Посветена на Международния ден на ООН на възрастните хора 01.10.2025 г.
Капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите науки, инженер Илия Петров Пеев
Въведение:
На 14 декември 1990 г. Общото събрание на ООН гласува за определяне на 1 октомври като Международен ден на възрастните хора (Day of Older Persons), както е записано в Резолюция 45/106. Празникът се отбелязва за първи път на 1 октомври 1991 година.
Два основни мотива ме подтикнаха за представянето на настоящата статия пред читателите:
Първо: Съдържанието и актуалното значение на публикуваната моя студия преди 19 години „От психоанализата към психосинтезата и новите перспективи за психологическото разбиране на човека“ в научния сборник “Обществените науки в ХХІ век”.
Второ: Започналото през 2021 г. Десетилетие на ООН за здравословното стареене (2021-2030 г.) (The Decade of Healthy Ageing 2021-2030).
Дискусия:
Новите перспективи за психологическото разбиране на човека – творческата работна активност на възрастните хора през погледа на съвременната психоанализа
В периода 1920-1923 г. Зигмунд Фройд представя структурата на психичния живот като съвкупност от три инстанции, които съставляват психичния апарат. Тези три инстанции (Фройд, З. Автобиография. НИ. С., 1992, с. 49.) са Аз, То, Свръх-Аз, показани на фигура № 1:
Фигура № 1: Структурата на психичния живот като съвкупност от три инстанции, които съставляват психичния апарат. Аз, То, Свръх-Аз.
През 1920 година Зигмунд Фройд преименува съзнателното в ЕГО, а безсъзнателното – в ТО (Райкрофт, Ч. Критический словарь психоанализа. Восточно-Европейский институт психоанализа. Санкт-Петербург, 1995, с. 14, 184.).
Нека да се спрем по-подробно и на трите инстанции:
Първа инстанция от структурата на психичния живот – ТО (Id, It, Es):
ТО (Id, It, Es) – съвкупност от първичните нагони, подчинени на принципа на удоволствието; безсъзнателна част от психиката на човека. С категорията ТО се означава най-примитивното у човека; най-ниската, глъбинна подструктура на душевния апарат, съдържанието на която е безсъзнателно. Животинските инстинкти изпълват с енергия ТО, но в тази психична инстанция липсва организация и единна воля. Законите на логиката не действат за процесите в ТО.
ТО е източник на психичната енергия, която движи хората и насочва действията им. Тази енергия трудно се контролира от съзнанието, защото тя остава нещо неясно за субекта (Десев, Л. Речник по психология. Булгарика. С., 1999, с. 600-601.). Хората са подвластни на енергията, идваща от ТО. Свидетелство за това са онези човешки действия и постъпки, за които хората казват: “Не знам какво ме прихвана!”, “Нещо ми стана!”, “Сякаш някакъв глас отвътре ми каза!”, “Без да искам го направих!”, “Не знам какво ме подтикна!” и мн. др. ТО е неподвластно на времето, душевните явления в ТО не се променят с времето (Десев, Л. Речник по психология. Булгарика. С., 1999, с. 601.).
С възрастта човешкото тяло и потребностите се променят, но “душата остава млада”, духът не остарява. Така можем да си обясним и редица човешки феномени, които на сегашния етап изглеждат загадка.
Седем примера, които недвусмислено потвърждават силата на човешката духовна енергия:
1) Иван Вазов в “Опълченците на Шипка” вярно е отразил силата на духа, който дава енергия в екстремалните бойни условия (Вазов, И. Съчинения. Том 1. БП., С., 1986, с. 100.):
“Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрат
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.”
На всички времена темата за бойния дух на армията е била актуална. В съвременните Въоръжени сили възпитаването, поддържането, а при необходимост и възстановяването на висок боен дух у личния състав се извежда като основополагащ принцип на операциите (Устав FM 100-5 на Сухопътните войски на САЩ. ВА “Г. С. Раковски.”. ГЩФ. С., 1998, с. 8, с. 2.). На командния състав се вменява в дълг да вдъхновява личния състав, да изгражда и поддържа висок боен дух и човешки морал у военнослужещите.
