Правителството на Росен Желязков вече е в миналото. Премиерът сам подаде оставка още преди да бъде гласуван шестият вот на недоверие в четвъртък по обед.

Натискът върху кабинета през последните седмици постепенно се засилваше. На два пъти триъгълникът на властта в София се изпълваше до краен предел, същото се случи и по площадите на много от останалите големи градове в България.

Никак не е невъзможно обаче за подадената оставка да има и допълнителни причини извън тези, свързани с гражданския натиск.

Напоследък Борисов започна да говори по начин, доста различен от този на Европейската народна партия (ЕНП). По въпроса за Украйна, например, лидерът на ГЕРБ много видимо започна да се отдалечава от позициите на ЕНП и да се приближава до тези на Доналд Тръмп.

Разнопосочност в говоренето между Борисов и ЕНП не е имало откакто ГЕРБ членува в най-голямата партийна фамилия в Европа. За да се стигне до този момент точно сега, би следвало да има сериозни причини за това. Впрочем наскоро Мария Габриел беше избрана за председател на ЕНП-Жени. Досега тя не е била на високи партийни постове, било то на национално или на европейско равнище.

Иначе Габриел има огромен институционален опит като евродепутат и еврокомисар. Беше и доста близо до позицията заместник-генерален секретар на НАТО, но дотам не стигна. Ще е необходимо известно време да се види как ще се развива кариерата на Мария Габриел оттук нататък, за да стане ясно дали, освен протестите, е имало и други причини за подадената в петък правителствена оставка.

Иначе сега следва да се задвижи конституционната процедура. Президентът ще раздаде мандатите на първата и втората политическа сила в Народното събрание и след това на още една по негов избор. Тези мандати ще бъдат върнати неизпълнени, защото едва ли някой ще опита сериозно да прави правителство в рамките на този парламент.

Даването и връщането на мандатите може да стане много бързо, но вероятно ще отнеме около месец, тъй като предстоят празници, и би било разумно служебното правителство да се назначи след като те отминат.

Ако временният кабинет встъпи в длъжност между средата на януари и края на същия месец, предсрочните парламентарни избори могат да се насрочат за третата или четвъртата неделя на март. Това е подходящо време за провеждане на избори.

Периодът, през който ще управлява служебно правителство (около 3 месеца), е важен, защото точно по това време българските граждани за първи път ще се докоснат до еврото в собствената си страна. Всички регулаторни и правоохранителни органи трябва да работят с пълния си капацитет, за да се предотвратят своевременно всякакви потенциални опити за злоупотреби и нарушения на законодателството относно въвеждането на общата европейска валута у нас. Всичко това трябва да се гарантира именно от служебния кабинет.

При назначаването на служебния премиер президентът има възможността да избира между 10 личности, намиращи се на високи публични длъжности в Българската народна банка (БНБ), Сметната палата и институцията на омбудсмана. Председателят на парламента също може да бъде посочен за служебен премиер.

Повечето или почти всички от тези 10 личности са, по един или друг начин, свързани с ГЕРБ или техни партньори. И това е съвсем логично и обяснимо.

Хората в ръководствата на въпросните институции се избират от парламента, а партията на Борисов почти винаги е била първа политическа сила и активно е участвала в тяхното определяне.

Бойко Борисов вече заяви, че в това Народно събрание партията му преминава в опозиция и няма да участва активно в гласуването на бюджета. Той обаче също така каза, че ГЕРБ ще съдейства за плавното преминаване към еврото. В този дух бяха и думите на Желязков. Според него всичко трябва да се случи плавно, включително и предаването на властта.

По това кой ще бъде избран за служебен премиер ще може да се съди каква ще е ролята на ГЕРБ по време на служебното управление и доколко формацията ще има влияние в него. Служебният премиер ще бъде избран от президента, но Борисов може ефективно да влияе върху този избор. Както вече стана сума, повечето от вариантите са свързани или близки с ГЕРБ. Ако някои от тях откажат, то това ще ограничи възможностите на Радев за правене на избор.

Сред десетте личности, от които ще се избере служебният премиер, има две, които са много ярки лица на ГЕРБ – Рая Назарян и Димитър Главчев, който два пъти досега е оглавявал служебни правителства.

Ако начело на изпълнителната власт застане такова лице, това ще означава, че ГЕРБ съвсем открито запазва своето присъствие в управлението и продължава да се стреми към определяне на дневния ред на обществото.

Ако премиер стане някое от по-малко познатите лица, най-вероятно част от сегашните министри и още по-голяма част от зам.-министрите ще останат и в служебното правителство. В публичното пространство обаче ГЕРБ ще се разграничават от временния кабинет и няма да признават нищо общо с него.

Най-интересната личност, която потенциално може да бъде поканена да оглави служебното правителство, е Андрей Гюров, подуправител на БНБ, избран като кандидатура на „Продължаваме промяната“. Около него все още има определени правни неуредици.

Ако президентът се спре на Гюров, това със сигурност ще породи много спекулации за отношенията между ПП-ДБ и Радев. Служебно правителство с Андрей Гюров начело би предизвикало най-много коментари и най-много дискусии. Един такъв кабинет би бил едновременно най-атакуван и най-защитаван.

Каквото и да е служебното правителство обаче, неговото време минава бързо, идват изборите и голямата тема е какво се случва след тях.

Преди предстоящите предсрочни избори има два съществени въпроса – каква ще е избирателната активно и колко формации ще има в парламента.

Ако избирателната активност е по-висока, да речем около 50%, формациите, преминали бариерата от 4%, може да са пет, примерно. Това би било от голяма полза, защото ще сложи край на практиката в Народното събрание да има 7 или 8 формации, както е в момента.

Един по-монолитен парламент може да излъчи по-стабилна изпълнителна власт, като формира ясно и устойчиво парламентарно мнозинство. Ако обаче отново по-голям брой формации попаднат в Народното събрание вероятността от ново влизане в изборна спирала никак няма да е малка. Формирането на мнозинство от три, четири или повече парламентарни групи никога не би могло да е достатъчно устойчиво. То трудно ще издържи по-дълго време от това, през което издържа правителството на Росен Желязков.

Много е вероятно след предсрочните избори отново да се изправим пред въпроса възможна ли е нова сглобка между ГЕРБ и ПП-ДБ. И ако наистина се стигне дотам каква би била ролята на Мария Габриел в една подобна управленска формула. В старата сглобка тя беше външен министър, а сега е председател на ЕНП-Жени.

Сигурни участници в следващото Народно събрание са ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и „Възраждане“. Всички останали са под въпрос – някои под по-голям, други под по-малък.

Вариантите за сформиране на коалиционно управление няма да са безкрайно много.

Освен това броени месеци по-късно ще има и президентски избори. Партиите и техните лидери със сигурност ще калкулират и това при избора си на поведение в началото на новия парламентарен мандат.

Ако, например, част от политическите партии решат, че времето за излъчване на стабилно правителство ще настъпи след президентските избори, то може да се наложи да минем през няколко предсрочни вота, докато се сдобием с редовен кабинет, който да разполага с необходимата парламентарна подкрепа и да може да формира дневния ред на обществото.