Външното влияние в медиите, пораждащо политически и икономически зависимости, подкопава доверието в медиите и те загубват своята релевантност като средство за формиране на информирано гражданско общество, превръщайки се единствено в канали за пропаганда на частни интереси. Особено уязвима е пресата, която поради икономическата криза и конкуренцията на безплатните онлайн медии, се оказва обект на „политически инвестиции”. Такива са заключенията от проучване „Медии и политическо влияние“, проведено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и представено в понеделник.

Превръщането на част от медиите в инструмент за предиз­викване и управление на политически кризи (2013 – 2014 г.) стана на фона на две дълбоки кризи в българския медиен пазар. От една страна, икономическата криза от 2009 – 2013 г. унищожи поч­ти половината от рекламния пазар. От друга, старите механизми за финансиране на медиите бяха разрушени в резултат на интернет ре­волюцията, експлозията на социалните мрежи и мобилните комуни­кации. Възникналата ситуация е уникална по характера си и се оказа изключителна възможност за няколко български олихархични групи. Чрез завладяването на дял от медийния пазар те достигнаха до без­прецедентно до този момент ниво на влияние върху политическите елити и държавното управление, което създаде нови възможности за преразпределяне на национален доход и национално богатство, сравними само с времето на приватизацията, посочва ЦИД.

Социалните мрежи вече променят играта на българския медиен пазар. Докладът припомня, че от 2008 г. досега броят на потребителите на Фейсбук в България се е увеличил от лавинообразно от 60 хиляди до над 3 милиона души. Още през 2011 г. около 80 на сто от хората на възраст 18-35 го­дини използват активно Фейсбук. А през 2013 година чрез платформата бяха организирани най-големите протести от 1990 г. насам.

“В това ново медийно пространство пиар експертите и рекламни­те бюджети на българската олигархия имат значително по-малко влияние. Производството на съдържание е изключително евтино и лидерите на общественото мнение не могат да бъдат спрени със “забранителни списъци за участие”, отчета изследването.

През последните години в България годишният ръст на приходите при социалните мрежи е над 66 %, а при Google – 20 %. Според предвари­телни оценки за 2015 г. само тези две компании са успели да генерират в България приходи между 120 и 150 млн. лв, което е почти половината от целия рекламен пазар.

“В този план това е уникален шанс за независимата журналистика да се самофинансира“, допълват от ЦИД.

Изследването обаче не отчита факта, че „миграцията“ на рекламодателите към социалните мрежи и Google прави трудно или почти невъзможно търговското финансиране на онлайн медии, които се стремят да произвеждат качествено оригинално съдържание, изискващо инвестиции.

Залезът на традиционните медии

На другия полюс са традиционните медии. Към края на 2015 г. около 11% от българите четат вестници всеки ден, което поставя страната на предпоследно място в ЕС. Преди 15 години редовни читатели са били над 55%. Според ЦИД причината в срива не е само навлизането на интернет в живота на хората, но и драматична загуба на доверие в медиите, както и ниските доходи.

След финансовата криза от 2008 г. рекламните приходи на печатните издания са намалели от 100 млн. лева до 40 млн. лв. За целия медиен пазар намалението е от 518 млн. на 307 млн.лв. Приходите от онлайн реклама остават много ниски и практически спират да растат след 2008 година.

“Основната ценност на печатните медии, която остава след кризата на техния финансов модел, е политическо влияние“, се казва в доклада. Описаните събития обясняват и срива на доверието в традиционните медии, както и падението на България в международните класации за свободата на словото.

„Голямото събитие“

В този контекст основното събитие на българския медиен пазар е появата на “Нова българска медийна група” на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, отчитат от ЦИД. Тя демонстрира един нов бизнес модел на т.нар. “политически инвестиции“ в медии, а финансирането се осигурява чрез реклама от фирми, свързани с Корпоративна търговска банка (КТБ), която бе четвърта по големина в България преди да колабира през лятото на 2014 г..

Според данни­те на TNS/TV Plan най-голе­мите рекламодатели са KIA Motors,“Виваком, „Техномар­кет“ и др. (на които банката е кредитор), „Институтът по микроелектроника”19, в кой­то основен акционер е КТБ, самата КТБ, финансово-брокерската компания „Фина-С”(в която официален акционер е Цветан Василев).

Според оценките на ЦИД през “съдбоносната“ 2013 г. “политическите инвестиции” на групата в медиите са вероятно над 150 млн. лв. Само година по-късно около 70 % от журналистите са ра­ботели в медии, които или са имали кредити от КТБ, или са били собственост на групата “Пеевски-Кръстева-КТБ”, се казва в изследването.