2) Една от любимите максими на първия в света космонавт Юрий Гагарин е била: “Главната сила на човека е силата на духа!”.
3) Световно известният кардиохирург академик Майкъл Еллис ДеБейки (Michael Ellis DeBakey), роден на 07.09.1908 г. в Израел, през 1996 г., на 88 годишна възраст, е консултирал руските лекари по време на подготовката на операцията на президента на Русия Б. Н. Елцин.
През цялата втора половина на ХХ век е съветник на американските президенти, консултирал е държавните глави на много други държави. За пръв път в света през 1964 година прави успешна операция по аортокоронарно шунтиране. През 1972 година изобретява изкуствено сърце, която идея се опитал да му открадне неговия най-близък колега Дентон Кули, който чрез телевизията избързал да припише изобретението на себе си.
ДеБейки е написал повече от 1300 статии и книги по медицина, хирургия, медицинско образование и други области. В цялата си житейска кариера е изпълнил стотици операции на сърце и е подготвил хиляди хирурзи. Сред неговите пациенти са много държавни ръководители. През април 2000 година е удостоен с почетното звание Чуждестранен член на Руската академия на науките.
4) Американският индустриалец, петролен магнат и филантроп Армънд Хамър, роден на 21.05.1898 г. в Ню Йорк, на 60 годишна възраст влага всичките си капитали за проучване на нефтени находища в Северно море и до края на живота си ръководи нефтодобива в този регион като председател на CEO (Occidental Petroleum). Почива на 10.12.1990 г. на 92 години. С негови средства е основан Armand Hammer United World College, намиращ се в Montezuma, New Mexico, в който ежегодно 200 студенти от 150 различни места в 70 държави получават специални стипендии.
5) Руският маршал Александър Василевич Суворов (1729-1800) на 70 годишна възраст създава армия от руснаци и австрийци за освобождаване на Северна Италия от французите. След победата в последната си голяма кампания през 1799 година осъществява историческия поход през Алпите, за което е произведен в звание генералисимус.
6) Член-кореспондент на БАН, професор Генчо Пирьов (24.11.1901-31.12.2001) е издал над 900 научни труда, сред които повече от 40 книги. На чужди езици са преведени повече от 70 негови научни публикации. За 90 годишния си юбилей професор Генчо Пирьов издаде книгата “Психологията – млада наука”.
В чест на 95 годишния юбилей на професор Генчо Пирьов, на който имах честта да бъда поканен от главния организатор на тържеството професор Георги Йолов, бяха издадени две книги “Към хуманистично общество” и “Научно и художествено творчество”. За 100 годишния юбилей на автора излязоха новите книги “Когнитивна психология”, “Детска психология”, “Експериментална психология”.
За вековния си юбилей той беше награден с орден “Стара планина”. Професор Генчо Пирьов е определен като един от 20-те най-изтъкнати психолози на ХХ век.
7) Джордж Буш, бивш президент на САЩ в периода 1989-1993 г., роден на 12.06.1924 г., отбелязва през 1999 г. своя 75 рожден ден с парашутен скок. Този акт за мнозина може да изглежда като неразумен, но той е показателен за силата на човешкия дух.
Една година преди това, през 1998 г., Джон Глен записа името си в историята като най-възрастният човек, летял в космоса – на 77 години той извърши своя втори космически полет.
Всички тези примери недвусмислено потвърждават силата на човешката духовна енергия. Примерите могат да бъдат продължени, а всеки читател може да посочи свои примери и доказателства.
Втора инстанция от структурата на психичния живот – СВРЪХ-АЗ (Super-Ego, Uber-Ich):
СВРЪХ-АЗ (Super-Ego, Uber-Ich) – съвкупност от интериоризирани, интроектирани морални забрани, морално съзнание на личността, писани и неписани норми и закони, контрольор и цензор на личността. Свръх-Аз е най-висшата инстанция в структура на душевния живот, изпълняваща ролята на вътрешен цензор, съвест и др. Свръх-Азът е наследник на едиповия комплекс и представител на етичните норми на човека, възниква с изчезването на Едиповия комплекс.
