ЕДИН ПАРАЛЕЛ
В навечерието на 30-ата годишнина от аварията с атомната електроцентрала в Чернобил, украинският президент Петро Порошенко подписа указ за създаване на Чернобилски радиационно-екологичен биосферен резерват от 227 000 хектара. Тук любопитно е съчетаването на „радиационно” и „екологичен”!
По това време, наши еколози започнаха активна кампания в общините с биосферни територии за привеждането на българските биосферни резервати в съответствие с новата за развитието им в глобализиращия се свят концепция. Целта е те да се зонират на стриктно пазена сърцевинна зона и заобикалящи я пространства с по-мек режим. Разширявайки резервата, ще се позволяват различни дейности.
Недостатъчният капацитет на българските общини в екологията и елитарната кампания даде пъстър резултат в страната. Но се открои една истина: почти никой не беше наясно за какво иде реч, нито какви ще бъдат последиците за местните хора и стопанисваната от тях територия.
Изясни се и друго – в резултат от стриктното спазване на поетите международни ангажименти, страната ни доста е надхвърлила очакваното от нея строго опазване на избраните територии. Притежаваме истинска съкровищница от запазено в десетки резервати биоразнообразие и този ресурс е забелязан. Нещо повече – българското постижение, т.е. престараване, дори надхвърля възгледите за бъдещето, налагани от центровете за световен екологичен ред.
Да се върнем отново към чернобилския биосферен пример.
За изминалите тридесет години от аварията там наистина се е увеличила популацията на вълци, лосове, елени и всякакви други диви животни. Но учените разгорещено спорят, защото трудно могат да се разграничат положителните ефекти от липсата на хора от онези негативни последици върху живота в радиоактивна среда, които са резултат от безотговорно управление. А и какъв ще бъде дългосрочният радиационен ефект върху животинските популации?…
Близки са последиците от обявяването на територии на цели български общини за „защитени”, какъвто е случаят с Малкотърновската община, разположена на територията на парк „Странджа”. Забележете! Не на територията на Странджа планина, а на територията на природен парк.
В началото на миналия век, когато Бургас е броял едва 4000 души, в Малкотърновската покрайнина са живяли 11 000. Там, в пръснатите по зелените хълмове чифлици са се раждали, живяли и оставяли след себе си безупречно запазена природна среда, източнотракийските българи – горяните (не тези от справката). Хора, които са живели от гората, за гората и с гората от началото до края на живота си.
КАКВО ЩЕ СТАНЕ СЕГА?
Пред част от тези хора (по-скоро, пред десетината избирателно поканени) в Малко Търново се изправи една правителствено-неправителствена агитка – компанията експерти, специалисти и гласовити представители на често протестиращата нашенска екология. Необяснимо отсъстваха представители на местния парламент – Общинския съвет. Оказа се технически пропуск!
Местното население – сведено до 3 000 избиратели за век нашенско управление, дори не подозираше, че тече събитие, което се мъчи да „глобализира” хилядолетната му връзка с гората, с неговата природна култура и начин на живот, които извират от древните недра на народността ни. Запитах присъстващите гости и малцината слушатели, кое вдъхновява тази среща и какви са целите й. Да не се окаже състояло се обществено обсъждане … Попитах също колко струва до момента неприетия План за управление на Природен парк „Странджа”. За първи път чух точната цифра – 300 000 лева, усвоени от същата тази неправителствена организация, която с правителствена подкрепа беше тръгнала от един биосферен резерват „Лопушна” (на турски Узунбуджак) да превръща част от Вътрешна Странджа в територия с нов биосферен статут, така и останал неясен до края на срещата.
ОТНОВО ЗА ЧЕРНОБИЛ
При украинския президент Порошенко целите и средствата са примамливо ясни: Европейският съюз обещава 20 милиона евро допълнително финансиране за овладяване на последиците от ядрената катастрофа; европейският комисар по международното сътрудничество и развитието обяви, че международната общност е отпуснала над 2 милиарда евро за почистване и предотвратяване на по-нататъшно заразяване в Чернобил; 730 милиона евро предоставя Европейската комисия… Новосъздаденият биосферен резерват ще е един от най-големите в Украйна и ще бъде в пределите на „зоните за отчуждения” и „зоната да задължително изселване“, както пише в указа на президента Порошенко.
А нашите гости не обещаваха нищо на Малко Търново (Така беше и при създаването на Парка Странджа) … Те искаха само съгласието на последните жители на „незадължително” изселващата се Странджа…
Насрочено е и заседание по темата на Общинския съвет в Малко Търново на 16 август.
КАКВО ТРЯБВА ДА РЕШИ МЕСТНИЯТ ПАРЛАМЕНТ БЕЗ ДА ЗНАЕ, ЧЕ:
- Не са очертани екокоридорите, които ще свързват различните зони на резервата.
- Не са известни насоките за развитието на стопанските дейности и туризма на територията на бъдещия Биосферен резерват.
- Няма проучвания и задължителна оценка за генния пренос между различните популации, които обитават територията на бъдещия Биосферен резерват.
Един пример: В Царево на състоялият се фестивал на манов мед, Странджа бе обявена за промишлен производител на манов мед. Как ще бъде съчетана пчеларската общност с целите на бъдещия Биосферен резерват?
И накрая – и в Украйна, и в Странджа планина по-голямата защитена територия не значи по-добро опазване и по-добро управление!
Коментарът е направен по чуждестранни, български и местни източници.
– See more at: http://novinite.bg/articles/110779/Sazdavat-Chernobilski-biosferen-rezervat-Poroshenko-veche-podpisal-ukaza#sthash.pJgEthJv.dpuf
д-р Стефан Пейков,
член на Българска картографска асоциация
Приложение:
Горите и горяните във Вътрешна Странджа, преди Балканската война.
Детайл от карта на Източна Тракия, съставена и отпечатана в Картографския институт при Генералния щаб на Българската армия в София през 1902 г. Тя е важен исторически и картографски паметник. На нея са запазени ценни сведения за селищната мрежа и имената на изчезнали села в Македония и Тракия, още преди да настъпят големите принудителни изселвания след Илинденско-Преображенското възстание (1912-1918 г.). Представената в М 1:210 000 версия на картата е част от библиотеката на Българската Екзархия (под № 3326) .
Дигитална възстановка 2002-2013, ДА „Тракия” – Геопан
Тя показва убедително, че до 1912 г. (и няколко десетилетия по-късно) районите на днешния биосферен резерват Лопушна, реверватите Витаново и Средока са били интензивно обитавани. Този начин на живот и днес завръща деца и внуци към зелените хълмове на Странджа. Само че, „горяни” в българската част на гората отдавна няма. В турската част на Странджа те са успешна държавна политика и се наричат „горски селяни”.
Долината на р. Велека със с. Кости – част от горите на най-старата българска защитена територия – резервата Силкосия (обявен 1933 г.)
сн. Александър Иванов
