Гражданите, бизнесът и институциите в България функционират в разклатена правна среда, в която законите се менят ежедневно. Кодексът за социално осигуряване (КСО) държи абсолютния рекорд по промени, като за периода 2010 – 2015 г. е изменен рекордните 45 пъти. Това значи, че актът, който трябва да гарантира сигурност на хората, като регулира осигуряването им за пенсия, майчинство, безработица и др., всъщност се изменя по близо 8 пъти на година. Това става ясно от „Анализ на законодателната дейност на Народното събрание за периода 2010 – 2015 г.“, разработен от Българската стопанска камара (БСК) и Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи.

Трудовите и данъчните закони са първенци по корекции

Законодателството, свързано с труда и осигуряването, е и най-нестабилното, жертва на най-много промени. Законът за здравното осигуряване е променен 38 пъти за 6 години, а Кодексът на труда – 37 пъти.

На второ място по брой промени се нареждат данъчните закони, като основните от тях са коригирани над 20 пъти през разглеждания период. Въпреки че заради влизането на България в ЕС беше приет нов Закон за ДДС и че основната ставка не е пипана повече от 10 години, от 2010 г. насам нормативът е променян 22 пъти, сочи анализът на БСК. Още по-драматично е положението със закона за плоския данък по личните доходи, който е изменен цели 28 пъти. Над 20 пъти са променени също Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Законът за корпоративното подоходно облагане. Законът за местните данъци и такси пък има шанс да ги догони с 19 корекции.

Много промени в енергетиката и правосъдието

Силно изменчива е законодателната база и в енергетиката, защото основният закон в сектора е редактиран 26 пъти. Същото важи и за сферата с най-висок корупционен риск у нас – публичните доставки. Законът за обществените поръчки е коригиран 23 пъти за 6 години.
Върху плаващи законодателни пясъци се крепи и друга ключова сфера – правосъдието и обществената сигурност. За 6 години Законът за съдебната власт е изменен 25 пъти, Законът за МВР – 21 пъти, а Наказателният кодекс – 19 пъти.

Нормативи се редактират по няколко пъти на месец

„Честите  промени създават непредвидима среда за осъществяване на стопанска и каквато и да е друга дейност. Те са предпоставка за отлив на инвестиции, създаване и поддържане на работни места, осигуряване на социална сигурност и икономическа стабилност“, изтъкват от БСК. Те посочват случаи, в които един и същ закон се мени през няколко месеца и дори по няколко пъти на месец. Такъв е случаят и с чл. 80, ал.1 от КСО относно правото на наследствена пенсия, променян два пъти за по-малко от месец. Два пъти през няколко месеца е променена и разпоредбата на чл. 53, ал.4 от КСО относно обезщетенията за отглеждане на малко дете.

Изпреварваме британците

За шест години в Народното събрание са внесени 1628 законопроекта, от които 792 са приети. За сравнение за 215 години (от 1800 г. досега) във Великобритания са приети 4401 закона, посочиха от БСК. Това значи, че за 6 години българските депутати са свършили това, което британските правят за 39 години.

Всеки четвърти проект изобщо не се разглежда

Всеки четвърти внесен законопроект в Народното събрание изобщо не се разглежда, става ясно още от анализа. За 6 години подобна съдба е сполетяла 374 проекта – промени на Атанас Мерджанов в закона за телефон 112, на Георги Кадиев в Кодекса на труда, на Янаки Стоилов в Закона за гарантиране на влоговете в банките, на Министерския съвет в Закона за дипломатическата служба. С това депутатите нарушават собствения си правилник, според който всеки проект се разглежда минимум 24 часа и максимум три седмици след получаването му в ресорната комисия.

Не се правят оценки на въздействието

Нито един закон, приет между 2010 и 2015 г., не е подложен на последваща оценка на въздействието му, а в много редки случаи в мотивите за проекта се прави оценка на икономическото въздействие и очакваните резултати от прилагането му. С това директно се нарушават разпоредбите на Закона за нормативните актове. Според БСК трябва да се въведат глоби за неспазването на това задължение.

Все още има случаи, в които проектите не се подлагат и на предварително обществено обсъждане. Камарата припомня случая с разгледаните на едно заседание на правната комисия в парламента 13 проекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, като половината от тях бяха внесени ден преди разглеждането им.

Хаос и неефективност

От данните се вижда, че законодателният процес у нас е хаотичен и неефективен, твърдят от стопанската камара и центъра за законодателни инициативи. Според анализа липсва  последователност и адекватно планиране на законодателната дейност в съответствие със стратегическите цели и заявените политики. Например вместо реформа на съдебната власт промените в сектора са насочени основно към ограничаване на правата на гражданите и юридическите лица по отношение на правото на триинстанционно обжалване, правата по представяне на доказателства, достъпа до правосъдие чрез увеличаване на съдебните такси и възможностите за защита в процеса на съдебно изпълнение.

Разминаване

„Налице  е силно разминаване  между  обществения и политическия дневен ред. Докато обществото извежда на преден план проблемите, свързани с  демографията, здравеопазването, образованието, правосъдието и обществения  ред, то законодателната активност в тези сфери е относително най-слаба, за сметка на законотворчество в областта на бизнес процесите и регулациите, а твърде често и в сферата на откровено лобистките промени в нормативната база“, изтъкват от БСК. Според председателя на камарата Божидар Данев напоследък сме залети от лобистки изменения в законите.