Пояснение: Фрейд, З. Психология бессознательного. Просвещение. М., 1989, с. 447. Комплексът е съвкупност от несъзнавани стремежи, детерминиращи нагласите на индивида, поведението му, сънищата му и пр. Формирането на комплекса става през първите години от живота. Едиповият комплекс представлява характерна нагласа на детето по отношение на своите родители, образувана в периода между 3 и 4 годишна възраст (фалическа фаза).
Наречен е по името на древния гръцки цар Едип, който без да знае е убил баща си и се оженил за своята майка. За момчето е характерен положителен Едипов комплекс – любов към майката, ревност към бащата.
Съществува и отрицателен Едипов комплекс – любов към бащата и ненавист към майката. Когато двете форми се съчетават възниква амбивалентност по отношение на родителите.
У момичетата аналогичният комплекс се нарича комплекс на Електра и също бива положителен (любов към бащата и ненавист към майката) и отрицателен (любов към майката и ненавист към бащата). Съществуват десетки други комплекси: комплекс за малоценност, комплекс за кастрация, комплекс за отбиване.
Когато няма правилно възпитание в семейството, раждането на следващото дете може да породи комплекс за натрапничество у по-голямото дете. То възприема новороденото като натрапник в семейството, вследствие на което става ревниво и агресивно. В зряла възраст комплексът за натрапничество прераства в нетърпимост към някои хора, възприемани като съперници.
(Край на пояснението)
Свръх-Азът изпълнява различни функции: авторитет, морален контрол – морална цензура и забрана, съвест, себенаблюдение, идеал. Свръх-Азът изпълнява функцията на самокритичност, която е съществен признак на съзнателността. Съобразяването със Свръх-Аза способства за разбирането на социалното поведение на човека и разкриването на практическите указания, които произтичат от него за възпитанието (Фройд, З. Въведение в психоанализата. НИ. С., 1990, с.451.).
Трета инстанция от структурата на психичния живот – АЗ (Ego, I, das Ich):
АЗ (Ego, I, das Ich) – подструктура на душевния живот, явяваща се посредник между Свръх-Аз и ТО, между индивида и реалността, съзнателна част в психиката на човека. Азът е ядро на личността, цялостна личност, самоосъзната и утвърдена индивидуалност. Всеки човек е уникален. Азът като ядро на човешката личност съдържа следните подсистеми (Десев, Л. Речник по психология. Булгарика. С., 1999, с. 26-31.): информационна, операционна, мотивационна, саморегулационна – самосъзнание. Формирането на Аза като самоуправляваща се система е признак за хармоничното развитие на личността и мощен фактор за нейното самообразование, самовъзпитание, самоусъвършенстване. В съвременната психология съществува разнообразен пакет от методики за изследване на Аза: вербални, проективни, самооценъчни скали и пр.
Азът анализира, синтезира, оценява, проверява, контролира и взема решения. Зрелият АЗ е автономен и взема решенията напълно самостоятелно. При благоприятни обстоятелства ТО се намира в разпореждане на Аза (Ego).
Азът е център и съвкупност от мотивите и действията на индивида. Азът изпълнява няколко основни функции: възприема външния свят и се приспособява към него; отчита и съгласува между себе си изискванията на реалността, То и Свръ-Аза; разрешава конфликтите между нагоните и външната действителност или между ТО и моралното съзнание. Тези функции могат да се упражняват както съзнателно (интелектуални процеси), така и несъзнавано (защитни механизми). Азът се подчинява на принципа на реалността. Аз-идеал е образец за достигане.
АЗ (Ego) се намира в твърде драматична психоаналитична картина, в изключително сложно положение, с което трябва да се справя. Азът (Ego) е подложен на натиск от страна на ТО и СВРЪХАЗ, сякаш образно се намира между чука и наковалнята. Освен това Азът е притиснат и от изискванията на реалността – фигура № 2:
От страна на ТО върху АЗА действат стремящите се към удовлетворяване сексуални и агресивни импулси. От страна на Свръхаз върху Аза влияние оказват моралните норми и предписания. Зрелият Аз реагира адекватно на изискванията на Свръхаза, импулсите от То и околната среда.
