Д-р Георги Чалдъков
За да се победи една крайност, не нужна просто друга крайност. – Първан Симеонов, от статията „Монополът върху морала и доброто“ (вестник „Филтър“, 10–16 юли 2024 г.)
“Казаха ми да ви кажа, че съветската наука е най-развита в света” – така професор Димитър Каданов започваше всяка лекция през 1960 г. в Софийския медицински институт. И продължаваше: „То и немската наука е много развита, но ние нека си гледаме работата: Мusculus gracilis е разположен по вътрешната страна на бедрото….“.
Политиците, покрай тях и послушните медии, сега ни казват да казваме, че има свобода на словото и печата. Макбет от шекспировата пиеса „Трагедията на Макбет“, пита трите среднощни вещици “какво е това, което правите?” и те отговарят: ”действие, което няма име”. Напомня на скритите от обществото политически споразумения. Особено сега, във времето на войни. Целта е да се заблуждава общественото мнение.
През 1991 г. Ноам Чомски – американски професор по лингвистика и психология – в политическата си лекция „Медиите под контрол”, нарече това явление „индоктриниране” (насаждане на доктрини). Други го наричат „невролингвистично програмиране“, „промяна на рамката“ на мислене (reframing), „промиване на мозъци“ (brainwashing), „прозорец на Овертон“ (за който съм писал в други публисета – публицистични есета), „дълбока държава“ (deep state) и „различие, равноправие, интегриране“ (DEI – diversity, equity/equality, inclusion/integrity).*
Всичко това, наричам „цензуратура“ (диктатура на цензурата) и „цензурокрация“ (власт на цензурата). Тя откровено презира мъдростта на Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“. Медиите допускат едни, но не допускат други мнения за събития и личности по света (и у нас), защото са машини за манипулиране, насочени към едни от най-уязвимите човешки чувства – страх и надежда. Вредите от това са сюжет на романа „Залезът на демокрацията“ на Глен Бек – американски радио и телевизионен политически коментатор. На предната корица на книгата е изобразена с ръце, вързани с верига, римската богиня на свободата Либертас, известна като „Статуя на свободата“:
В зависимост от това на коя медийна пропаганда сме подложени, разбирай, песните на кои славеи слушаме (с тях ще се срещнем по-нататък), се оформят групи от хора с различни възгледи за едни и същи събития и с различни оценки за едни и същи личности. Такава медийна стратегия създава „маркетингова интелигенция”, както я наричаше проф. Тончо Жечев. И маркетингови политици. А в пустинята на цензуратурата, оазисите на свободното слово (часто и на просташкото слово) са само в социалните мрежи, електронните вестници и в някои телевизии. Накратко, Сега в България има 365 х 24 часа Труд на Монитор, Стандарт, Дума и Капитал на цензурата. Все пак, вестниците „24 часа 168 истории“ и „Филтър“ са с висок коефициент на интелигентност и независимост.
Цензуратурата е глокално (глобално и локално) явление. През юни 2024 г. Русия забрани на нейна територия 81 авторитетни медии, публикувани в страните от ЕС, включително българските „24 часа“ и онлайн изданието „mediapool.bg”, мото на което е: „Ти си това, което четеш“ (напомня на „Ти си това, което ядеш“ на Хипократ). „О времена, о нрави“, забранени са и всепризнатите в цял свят Платон, Достоевски,Толстой, Марсел Пруст, Стефан Цвайг и други руски и световни класици – очевидна руска цензуратура.
Тук е мястото да си припомним мъдрите, платоноподобни думи на Първан Симеонов – мото на това публисе. Платон: „В действителност прекаленото вършене на нещо поражда обикновено противоположна промяна. И по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство“ – написано в „За тираничния човек, тирана и тиранията“ в книгата му „Държавата“.
Ето един „твърде крйностен“ пример, изразен от зам.-председателката на Европейската комисия по повод руската цензуратура: “Блокирането на достъпа до 81 европейски медии на територията на Русия е абсурдна ответна мярка спрямо тези, предприети от ЕС срещу медиите, обвинени в прокремълска пропаганда“ – очевидна цензуратура на ЕС.
И един „прекалено крйностен“ пример. На 10 януари 2024 г. българският министър на отбраната обясни пред Атлантическия съвет в САЩ как да се бори руската пропаганда у нас: „Не само традиционните български медии, но и социалните мрежи трябва да се проследяват, за да се противодейства на промъкващата се в тях руска пропаганда. А преподаването на история в българските училища трябва да се изчисти от факти, способни да породят признателност към ролята на Русия в нашето минало“. И чух гласа на Паисий от неговата „История славяноболгарская“: „Поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език?“.
Министърът щеше да се хареса още повече на „Големия брат“, ако – също така – беше казал да се проверяват къщите за книги на Достоевски, Толстой, Чехов и други руски класици. И, ако ги има, да се изгарят на „451 градуса по Фаренхайт“ (Fahrenheit 451) от Рей Бредбъри (хартията се самозапалва при температура 451°F = 233°C).
