Д-р Георги Чалдъков

Сълза – студено ми е в топлата ти сфера.

Къде съм? (Може би във мярката доколко

си моя – смъртно моя – чужда болко.)

                         Христо Фотев, „Книга за свободата”

„Във мярката доколко си моя чужда болко“ е трогателен глас на човешката душа – „мярката“ между ego (аз) и alter (другия), eмпатията, да съчувства, да си съпричастен с радостите и мъките на другия. Напомяща ми Je est un autre („Аз е някой друг“) на Артюр Рембо. Това са думи със съществено значение в пулси­ращата материя на моралната философия. На cante jondo – дълбоката андалуска песен:

Майка ми има тревоги

и аз имам моите.

Аз чувствам тревогите на майка ми –

    не моите.

„Емпатията, Санчо, е една от най-скъпите подаръци, които небето е дало на хората“ (перифраза от „Дон Ки­хот“).

     Кои фактори – природата или опитът (nature or nurture), биологичните гени и/или гените на културата (меми) – мотивират изявата на eмпатия (емоционална и когнитивна) ? Защо са ни дадени „най-скъпите подаръци“, когато еволюционната теория на Чарлз Дарвин е обобще­на като естествен подбор, който гарантира оцеляването на ”егоистичните гени”, на най-приспособените (survival of the fittest), а не оцеляването на най-добрите? Пренесено в съвременното общество, това озна­чава брутална конкуренция за пари и власт, за повече пари и повече власт, опаковани в мантията на евроатлатиче­ски ценности, джендъризъм, закрила на детето, зелени сделки и сделки на века.

В съвременното разбиране за човешката еволюция обаче, човеците са възникнали не само като подбор на индивиди, но и като подбор на групи от хора. При което стабилността и успехите на дадена социална група в голяма степен зависят от емпатията на отделните членове помежду си и с членове на други групи.

Тогава защо не искат да разберат това ламтящите политици и бизнесмени? Или трябва повече да се просвещават и хуманизират, повече да четат.

Например, „Моят Шабат” на Вивиана Асса. Който е мост на етноси, построен от емпатията на човеци – и един сляп кон. Чух те в една телевизия, Вивиана,  да разказваш епизод от книгата си: Едно турско момче, дошло от село край Айтос, в Бургас да лекува баща си, но той бил тежко болен и умрял в болницата. Така момчето, останало с умрелия си баща и без пари  в чужд за него град – настъпила вечерта, когато момчето отишло при дядо ти и го помолило да натоварят мъртвеца и да го закарат на село, за да го погребат там според техните традиции.

Дядо ти имал каруца и един сляп кон, впрегнал ги, качили мъртвеца в каруцата и тръгнали към селото…. Изведнъж слепият коня спрял и не искал да тръгва. Дядо ти и момчето слезли от каруцата и видяли, че конят е спрял пред голяма пропаст на пътя  – каква интуиция за емпатия! Всички човеци от всички етносни можем да се учим от нея.

Емблемата на eмпатия е изписана и в следното дзен хайку:

Дивите гъски летят над езерото.

Езерото, разбира се, ги отразява.

Гъските не молят: „Отрази ни”.

Езерото не казва: „Благодаря, че се отразихте в мен”.

Една сутрин емблемата е фотографирана в бургаското езеро „Вая”.

Освен това:

108 526 : 365 = 297 българи умират дневно, а са родени само 62 187 деца през 2018 г. Сега пък няма вода за пиене и има мръсен въздух за дишане. И пак същият премиер, и пак – без един – същите министри и депутати.

Така, подобно на римския сенатор Катон Стари, който завършвал речите си с: “Carthago delenda est” (“Картаген трябва да се разруши”), ще завършвам всяко мое есе с “GERB delenda est”. През 146 пр. н. е. Картаген е разрушен от римляните. А ГЕРБ – от българите?