez, един най-добрите ортопеди в Южна Америка, ми изпрати призива „Да спасим Земята“, изписан на испански:
Призивът беше публикуван в статията „Дистопия: Разговорът човек-природа е нарушен“ (вижте Eurochicago.com, 25 април 2024 г.). Накратко, сега, подобно на „спасете нашите души“ (Save Our Souls – SOS), е неотложно да „спасим нашия климат“ (Save Our Climate) чрез човеколюбиво прилагане на съвременните научни постижения (State-of-the-Science – SoS).
Защото милиарди земляни сме изложени (експозирани) на безброй замърсители в околната среда, в която живеем и работим. На езика на съвременната биомедицинска наука, това може да бъде изразено чрез концепцията за експозома, описана в статията на Frühbeck G, Chaldakov GN. Would-be-worlds of adipobiology in the exposome of globesity. Adipobiology 2012; 4:107-110. Например, повишените температури, UV радиация, пестициди, токсични метали, вируси, петрол, пластмаси и много други „чужди за живота фактори“, обобщено наричани „ксенобиотици“.
Хулигански извърлените във въздуха и водата и на земята, те са големите екологични бомби, причиняващи различни болести. Експозомният подход подчертава необходимостта от биомониторинг на натрупваните ксенобиотици в човешкото тяло, в което мастната (адипозна) тъкан е сравнително най-големият склад, от който се отделят ксенобиотици в кръвта (Chaldakov GN, Yanev S, Georgiev V. Toxicology of Adipose Tissue (Adipotoxicology), or Adipose Tissue as a “Toxicrine” Organ. In: Advanced Bioactive Compounds Countering the Effects of Radiological, Chemical and Biological Agents. Pierce GN, Mizin VI, Omelchenko A, еditors. Springer Science+Business Media Dordrecht. 2013; pp 253–260).
Защото разговорът човек-природа е драстично нарушен, на 15 април 2009 г. ООН определи 22 април за Международен ден на Майката Земя. Въпреки че на площадите в Ню Йорк млади американци още през 1970-те години алармираха за климатичните рискове за здравето на общата ни къща (гръцки екос – къща, logos – наука; оттук идва терминът „екология“, буквално „наука за къщата“ – чудесна метафора).
Глобалното затопляне и глобалните войните са в голяма степен резултат на съвременния ледников период на морала – „моралом“ (злокачествен тумор на морала), причинен от екстремната Алчност, Агресия и Аномия – бруталните три А-та на глоблната и локална политика.
От пристижното научно списание Nature от 18 юни 2024 г., научаваме:
„Как изменението на климата засяга Европа“ (How climate change is hitting Europe): „Глобалното затопляне е причина за загуба на много човешки животи, задълбочава неравенството в здравеопазването и стимулира разпространението на болести в Европа. Преглед на стотици проучвания разкри, че между 2013 г. и 2022 г. е имало около 17 повече смъртни случая на 100 000 души годишно, свързани с топлината, отколкото през предходните девет години.
По-високите температури също означават, че паразитите, пренасящи болести, включително кърлежи и пясъчни мухи, се разпространяват и в по-северните ширини. „Наистина се нуждаем от някои драстични действия, които да бъдат предприети от европейските страни, за да помогнем за запазването на европейското население, а също и населението по целия свят, от въздействието върху здравето на изменението на климата“, каза здравният изследовател и съавтор на изследването Рейчъл Лоу.“
B списанието Nature Briefing от преди няколко дни има статия, озаглавена „Как затоплящата се Земя променя нашите мозъци, тела и разум“ (How a warming Earth is changing our brains, bodies and minds): „През февруари 1884 г. проф. Джон Ръскин (1819 –1900), английският изкуствовед и полимат (polymath – човек, знаещ много в многото на знанието), на базата на свои метеорологични изследвания, изнася в Лондон две лекции за климата. Те са озаглавени „Буреносният облак на деветнадесети век“ – неговата критика срещу „вятър на мрака“ (wind of darkness) и „чумните облаци“ (the plague-clouds), които започнаха да обхващат английските градове през последните години. Той се противопостави на „горчивината и злобата“ (bitterness and malice) на новото време и, по-важното, как то се отразява върху обществения „морален мрак“ (moral gloom).
Изглежда, че чумните облаци също са в нас – продължава Джон Ръскин. Те илюстрират взаимосвързаността на нашия вътрешен и външен свят. Те издават известна крехкост на човешката свобода на действие. Да, както климатът се променя, така и ние. Ето някои от най-тревожните отговори: По-малко вероятно е имиграционните съдии да се произнесат в полза на търсещите убежище в по-горещите дни. По-топлите дни съответстват на по-ниски нива на учене, в сравнение с дните с поносими температури. Температурата предсказва честотата на речта на омразата в сравнение с умерените дни*.
Домашното насилие нараства с топлото време. Самоубийствата също. В горещите дни, бейзболният питчър (хвърлящият топката) по-често не може да я подаде точно на своя съотборник – кетчърът (хващащият топката).“ * В българското „Народно, по-точно „Партийно събрание“, речта на омразата е постоянно в действие – perpetuum mobile.
Извънредни новини днес, 6 септември 2024 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Нали всички колумбийци са братовчеди на знаменития Габо (Габриел Гарсия Маркес), така и призивът им е магическо реалистичен: „Да спасим Земята. Единствената планета, на коята има бира“:
