Лепенката на предното стъкло на автомобила, която удостоверява, че за него  има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, вече е напълно излишна. С новите електронни устройства и при наличието на връзка  между „Пътна полиция“ и Гаранционния фонд на застрахователите всеки катаджия може мигновено  да разбере дали дадено МПС притежава  задължителната по закона  полица или не. Това, както добре знаем, става през регистрационния номер на колата. Лепенката вече не е проблем  за винетките – те са електронни.

Но-о-о стъргането на стикера „Гражданска отговорност“ от предните стъкла на автомобилите, възникнал през 2005 г., продължава вече с години. Още през 2014-а уж беше постигнато институционално, а и публично съгласие грозноватото  облепване  със стикери  да спре. На крачка   беше да се прекрати този административно създаден бизнес за десетки милиони левове годишно.

Това стана ясно след едно заседание  на бюджетната комисия на парламента – на 11 ноември същата година. Ако спечелим, печелим за цял народ, перифразира тогава думите на Васил Левски преди заседанието  Румен Гълъбинов, бивш заместник-председател на КФН. „Така е, защото сме убедени, че ако съборим забраната, това ще е първата крачка към премахването на досадните лепенки и поевтиняването на услугите, защото хората няма да плащат и за тях.

Следващата стъпка е да махнем лепенките за годишен технически преглед, а след това и за  винетките“, размечтал се беше тогава той.

Нещата обаче вървят по обратния ред – хорото поведе винетката, очаква се да отпадне  и лепенката за ГТП..

Още през 2014  беше ясно, че даже  с помощта един прост таблет служителите от „Пътна полиция“ ще могат  да видят за секунди има ли водачът всичко необходимо, за да участва в движението. Но и до момента законодателството ни е такова, че дори да сте подписали договор и да сте си платили полицата за Гражданска отговорност, ако нямате лепенка върху предното стъкло на колата, сте нарушител. Което е безкрайно глупаво от  гледна точка на днешния ден.

Стикерът бе въведен през 2005 г., за да улесни Пътна полиция при проверките. Само че тогава още бяхме в „хартиената ера“, а сега вече действа информационна система с електронен регистър, където всеки може да направи справка, стига да има смарт устройство и достъп до интернет.

Информацията за всеки нов договор по „Гражданска отговорност“ постъпва в регистъра на Гаранционния фонд и данните се обновяват непрекъснато. Не са необходими никакви лепенки по колите. Достатъчно е да се влезе в базата данни на фонда на адрес http://eisoukr.guaranteefund.org и да се въведе регистрационният номер или номерът на рамата на автомобила, за да се разбере има ли полица „Гражданска отговорност“. Всеки може да направи такава справка от лаптопа си, от  компютъра си или от смартфона си.

Оставането на зеления стикер

допълнително утежнява процедурата по покупко-продажба на „Гражданска отговорност“ и противоречи на европейските директиви. Всички разумни доводи за отпадането на стикера са ясни. Не е ясно обаче  защо е решено той все пак да  остане. Евентуалното обяснение е, че може би  цената на стикерите е включена в общата цена на застраховката – в самата премия или като допълнение.

Законовото изискване за стикера открито обслужва частни лобистки интереси на фирми и организации. Те определено предпочитат постъпленията  от цената на самия стикер, вместо  директния  достъп на гражданите до тази   услуга.

Предлагаме експертен поглед по темата от Христо Христов – първият   директор на “Дирекцията за застрахователен надзор”, народен представител, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в 38-то Народно събрание и потребител на застрахователни услуги. Експертът подхваща тази дискусия, подкрепен от редица застрахователни компании, разчитайки на разбиране от Комисията по финансов надзор.

Христо Христов: Икономически интерес или незаинтересованост на застрахователите и КФН бавят премахването  на отдавна ненужната лепенка?

