/Поглед.инфо/
„Старата комунистическа вещица се озъби“, изтрака с треперещи зъби политическият шаман Огнян Минчев и либералните сайтове, както и медиите на „Америка за България“ побързаха да хвърлят като паве думите му към черепите на своите читатели. „Раждат се новите комсомолци и поредната подмяна на номенклатура“, заблъска главата си в жълтите павета всичкологът Илиян Василев. „Нинова с ретроградни и опасни за България тези на конгреса на БСП“, истерясва полуполитологът Димитър Аврамов и сътворява конспиративни теории, които, разбира се, съдържат коварните социалисти и Путин в комбина. „На Конгреса споменават само моето име – аз единствен ли съм пречка за партията столетница“, включи се в хора на оплаквачките и Бойко Борисов, чиято лирична душа май още не може да прежали, че вече не се шири в премиерски кабинет.
Изброяването може да продължи до утре. Вълна от политически ужас. Ужас. Гърчове. Хвърчащи плюнки. Проклятия. Съскане. Гъргорене. Заплахи за самоубийство и за наближаващ апокалипсис. Слава богу, Едвин Сугарев сигурно нагъва някъде хамбургери като израз на евроатлантическа вярност и дух и не се появи никъде, за да обяви поредната гладна стачка. Нещата без него просто не са същите.
Всички тези реакции бяха породени от един-единствен конгрес на БСП. И ги описваме не от садомазохистично удоволствие, а защото в миговете на страх може да се види истината. Повечето от платената политология и дежурното анализаторство като види микрофон, обяснява как левицата не може да се върне на власт, как дясното единствено изведнъж ще заработи и на страната ще бъде осигурена власт за 50 години напред, ама когато почнат да им треперят ченетата и да им се присвиват зениците, става ясно, че не вярват на собствените си дрънканици.
Именно през тези гротескни реакции можем да се убедим, че България наистина върви към промяна, че старите и вечно невинни муцуни на прехода, които сменят партиите като кол-гърла минижупите си, започват да подозират, че този път няма да им се размине, че водопадът на историята най-накрая ще се стовари с цялата си сила върху тях. Телевизионните им глупости са фентъзи, страхът им е автентичен.
От какво обаче е породен той? Широката десница – говорим за ГЕРБ, психодесните в новите партии и свободните луди във фейсбук, са пленници на един капан, от който не могат да излязат. Още между двата тура на президентските избори, когато стана ясно, че Цецка Цачева ще гледа „Дондуков“ 2 през крив макарон, те заложиха на дилърството на страх. Започнаха да бият тъпана, че ако ген. Радев бъде избран за държавен глава, слънцето няма да изгрее, токът в детските градини ще спре, гражданите ще бъдат оставени без магистрали и саниране, а не е ясно и дали въздухът изобщо ще става за дишане.
Очевидно днес насаждането на страх и ужас продължава, но, опасявам се, упражнението е безуспешно като американска окупация на държава от Близкия изток. Опитът за медийна сатанизация на БСП доведе до невиждан интерес от конгреса и посланията на левицата и независимо от опитите за изкривена интерпретация на фактите, стана ясно, че в България има една единствена партия, която търси нови отговори на новите проблеми и предизвикателства, а не се задоволява да претопля старата политическа каша от дежурните клишета.
Дори и настървението, с което се коментират обещанията на БСП, показва тайно знание, че те ще бъдат осъществявани. Защото, например, от „Нова република“ обещават увеличение с 50 процента на доходите за 4 години, запазване на ниските данъци и растеж от 7 на сто (всъщност, за да се вдигнат доходите с такъв размер, растежът трябва да е минимум 13 процента), ама никой не се трогва да ги коментира обстойно. С право. Това е политически чиклит, който ще застои по рафтовете тревожно.
Заради това си струва да проследим какво толкова уплаши дясната мисъл и разтревожи храносмилането на Бойко Борисов. Между другото – в изказването си на конгреса Корнелия Нинова споменава фамилията „Борисов“ само веднъж и то говорейки за „доктрината „Борисов“. Така че ушите на страха са големи – експремиерът е чувал името си дори и там, където просто го е нямало.
Основното послание на Нинова беше, че съществуват две Българии – едната е паралелна и виртуална, а другата е реална. Двете Българии не се срещат почти никъде. Едната живее в охолство и корупционен разкош, а другата трябва да съществува в мизерията на безвремието, в липсата на някаква визия за развитие, в капана на ужасяваща бедност и огромно неравенство.
