– Каква е формулата да останете съзидате­лен човек в тежко време? – журналистка запита арх. Христо Генчев-старши – един от най-мъдрите живи българи.

– Човек трябва да бъде сдържан, да тушира своите же­лания, да се пребори с алчността и несправедливостта – отровите, които съ­сипват и разяждат обществото.

Звучи като Божия заповед. Която е чужда на съвременната политика, където цели народи вървят по моркова-и-тоягата на Великите сили. Книгата Might Is Right or the Survivial of the Fittest (Право на силата или оцеляване на най-приспособения), пуб­ликувана през 1896 г. в Англия, описва една от най-аморалните политически и социални доктрини.   .

        Друг подобен пример са „Инструкциите за индийско образование“ (Minutes on Indian Education) на лорд Томас Маколей – на 2 февруари 1835 г. в английския парламент той казва: “Аз мисля, че ние няма да можем да завладеем хора с такива високи културни стойности освен, ако не раз­рушим основите на тяхното духовно и културно наслед­ство… Ние трябва сега да напра­вим всичко възможно да формираме класа, която да бъде преводач между нас и милионите, които ние управляваме – класа от хора; индийци по кръв и цвят, но англичани по вкус, по мнения, по морал и по интелект.” 

That’s not fair! (това не е справедилво!) – знаят го и хората, и маймуните. (проф. Сара Броснан от Атланта, Джорджия, САЩ – Brosnan SF. Nonhuman species’ reactions to inequity and their implications for fairness. Social Justice Res 2006; 19: 153-185).

От патент на класическата либерална идеология, човешките права (human rights) сега са само тяхна фасада, keep smiling, усмиховци, росенплевнелийци. Несправедливости, осъществявани чрез идеологически доктрини, наричана с различни имена – комунизъм, фашизъм, колониализъм, неоколониализъм (soft colonialism, cultural colonialism), неолиберална демокрация.

Има и контрапункт на тези доктрини – трите латински P (People, Planet, Profit – Народ, Планета, Печалба) изглеждат като обнадеждаващо начало на концепцията за устойчиво, антропоцентрично общество и икономика: „Човекът е централно звено при разглеждане на въпросите за устойчиво развитие, което е ориентирано към опазване на здравето на човека и към осигуряване на пълноценен живот в хармония с природата“.**

Обаче! Докато не настъпи – и ако въобще настъпи – това човековластие (антропокрация), бруталният триумф на несправедливостта ще продължава в много области на човешкото общество. В резултат на свръхядене, в евроатлантическите страни има над един милиард хора с наднормено тегло, около 500 мили­она от които са затлъстели. В Африка и някои страни на Азия – милиони деца умират от глад, мала­рия и други инфекциозни болести.

През март 2009 г. бе публикувана книгата „The Spirit Level: Why Equality is Better for Everyone“ (Нивото на духа: Защо равенството е по-добро за всички) на английските социални епидемиолози Кейт Пикет и Ричард Уилкинсън. Те описват влиянието на финансовите доходи върху чес­тота на затлъстяване, психични болести, продължител­ност на живот, смъртност и убийства в 21 напреднали страни в света. В тези от тях, в които разликата между богати и бедни е по-малка, хората имат по-добър живот. В несправедливите общества броят на убийствата е 10 пъти по-голям в сравнение с този в справедливите общества.

      Превръщането  на Духа в материя е пагубно

      Изводите в „Нивото на духа“ са базирани на изследване на съотношението “20 – 20”: парите, с които разполагат най-богатите 20 процен­та от населението са сравнени с парите, които получа­ват най-бедните 20 процента. Във Великобритания, Нова Зеландия, Португалия и САЩ най-богатите разполагат с 7-8 пъти повече пари, отколкото най-бедните. В Нор­вегия, Швеция, Финландия и Япония най-богатите имат около 4 пъти повече от най-бедните. Според авторите именно несправедливостта в неравенството на доходите влошава показатели­те за болести, смъртност, насилие и убийства – не само при бедните, но и при богатите. Основното послание на “Духа” е, че несправедливостта  разяжда организма на обществото. Когато политиците и народът знаят какво е съотношението “20 – 20”, тогава могат да кажат до каква степен държавата и страната са засегнати от тези со­циални болести. И как да ги превантират и лекуват. (Наивно е обаче тази сложна материя да се сведе до простото, макар според авторите – убедително, “по-равни, по-добре”, в което има привкус на леви политически доктрини.)

Това е само част от несправедливостта в историята на човечеството – бедни и богати, охранени и гладни, неграмотни и образовани, пазени и набити. „Между нас и вас зее голяма пропаст“ (Лука 16:26) – пише в Библията. Време е в пропастта да се появи „бунтът на масите“. Същността на въпроса е, че светът е останал без справедливост – подобно на „Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал“ – написано от Хосе Ортега-и-Гасет. И още е утопия създаването на антропоцентрично, устойчиво, хомеостатично общество.

Защото не е лесно да бъдеш народ с мозък и душа в страна с политици с половин мозък и половин душа.  Брилянтният арх. Христо Генчев-младши допълни: „Предлагам да се въведе понятие „политици в риск“. Тогава без съдебно решение ще могат да ги „извеждат от офисите“ и да ги „поставят под закрила“. А депутатския имунитет да запазим за децата“.

______________________________________________________________

* Тази година бе публикувана книгата „Триумфът на несправедливостта: Как богатите избягват данъците и как да ги накараме да плащат“ на Емануел Саец и Габриел Цукман (Saez E, Zucman G. The Triumph of Injustice: How the Rich Dodge Taxes and How to Make them Pay. WW Norton & Company. 2019).

** Концепцията за устойчиво развитие е инициирана през 1972 г. от доклада „Предели на растежа“ на Римския клуб и цели осъзнаването на опасността за човечеството от неограничавания ръст на производство и потребление. Така „устойчивото общество“ става известна парадигма на световно равнище. И в България – Клуб „София“, тоест Клуб „Мъдрост“, организира Световен форум за устойчиво общество (World Forum for Sustainable Society) в София през 2015 г.