На 08.12.2015 г. в Народното събрание пред журналисти след извънредното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм при обсъждане и приемане на проект на Кодекс за застраховането,( № 502-01-75), внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. за второ гласуване, тогавашният депутат от ПП”ГЕРБ” Дилян Добрев заяви: „Когато са монтирани  достатъчно  камери, този отживял задължителен стикер на предното стъкло може да отпадне от 2017г.”  Той продължи, че в бъдеще стикерът трябва да отпадне  и да се даде възможност за онлайн застраховане.

На 14.05.2018г. премиерът Бойко Борисов при откриването на програмата „Grow with Google“  заключи: „Дигиталните умения и познания са не само обща култура, но и богатство”.

В дискусионен форум „Дигиталните предизвикателства пред съвременните компании”, еврокомисар Мария Габриел пък заяви, че от 3 декември 2018 г. се слага край на географската дискриминация при онлайн пазаруването – потребителите в Европа ще могат да пазаруват онлайн от всяка страна на ЕС, независимо от това къде се намират в момента. При агресивното навлизане на новите технологии, променящи начина, по който комуникираме, работим, пътуваме и живеем като цяло, няколко години по-късно  хартиеният стикер все още властва на предните стъкла на автомобилите ни.  Въпреки че този знак не е никакъв доказателствен документ, отново в чл.487, ал.1 от Кодекса за застраховане, в чл.100, ал.3 от ЗДвП, както и в чл.10 на проекта за Наредба № 49 е заложена необходимостта от удостоверяване на наличие на валидно сключен и действащ договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със знак, издаден от Гаранционния фонд /ГФ/ /стикер/.

От 1 януари 2019 г. в България се въведе електронна винетка за ползване на платената пътна мрежа и отпадна необходимостта да се залепва хартиен винетен стикер на предното стъкло на превозното средство.

Убеден съм, че само с отпадане на знака (стикера) всички порочни практики на пазара ще изчезнат – високите комисиони, системата за продажби – мултилевъл, допълнителните договори на застрахователните посредници със застрахователите и др. Вече ще може да се правят онлайн застраховки, което  отдавна е практика в много от страните с развит застрахователен пазар.

По-конкретни мотиви за отпадане на хартиения стикер:

В момента на издаване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО ) на автомобилистите ЕДИННАТА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ОЦЕНКА, УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА РИСКА НА ГФ (ЕИСОУКР) дава уникален номер на полицата. Информацията за наличието на застраховка, както и за нейната валидност, е публична. ЕИСОУКР НА ГФ позволява във всеки един момент да се провери дали дадено моторно превозно средство има валидна  ГО  на автомобилистите. Влизането в сила на Наредба № 49 на КФН не позволява да се сключват повече от 1 полица с една и съща рама на МПС-то.

Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите се осъществява от органите на МВР – Отдел „Пътна   полиция”, а от началото на 2015 г. и от Министерството на транспорта чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА”АА”) при всеки годишен технически преглед. При положение, че проверката се извършва в реално време в регистъра на Гаранционния фонд чрез ДКН или чрез № на рамата, то стикерът не е необходим дори на отдел „Пътна полиция”.

1. Отговорност за несключена задължителна застраховка регламентирани в КЗ чл.317, ал.1 и ал.2  – Лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка  ГО на автомобилистите, се наказва с  глоба от 400 до 600 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. – за юридическо лице. При повторно нарушение наказанието за физическо лице е 2000 лв., а за юридическо лице  – 10 000 лева.

1. .Администрирането на стикера представлява сериозен разход на средства, време и труд за всички звена от бизнеса, които имат отношение към сключването на задължителната застраховка ГО  на автомобилистите – застрахователи, застрахователни посредници и ГФ, но най-вече  –  за потребителите на застрахователни услуги, т.е. милионите обикновени клиенти.

Цената на стикера е включена в общата цена на застраховката – в самата премия или отделно от нея и тя е 1,40лв. за 1бр. Но разходите могат да се увеличат в зависимост от периода на разсрочване на застрахователната премия и стигат до 16,80 лв. при 12 разсрочени периода и то само за стикерите. Отделно разходът за 1 (една) доставка чрез куриер е от 3,00 до 5,00 лева.