„О, свещена простота!“ (О, sancta simplicitas!), от времето на великия проповедник Ян Хус и знаменития учен Галилео Галилей през германските нацисти, книги и хора се горят на клади Пророчеството на големия германски поет Хайнрих Хайне от 1821 г. се сбъдва: „Там, където горят книги, ще горят и хора“. Подобни събития стават и в една супер-тоталитарна държава през 1948 г., описани в антиутопичния роман „1984“ от Джордж Оруел – там всеки е под непрестанно наблюдение от властта чрез теле-екрани и на хората непрекъснато се напомня, че „Големият брат те наблюдава“ – той никога не спи.
Но и сега, 40 години след 1984-та, всички сме пред погледите на милиони видеокамери. И традиционнте и сoциалните медии (Facebook, X/Twitter, Linkedin, Instagram, Tik Tok…) ни подсещат с „ние „ядем“ бисквити“ и, ако не натиснем „приемам“, най-често не ни отворят вратите си. И всичко това в свят, пълен с фалшиви, про- и анти-новини (pro and con news). Гениалният Илон Мъск сега ни обещава, че с неговия TruthGPT ще разбираме кое е истина, кое – фалш.
Много преди това, през 1957 г., се появи първата критика на цензурата в България, описана в краткото и много смело стихотворение “Славеите пеят” на Константин Павлов – vate aeternus (вечният пророк-и-поет).
Hominem quaero (Човека търся) и, като Диоген, трудно го намираме. Затова трябва да търсим гарвана (Сorvus quaero) и да го намирим:
| Млъкнете, славеи! Проклети, славеи!” … Дано в настъпилата тишина Гарваните са свещени птици в Лондон. От векове там, около The Tower of London, има десетина гарвана. Крал Чарлс II – заради оплакването на неговия астроном – поръчал премахването на гарваните от Кулата. Това обаче не станало, защото кралят чул легендата, че ако гарваните напуснат Кулата на Лондон, цялото Кралство ще пропадне. Така обсерваторията била преместена в Гринуич, а гарваните си останали около Кулата. След бомбардировките през Втората световна война Кулата е реставрирана – тогава подрязали крилете на гарваните, за да не летят далеч от Кулата. Но това може би не трябваше да го пиша, защото звучи цензурократично. Легендата обаче казва, че ако гарваните ги няма, не само Обединеното Кралство, светът ще пропадне. |
Важнослов
На срещата на НАТО във Вашингтон (9–11 юли 2024) президентът Джо Байдън нарече украинския президент Зеленски с името Путин. „Дами и господа, президент Путин“ – каза Байдън, обявявайки нови помощи за Украйна. Осъзнавайки грешката си, той продължи: „Президент Путин? Ще победим президента Путин. Президент Зеленски! Толкова съм съсредоточен върху това да победим Путин“. След това на „big boy“ press conference, вместо да каже „Вицепрезидент Харис“, Байдън каза „Вицепрезидент Тръмп“. Въпреки това: „Мисля, че съм най-компетентният, за да се кандидатирам за президент. Победих вече веднъж Тръмп и ще го победя отново“.
Много е важно, защото от това кой,Тръмп или Байдън (или Камала Харис?), ще спечели президентските избори на 5 ноември, ще зависи дали някой ще напише книгата „Залезът на цензуратурата“.
Вчера, 13 юли, на митинг на Тръмп в Бътлър, Пенсилвания, при опит за убийство, стрелбата окървави лицето на Тръмп – жив е, ще продължава кампанията си и най-вероятно „слонът“ Доналд ще победи „магарето“ Джо.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Статията ми „Джеймс Уотсън – от Нобел до persona non grata (по сценарий на суперлибералите)“ е публикувана през 2019 г. в медицинското списание InSpiro. Един откъс от нея, леко преработен: „Джеймс Уотсън – един откривателите на молекулната структура на ДНК – работи в Харвардския университет и в Cold Spring Harbor Laboratory в Ню Йорк, на която е президент (1994-2007). През 2007 г. казва: „Имам мрачни перспективи за Африка, защото всички наши социални политики се основават на факта, че тяхната интелигентност е същата като нашата, докато всички тестове не показват това“**. След което е бил принуден да напусне Cold Spring Harbor Laboratory. „Тъй като се превърнах в persona non grata, аз бях уволнен от бордовете на компанията и останах без никакви доходи“ – обяснява Уотсън. Затова през 2014 г. той предлага Нобеловата си награда за продан – аукционната къща „Кристис“ в Ню Йорк я продава за 4.1 милиона долара, черновата на речта, която е произнесъл на Нобеловата церемония – за 365 000 долара, а ръкописът и черновата на неговата лекция от деня след церемонията – за 245 000 долара“.
**Ако беше казал: „Имам оптимистични перспективи за Африка, защото всички тестове показват, че в гените на тяхната мускулатура е закодирано да са много бързи и много издръжливи“, щяха ли да му ръкопляскат тези, които го бяха принудели да напусне Cold Spring Harbor Laboratory. И така Джеймс Уотсън щеше да си запази научните награди в своя домашен архив.
В подобни случаи, винаги казвам: „Обичам повече добрия черен човек, отколкото лошия бял човек“. Също така: „Black and White Lives Matter (BWLM)“. И така нататък, много подобни примери.
