Експертната група за борба с трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа публикува третия мониторингов доклад за България за напредъка в противодействието и превенцията на престъплението. В доклада си, ГРЕТА призовава властите да подобрят достъпа на жертвите на трафик до правосъдие и обезщетение и да осигурят устойчивост на всички мерки за борба с трафика чрез осигуряване на необходимото финансиране.
Третият доклад за прилагането на Конвенцията за борба с трафика на хора в България се фокусира върху достъпа до правосъдие и ефективните средства за защита на жертвите на трафик на хора, той също така оценява постигнатото от правителството след препоръките от втория мониторингов доклад на ГРЕТА за България през януари 2016 г.
В доклада е отчетен постигнатият напредък в някои области, като законодателни изменения в Закона за борба с трафика на хора и приемането на първата национална стратегия за борба с трафика на хора за периода 2017-2021, но отбелязва че периодът на възстановяване и размисъл продължават да не са гарантирани чрез закона за всички жертви на трафик.
Значителен брой от осъдителните присъди за трафик на хора са условни, поради което българските власти са призовани да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че престъпленията срещу трафика на хора са ефективни, пропорционални спрямо тежестта на извършеното престъпление и имат превантивен (възпиращ) ефект.
Споразуменията на прокурорите с трафикантите следва да се използват само по изключение в случаите на трафик на хора, а властите трябва да гарантират, че продължителността на съдебните производства по случаи на трафик на хора е в разумни срокове.
В доклада прави впечатление намаляването на броя на идентифицирани жертви – за сравнение през 2012 г. 579 жертви са спасени, докато 2019 са идентифицирани 406 пострадали лица. Усилията за откриване на жертвите и проактивно разследване на престъплението трябва да бъде сред основните приоритети на органите на МВР и Прокуратурата.
Положително се отбелязват и усилията на българските власти отново да отворят двата специализирани приюта за жертви на трафик във Варна (6 места) и Бургас (6 места), управлявани от неправителствени организации, както и откриването на специализиран кризисен център за деца жертви на трафик (10 места).
Въпреки тези усилия, специализираните места за кризисна интервенция и дългосрочна подкрепа на жертвите на трафик е недостатъчна и всъщност само малък процент от жертвите (на годишна база) получават специализирана помощ от държавата.
Българските власти трябва да засилят систематичното предоставяне на информация на жертвите на трафик какви са правата им, какви услуги могат да ползват и как да получат достъп до тях. Властите трябва да гарантират на хората станали жертва на трафик безплатен достъп до специализирани адвокати, които да представляват техните интереси по време на цялото досъдебно и съдебно производство.
Ефективният достъп на жертвите на трафик до обезщетение остава спорадичен, а изискванията, които една жертва трябва да покрие, за да получи компенсация от държавата, са толкова непосилни, че само една жертва е получила компенсация за периода 2016 – 2020 г. Необходимо е българските власти да гарантират ефективен достъп до обезщетение за жертвите на трафик чрез събиране на доказателства, като част от наказателното разследване, за вредата, която жертвата е претърпяла.
Републиканци за България считат за ключово пълноценното използване на законодателството в сферата на замразяване и конфискация на активи и имущество придобито от престъпна дейност, за осигуряване на достойно обезщетение за жертвите, както и активни превенционни дейности.
Според доклада на ГРЕТА трябва да бъде създаден и специален фонд за обезщетение на жертви, който да се финансира от конфискувани активи на извършители на престъплението трафик на хора,заявиха от партията.
От ПП „Републиканци за България“ считат, че такъв фонд също трябва да подкрепя работата на неправителствените организации подкрепящи жертвите в процеса им на възстановяване и реинтеграция, както и в превенционните кампании за информиране на уязвимите групи и широката общественост.
В доклада си, експертите подчертават, че българските власти трябва да засилят ефективен достъп на жертвите на трафик до пазара на труда, както и да подпомогнат тяхното икономическо и социално включване чрез осигуряване на професионално обучение и намиране на работа.
Продължават да съществуват пропуски при идентифицирането на чуждестранни жертви на трафик, поради което е необходимо българските власти да подобрят идентифицирането на жертвите на трафик, включително чрез разпределяне на бюджета за прилагането на националния механизъм за насочване и да гарантират оценка на риска преди премахване преди всички принудителни премествания от България.