Азът е “слуга” на трима строги господари (Фройд, З. Въведение в психоанализата. НИ. С., 1990, с. 454.): външният свят; Свръхазът; То. Азът е пришпорван от То, ограничаван от Свръхаза, отблъскван от реалността. Азът се бори да приведе в хармония силите и въздействията в него и върху него (Фройд, З. Въведение в психоанализата. НИ. С., 1990, с. 455.).
Така разгледаната структура на душевния апарат дава основание на Зигмунд Фройд да определи психоанализата като динамическа концепция, която свежда душевния живот до взаимодействие на подбуждащи и сдържащи един на друг сили. Подбудите идват от То, а сдържането се проявява от страна на Свръх-Аз. То и Свръх-Аз се намират в постоянна борба един с друг. Азът е тази част от психиката, която комбинира силите на То и Свръх-Аз, за да определи действието и поведението.
Целта на психоанализата е да укрепи Аза, да го направи по-независим от Свръхаза, да разшири полето на неговите възприятия, да организира неговите възприятия така, че той да може да завоюва нови дялове от ТО – там където е било То, трябва да стане Аз (Фройд, З. Въведение в психоанализата. НИ. С., 1990, с. 37, с. 456.).
Главната цел на душевния апарат е получаването на удоволствие (Фройд, З. Въведение в психоанализата. НИ. С., 1990, с. 342-343.) и справяне с връхлитащите го външни и вътрешни дразнители. Зигмунд Фройд разкрива същността на два фундаментални принципа: принципа на удоволствието (pleasure principle) и принципа на реалността (reality principle).
Душевната дейност на човека е насочена към постигане на удоволствие и отбягване на неудоволствието. Принципът на удоволствието е принцип за регулация на психичния живот, заключаваща се в стремеж за избягване на неудоволствията и неограничен стремеж за получаване на наслада. Този принцип цари в ТО.
Една от най-важните стъпки в развитието на Аза е преходът от принципа на удоволствието към принципа на реалността.
Когато Азът (Ego) се развие, принципът на удоволствието се трансформира под влияние на принципа н реалността, поведението на човека става адекватно и адаптивно.
Възпитаният Аз става разумен когато се научи да замества принципа на удоволствието с неговата модификация (принципа на реалността), да се отказва от непосредствено задоволяване, да отлага удоволствието, да понася известно неудоволствие, да изоставя напълно някои източници на наслада.
Когато Азът е възпитан и разумен, той не се подчинява напълно на принципа на удоволствието, а следва принципа на реалността, който в основата си също се стреми към удоволствие, но удоволствие от по-висш характер, подсигурено със съобразяване с реалността – силата на Аза се състои в интелигентността.
Принципът на реалността води до удовлетворяване по пътя на приспособяване към фактите и обектите, съществуващи във външния свят.
Принципът на реалността е принцип за регулация на психичния живот, изразяваща се в отчитане на реалните условия и възможности за удовлетворяване на влеченията и често в отказ от различни начини за получаване на удоволствия.
Ръководейки се от този принцип, Азът подчинява влеченията на реалността. Принципът на реалността се придобива и усвоява в процеса на развитието, докато принципът на удоволствието е изходен и вроден (Райкрофт, Ч. Критический словарь психоанализа. Восточно-Европейский институт психоанализа. Санкт-Петербург, 1995, с. 138.).
Заключение:
Световните и регионалните пазари на труда неизбежно ще претърпят съществена трансформация през идните години (6). Четвъртата индустриална революция (Industry-4.0) и бързото развитие и интегриране на новите технологии в обществото и промишлеността ще оказват безпрецедентно въздействие върху сферата на труда.
