Или как „Равновесието на Наш“ може да направи ново правителство
Д-р Георги Чалдъков
Политиците се обединяват от правото на открита нечестност.
ФМ Достоевски, перифраза
Не „Секс, наркотици и рокендрол“ – те са играни многократно в Театър „Българска армия“, сега аз ще „играя“ в „Секс, наука и политика“.
Преди няколко години д-р Марлийн Темерман – белгийска сенаторка и известен гинеколог и учен – призова жените на политиците да обявят сексуална стачка: “Стиснете си краката, докато не съставят ново правителство!” Тя даде пример от древногръцката комедия „Лизистрата“ на Аристофан. В нея жените лишават от секс съпрузите си и това спира войната между Атина и Спарта. У нас тези древногръцки и белгийски призиви могат да се осъществят, ако звучат така: „Съпруги и любовници на политиците, стиснете краката си, докато не съставят ново правителство!“
Д-р Темерман работи в Международния център по репродуктивно здраве в Университета в град Гент. Тя е публикувала повече от 200 статии в реномирани (peer-reviewed) научни списания. Д-р Темерман успешно съчетава науката с политиката – нещо рядко срещано у нас. Един професор по имунология се опита – за жалост – с ИТН и стана депутат в предишното НС, казах му го „в очите“ във Facebook.
През 2019 г. английското седмично списание The Economist публикува статия на учени от Университета на Пенсилвания в САЩ, озаглавена „Богатите, бедните и България. Парите наистина могат да купят вашето щастие“. Учените отхвърлят парадокса на проф. Ричард Истърлин: „Хората се чувстват зле не защото доходите им са малки, а защото са останали на дъното на обществото.“ Те достигнаха до извода, че големината на дохода определя доволството от живота. В заключение,The Economist написа: „Най-тъжното място в света по доходи на човек е България“ (The saddest place in the world, relative to its income per person, is Bulgaria).
Защо?
Защото „демокрацията е най-лошото управление в нискокултурна и необразована страна“ (Стоян Михайловски). Защото действа „организираната посредственост“ – диагноза на проф. Александър Балабанов, публикувана във вестник „Мир“ на 6 август 1928 г. – 94 години оттогава, и никакво репрограмиране на политическия и социален пейзаж. А ние се гордеем, че сме българи. Но искаме да живеем в Италия, Испания или Дания. Ще се върнем, когато за политик на годината бъде избран министър на образованието и науката. И когато Националния стадион се изпълни с хора да слушат поезията на Христо Фотев, Константин Павлов и Борис Христов и разказите на Здравка Евтимова, Георги Господинов и Георги Бърдаров.
Защото реформи трябва да има на принципа “отгоре-надолу” – там “горе” е ахилесовата глава на много български институции, включително НС и МС. Защото нямаше лустрация и така имахме премиер-комунист, премиер-цар и президент-комунист – и то 2 х 5 години. Имахме и Proviotic на един харвардски „канадски“ бизнесмен, който всъщност се оказа Pronecrotic в българската политика. No absolvо te – не се оневинявайте!
Защото бюрократите в ЕС не осъзнават, че минава времето на либералната демокрация и настъпва времето на консервативната демокрация. И не трябва яростно да критикуват ОРБАНизацията, базирана на християнски ценности в Унгария, Италия и други страни,
Внимание: Вестфалските мирни договори от 1648 г. слагат край на Тридесетгодишните религиозни войни (1618 – 1648 г.) и католиците и протестантите намериха компромисното равновесие.* У нас вече сме в 33-годишна преходна „война“ и няма признаци за „мирни“ политически договори и след тези парламентарни избори. Сега, преди и след изборите, пак се жонглира със словесни еквилибристики.
И още, политиците да си спомнят, че във Втората световна война, през 1941 г. България се присъедини към силната тогава Германия. И през декември същата година обяви война на Великобритания и САЩ. Ето част от речта през 1941 г. на председателя на НС: „Ние българите формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците и техният съюзник Япония.“ И през 1941–1944 г. британски и американски самолети бомбардират мирните граждани и къщите им в София и други български градове. Сега това звучи така: „Ние, българските политици, формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни евроатлантически приятели.“ И през 2022 г. кой ще ни бомбардира?
Все пак, едно дете ми каза: “Васил Левски е бил герой. Той се е борил за нашата свобода. Свобода е никой лош да не ни бие”. Докато има такива деца и няма такива 45 + 33 политици, ще я има България!“
Освен това, пак искам да кажа: Не чупете „златния мост“ на диалога за Мир! Спрете да въоръжавате зеленото човече, което не спира да плаче за оръжия! Човешкият Живот е много, много по-ценен от геополитическата война в Украйна!
С думите на John Lennon, изпети от Beatles:
All we are saying is give peace a chance,
All we are saying is give peace a chance.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Гениалният математик Джон Форбс Наш-младши доказва, че съществува система от решения за всеки отделен “играч”, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят максимално (win-win approach to negotiation). Дотогава в класическите “игри” са изследвани отношенията на съперничество, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби (win-lose approach to negotiation). „Равновесието на Наш“ се превърна в поведение, прилагано в съвременния бизнес, политика и други сфери на живота. За което през 1994 г. професор Джон Наш е удостоен с Нобелова награда за икономически науки.
А България – най-после – може да бъде удостоена с пробългарско, антропоцентрично правителство.