Единствената точна справка за броя издадени полици е само тази, която се базира на данните в системата ЕИСОУКР към ГФ. Тя може да се направи по контролния номер  (ДКН) и номера на рамата.

Регистрирането (получаването на номер) на полици по застраховка „ГО“ на автомобилистите става само в системата ЕИСОУКР на ГФ посредством автоматични заявки, пристигащи само и единствено от системите на застрахователите, които имат лиценз за сключване на този вид застраховка. Постъпилите данни могат да се коригират също само със специално създадени електронни процедури в ЕИСОУКР.

С оглед проследимост и електронна сигурност системата на Гаранционния фонд  поддържа пълна история за всички записи (регистрации, корекции и прекратяване) за всяка застрахователна полица.В този  смисъл стикерът и  поддръжката му не само се обезмислят, но обуславят и допълнителна тежест (финансова и административна) за всички участници в застрахователния пазар.

Годишно Гаранционният фонд – ГФ, „раздава“ на застрахователите между 10 и 12 млн. знака (стикера), което струва на потребителите между 14 и 17 млн. лв. за един ненужен документ.

Ако направим груба сметка от 2005 г., когато стикерът е въведен,  застрахованите са платили до днес не по-малко от 200 млн. лева!

Каква е практиката при застрахователите днес:

С цел по-лесно осъществяване на контрол при проверка за наличието на редовно сключена застраховка  ГО  на автомобилистите от собствениците и ползвателите на МПС, в средата на 2005 г. бе въведен задължителният знак (стикерът). Четиринадесет години по-късно знакът на ГФ по категоричен начин доказа, че отдавна е изчерпал своята роля като удостоверителен документ.

Текстът на ал. 1,  чл. 487 от КЗ е некоректен, тъй като на практика със стикера се удостоверява срока, за който е платена застрахователната премия, което пък се доказва чрез перфориране на крайния ден, месец и година (перфорира се стикерът и контролният талон),  т. е. удостоверява се не наличието на договор, а плащането на премия за определен срок.

Като доказателство за извършено плащане съществуват обаче други общоприети документи – квитанции или сметки за внесена сума с номера, генерирани автоматично от системите на застрахователите в момента, в който се издава полицата или се събира вноската, банкови документи и др., които не представляват допълнителен разход за потребителя като стикера.

Форматът на стикера е такъв, че единствено потребителят на застрахователни услуги разполага и с двете му части, върху които са перфорациите. Застрахователят не разполага с „копие” и по-никакъв начин не може да контролира дали перфорациите са поставени на правилните дати, тъй като именно перфорациите обозначават срока, за който е платено, а не наличието на номер на стикера. Когато плащанията се извършват по банков път (вкл. онлайн), стикерът може да бъде издаден едва след като сумата е постъпила по сметката на получателя. Обичайно това е денят, следващ деня на нареждането за плащане. Това означава, че потребителите, избрали този начин на плащане, трябва задължително да посетят лично своя застраховател или посредник, за да им бъде издаден стикер.

Това изцяло обезсмисля безналичните плащания и прави плащанията в брой единствения приемлив начин. В същото време в настоящия проект се утвърждава и налага плащането по банков път като основен начин на разплащане.

Неофициалното  становище на КФН

Ръководството на КФН е наясно с проблема. Стикерът за „Гражданска отговорност“ трябва да отпадне. И това ще стане в обозримо бъдеще. Това заявиха от Комисията за финансов надзор.

Нещата се бавят, защото отпадането може да стане само чрез поправка в Кодекса за застраховането. И понеже са набелязани и други промени, които времето изисква, предстои всички те да бъдат оформени в пакет и предложени за широко обществено обсъждане. След което, вероятно през Министерството на финансите, да се изготвят проектопромените и правителството да ги внесе в Народното събрание, допълниха от Надзора.

Кога ще се случи това все още е загадка.