Различни ръчни и когнитивни задачи все по-често ще се извършват от машини и алгоритми, или в някои случаи дори напълно автоматизирано. В същото време включването на тези нови технологии в бизнес моделите в различните промишлени отрасли води до появата на много нови работни места и предефинирането на задачите, свързани с редица други.
Професор Клаус Шваб, основател и председател на Световния икономически форум в Давос привлича нашето внимание върху същността и значението на Четвъртата индустриална революция, която не прилича на нищо, което човечеството е преживявало досега (4).
Новите технологии водят до сливане на физическия, дигиталния и биологичния свят, което крие едновременно огромни възможности и потенциална опасност. Скоростта, мащабът и дълбочината на тази революция оказват влияние както върху световната икономика и политика, така и върху обществото и отделния човек.
Три извода и препоръки:
Първо:
Послание на Папа Франциск за Първия световен ден на бабите и дядовците и възрастните хора, 25 юли 2021 г., на тема „Аз съм с вас през всичките дни“ (вж. Mат. 28,20):
Бъдещето на света е в съюза между млади и стари. Младите са тези, които могат да продължат мечтите на възрастните хора за справедливост, мир, солидарност. Тук се крие възможността нашите млади хора да придобият нови визии и заедно да изградим бъдещето.
Второ:
Европейската комисия разработи специфични препоръки за преодоляване на предизвикателствата, свързани с активния живот на по-възрастните хора (2):
а) Насърчаване на солидарността между поколенията и промяната на нагласите спрямо остаряването. Засилване на социалния диалог и участието на всички заинтересовани страни в разработването на интегрирани стратегии и национални политики за активен живот на по-възрастните хора.
б) Насърчаване на по-възрастните работници да останат активни на пазара на труда.
в) Осъществяване на инициативи за обмен и трансфер на знания, на ноу-хау и на опит между поколенията. От една страна, трансферът на знания от по-младите към по-възрастните поколения има ключова роля за насърчаване на разбирателството между поколенията и преквалификацията на по-възрастните работници. От друга страна, трансферът от по-възрастните към по-младите поколения може да способства за поддържането на уменията на по-възрастните работници и да помогне на по-възрастните и на пенсионираните работници да запазят усещането за смисъл и цел, предотвратявайки социалното им изключване.
г) Преодоляване на предразсъдъците, че по-възрастните работници не проявяват интерес към развиване на своите умения и готовност за промяна.
д) Насърчаване на предприемачеството сред по-възрастните хора, което е ефективен начин за удължаване на трудовия живот, намаляване на безработицата сред възрастните хора и засилване на социалното приобщаване на възрастните хора.
е) Насърчаване на динамично професионално развитие и динамична трудова дейност. Ученето през целия живот и увеличената продължителност на живота ще означават, че през своя живот хората ще имат повече от една професионална кариера. Може да се очаква, че трудовият живот на хората ще бъде прекъсван от редица творчески отпуски или години, посветени на учене, преквалификация или пътувания.
Подобряването на пригодността за заетост и развиването на умения чрез учене през целия живот е ключов инструмент на политиката за задържане на по-възрастните работници на пазара на труда.
Трето:
Настоящият доклад показа недвусмислено, че творческата работна активност на възрастните хора и съюза между млади и стари като гарант за бъдещето на света, са възможни единствено при позитивна духовна енергия и позитивно мислене на отделните хора и на човешкото общество като цяло.
Предлагаме създаване на система от университетски курсове и групи за обучение на възрастни хора по Позитивна психотерапия чрез психологически тренинги. Те ще способстват да се внедряват в практиката модерните достижения на Позитивната психотерапия, създадена от германския учен професор д-р Носрат Песешкиан, д.м.н., и популяризирана в България от неговия най-добър ученик доцент д-р Арно Реммерс, д.м.н., и Позитивната динамическа психотерапия, създадена от руския учен професор д-р Владимир Юрьевич Слабинский, д.м.н.
На основата на моя дългогодишен богат практически опит можем да организираме с мое лично участие множество курсове по Позитивна психотерапия във варненските университети със студенти и преподаватели, както и плодотворна система за психотерапевтична подготовка на възрастни хора.