Създателите на групата очевидно още почти от са­мото начало осъзнават, че за да се реализира достатъч­но влияние само вестниците и сайтовете не са достатъч­ни, а необходима и нацио­нална телевизия (с повече от един канал). По тази причи­на са придобити ТВ7 и ББТ (News 7). Развитието и финансирането на телевизии обаче изисква огромни финансови ресурси, дори на малък пазар като българския.

За да успеят да привлекат достатъчно зрители придобитите телеви­зионни канали трябва да се конкурират с двете частни национални телевизии бТВ и Нова Телевизия и с държавната БНТ, които в 2008 г. имат 292 млн. лв. приходи20.

Подобно финансиране няма как да се осъществи единствено през рекламните бюджети на „вътрешни фирми” от КТБ. В резултат мо­делът „Пеевски-Кръстева-КТБ” използва инструмента на заеми от КТБ към същите тези „вътрешни фирми”, които пък ги предоставят на ТВ7 и ББТ. Ако при влизането на телевизионния пазар съотноше­нието приходи и заеми е 50 на 50, то към 2010 г. структурата на финансиране се променя рязко в полза на финансиране чрез дълг.

ЦИД описва всички случаи на “политическо инженерство“ на медийната империя „Пеевски-Кръстева-КТБ”, започвайки от атаките срещу протестиращите срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС и кабинета „Орешарски“ и свършвайки със създаването партията на Николай Бареков.

Автоцензурата в големите телевизии

Изследването отчита, че двете групировки “БТВ Медиа груп ЕАД и Нова броудкастинг груп АД са успели да концентрират доходите от ре­клама и таксите от телеком операторите. Според данните от раз­пределението на рекламните бюджети, двете групи имат между 77 % и 87 % от пазара. Поради тази причина, бТВ и Нова ТВ предизвикват много силен политически и икономически интерес.

“Тези две медийни групи са собственост на големи световни ме­дийни корпорации. Това се определя като много сериозна бариера, осигуряваща неутралност и балансираност. Въпреки това, темата за политическото влияние върху двете телевизии периодично се поя­вява през кризисните 2013 – 2014 г. Основният риск е в това, че редакционната политика се определя от малка група продуценти и редактори, които взимат решения въз основа на рейтингите за гле­даемост и собственото си разбиране за публичния интерес“, се казва в изследването.

В него се посочва, че свиващият се медиен пазар принуждава водещи журналисти да пазят договорите си като се самоцензурират и не преминават “меките рамки” на позволеното.

„Търсенето на баланс от страна на двете големи телевизионни групи е добре оценена и използвана възможност от пиар експерти от политиче­ските централи и големите български икономически групи за влияние или неутрализиране на критични материали. Политическата криза от лятото на 2013 г. е добра илюстрация в това отношение. Големите телевизионни канали трябваше да показват както спонтанно про­тестиращите, така и организираните „контрапротестиращи”, т.е. да търсят баланс между мнението на критиците и защитниците на пра­вителството“, посочват изследователите. Към онзи момент групата „Пеевски-Кръстева-КТБ” успява да постигне контрол на почти 70 % от професионалните производители на медийно съдържание във вестниците. Съответно генерираното съдържание в защита на ин­тересите на „коалицията” е значително повече от това, което могат да противопоставят привържениците на гражданските протести. Равният достъп до големите телевизионни аудитории съответно трансформира предимството в производството на съдържанието във влияние върху общественото мнение.

„Подобно на печатните медии обаче, и големите телевизионни ка­нали, въпреки огромните си предимства, са изправени пред новите вълни на технологичната деструкция. Макар и с известно закъсне­ние в България, резкият ръст на социалните мрежи се превръща в смъртоносно предизвикателство за телевизиите и възможност за на­маляване на контрола върху съдържанието от страна на българските олигархични групи“, заключава докладът.

Холандският посланик: На българския медиен пазар няма правила

„Мисля, че холандците вярват на медиите си повече, отколкото българите. В Хорандия ние също имаме един или двама собственици на почти всички вестници, но те нямат никаква връзка с редакторите, защото не бихме приели това“, коментира холандският посланик Томас ван Оорсхот по време на конференцията.

„Необходимо е да има еднакви правила, така че просто да не се допуска политическо влияние върху медиите. И мисля, че това е проблем тук, тъй като няма правила. Има малка част от обществото, която анализира медиите, но, както се случва в много други сфери, анализът и критиките не влияят на движението напред“, допълни той

„Мисля, че това трябва да бъде проблем на правителството и парламента, нужни са повече дебати и отчетност. Последното е много важно – повече отчетност, която може да бъде постигната през парламента, а и през медиите, но за да се случи това, хората трябва да вярват на медиите“, каза още Оорхост.