Снимка: АФП

Стотици хиляди демонстранти излязоха по улиците на Букурещ тази седмица, след като румънското правителство реши да декриминализира злоупотребите с власт при финансова щета на стойност по-малко от 200 хил. леи (44 хил. евро). Според протестиращите тези мерки целят да защитят от съдебни производства председателя на управляваща партия и много други политици.
„Извънредният указ като цяло ще освободи над 100 високопоставени политици, обвинени за злоупотреба с власт“, коментира румънският журналист Лаурентиу Колинтинеану. Според него гражданите са били особено ядосани поради факта, че правителството е приело мярката тайно, късно вечерта във вторник, игнорирайки призивите за дебат в парламента.
Румъния беше приета в Европейския съюз заедно с България през 2007 г., но двете източноевропейски държави останаха под надзора на специален механизъм, който да помогне в борбата с корупцията и с въвеждането на съдебни реформи. Така нареченият Механизъм за сътрудничество и проверка трябваше да действа само временно, но Европейската комисия го продължи, тъй като нито Букурещ, нито София са изпълнили изискванията за неговото премахване.

България е „неефективна“ срещу корупцията

За разлика от румънското правителство, българското скоро не се е сблъсквало с гнева на гражданите. За сметка на това миналата седмица в България започна да работи служебно правителство, докато страната се подготвя за третите си парламентарни избори от 2013 г. насам. Последният дясноцентристки кабинет подаде оставка през ноември след президентските избори, на които спечели проруският кандидат Румен Радев.
България е считана за най-бедната държава в ЕС, като корупцията в нея е още по-голяма от тази в северната й съседка.
В доклада на Механизма за сътрудничество и проверка, Европейската комисия порица България за „липсата на убедителна история на обвинения по случаи, свързани с корупция по високите етажи на властта или тежка организирана престъпност“.
„В първите години след влизането в блока, България предприе редица законодателни и институционални мерки за справяне с корупцията“, отбелязаха от ЕС. „Но макар първоначалните резултати да изглеждаха обещаващи в някои области, тези усилия не донесоха необходимата качествена промяна в борбата срещу корупцията“, подчертаха от ЕС.
„Цялостната институционална система за борба с корупцията в България остава фрагментирана и следователно предимно неефективна“, заключиха от ЕС.

Румъния прави крачка назад

Същевременно Европейската комисия похвали напредъка на Румъния, постигнат в борбата с корупцията. Но от Брюксел подчертаха, че всички нови законодателни промени, които „отслабват или свиват обхвата на корупцията като престъпление“, ще доведат до необходимостта за повторна оценка.
В четвъртък председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отбеляза, че наблюдава случващото се в Румъния с „голямо притеснение“. „Борбата срещу корупцията трябва да напредва, а не да прави крачка назад“, подчерта Юнкер.
Междувременно наскоро назначен румънски министър подаде оставка като форма на протест, а президентът на страната Клаус Йоханис отбеляза, че ще се обърне към Конституционния съд.

Значителен прогрес

ЕС беше изправен пред редица кризи след разширяването през 2007г. и някои западни наблюдатели съжаляват за решението бедните бивши социалистически държави да влязат в блока, докато имат толкова много нерешени проблеми.
Въпреки това според Колинтинеану не може да има и съмнение, че присъединяването към ЕС е подобрило ситуацията в двете държави. Въпреки всички неуспехи Румъния все пак се променила към по-добро, смята журналистът.
„Ако Румъния и България не се бяха присъедини към ЕС, днес ние щяхме да сме като Украйна“, коментира Колинтинеану. „Напредъкът е огромен и това не е предмет за дебат“, допълни журналистът. Той подчерта: „Прогресът може да е по-бавен, отколкото някой от нас иска, но е тук и това трябва да бъде поддържано“.