И левицата пое категоричния ангажимент да закрие веднъж завинаги паралелната държава и да въздаде онова възмездие за проваления преход, за което жадуват толкова много недоволни хора. Между другото – идеята за промяна, радикална, незабавна и остра, е част от една нова световна вълна на гняв и всички, които се опитват да си скрият главите в пясъка, трябва ясно да осъзнават, че задниците им стърчат като знаци за виновното минало.
Дясната политология обаче яко е кипнала не заради конкретните ангажименти, а заради политическия анализ. Един от тях орева света, че Нинова е казала следното: „Днес имаме още една важна задача – с нашия Национален план за България да посочим друг и различен път от 25-годишния преход на развитие“. В него той видя „волунтаризъм“, политическа утопия и какво ли още не, включително напускане на ЕС и НАТО.
Това, между другото, вече е шизофрения. От една страна, десните все ще поправят проблемите, стоварват всички грешки върху левицата, а от друга, ако някой постави под съмнения резултатите от прехода и посочи болезнената като отворена рана истина, че пътят е сбъркан, защото не донесе просперитет, скачат да лаят като озлочестени болонки.
Всъщност БСП днес се намира в период на преоценка и на своето собствено минало, както и на допуснатите грешки, които като неспокойни призраци се разхождат из коридорите на „Позитано“ 20. Ето защо левицата се опитва да възроди като политическа философия понятията „суверенна държава“, „държавна роля в икономиката“, „национален интерес“. Днес обаче БСП няма право да отстъпва от нито една от развитите идеи и трябва да ги осъществи докрай.
Левицата винаги е излизала слаба от своите управления, дори и когато те са били успешни, защото правеше компромис със свои основни ценности. Именно през описанието на тази държава, която като вампир изсмуква хората, трябва да разчетем и заявката, че БСП няма да протегне в никакъв случай ръка на ГЕРБ за коалиция един ден, защото те са един от стълбовете, които създадоха това вампирско образувание.
Всъщност отдавам част от политологическия ужас именно на това – на осъзнаването, че се появява партия, която напуска тъпите ограничения на политическото статукво и търси нов път за себе си и за България. Това звучи банално, когато е изразено с думи, ное неосъзнатата масова надежда на хората, че най-накрая, след десетилетия безвремие, ще се появи възможност за различен живот и свят. Ролята на левицата винаги е била в това да сочи път отвъд клишетата и „вечните“ истини.
Разбира се, БСП не е постигнала пълно единство, но не по политическите цели, а по уставните въпроси. Именно тези технически детайли се оказаха ябълката на раздора, защото Нинова прокара своите идеи депутатските мандати на един социалист да бъдат ограничени до три, а лидерът на левицата да се избира с пряк избор. Първият въпрос наистина е спорен и вероятно разговорите по него няма да затихнат лесно, но пък и обратният аргумент също е адекватен – хората искат нови лица. Вероятно, защото свързват старите с цялостния провал на прехода. Това не е справедливо, но съществува като разбиране.
А колкото до втория въпрос аз лично така и не разбрах докрай драмата. Винаги, абсолютно винаги съм бил за това лидерът на БСП да се избира пряко от партията. Това е най-честният инструмент, който освобождава лидерското състезание от конгресни интриги, апаратни схеми, тайно подадени листчета и среднощни набивания на канчета на делегати. Във Франция кандидат за президент на социалистите стана левият Беноа Амон, който никога, ама никога нямаше да спечели, ако трябваше да мине през конгрес.
Същото важи и за Джеръми Корбин, който стана лидер напук на апарата на Лейбъристката партия и то цели два пъти. Прекият избор дава шанс за разговор за идеи, а не ограничава избора на лидер до изчисляване на баланси и преговори по кьошетата на НДК. Това е стъпка напред за БСП. При това мандатите на председателя се ограничават до два, тоест никой не получава нотариален акт завинаги върху партията. Вероятно има допълнителни процедури по уточняване, гарантиране на честно броене на гласовете, но е яко, че всички социалисти ще имат думата. Това ще е тест за всеки потенциален лидер, че може да печели масово доверие.
Корнелия Нинова получи правото да предложи своята визия за БСП. Дали тя ще сработи или не е твърде рано да се каже.
Но пък като чуваме как птеродактилите на прехода надават уплашени крясъци, май може да се окаже, че надежда за успех има и както винаги първи я усещат тези, които ще бъдат покосени от митичния метеорит, който дава шанс за нов живот на планетата.
