Снимка: АФП

Тлеещото напрежение между САЩ и предполагаемия им съюзник Турция отново изплува на повърхността след визитата на специалния пратеник на американския президент Барак Обама – Брет Макгърк в сирийския град Кобани за среща с кюрдската Партия на демократичния съюз (PYD). Смелата защита на Кобани от военното крило на PYD срещу „Ислямска държава“ му спечели международно възхищение. Турция обаче представи визитата в друга светлина, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган отбеляза гневно: „На наша страна ли сте, или сте на страната на терористичните организации?“. Турция определя PYD като терористична група заедно със сестринската й организация – Кюрдската работническа партия (ПКК), която е забранена в Турция. Въпреки че Вашингтон е съгласен с Анкара относно статута на ПКК, вижданията на двете страни относно Партията на демократичния съюз се различават, тъй като САЩ считат кюрдските бойци като едни от най-успешните сили във войната срещу „Ислямска държава“ в Сирия.

Сега, след като Ердоган разпали войната срещу ПКК в Турция в опит да спечели подкрепата на народа, той се страхува, че нарастващата международна подкрепа към сирийските кюрди, например от страна на САЩ и Русия, ще засили исканията на турските кюрди за регионална автономия.

PYD пое контрола над голяма част от Северна Сирия до турската граница, превземайки териториите от ръцете на джихадистите, и установи три автономни кантона между реките Тигър и Ефрат. Въпреки че Ердоган обяви, че преминаването на запад от Ефрат би било „червена линия“ за Турция, кюрдските сили вече пресякоха тази граница и може да затворят 98-километровата „дупка“ в турската граница, като по този начин стигнат до Африн – четвърти кюрдски кантон в Северозападна Сирия. Тази празнина е от стратегическо значение за Турция, тъй като, както президентът Обама каза на пресконференция през декември, „98 километра все още се използват като транзитен път за чуждестранните бойци и за петролните доставки на „Ислямска държава“, които финансират терористичните й дейности“.

САЩ призоваха Турция да затвори границата си, но тя отказа, така че сега сирийските кюрди ще свършат тази работа. От 2012 година насам Турция се опитва да придума Вашингтон да подкрепи плановете й за смяната на Асад с приказки за изграждане на обезопасени зони за сирийските бежанци и на забранени за полети зони в същите райони. Всъщност, това би могло да попречи на опитите на PYD да изгради кюрдски коридор по протежение на турската граница, което бе и основният мотив на Турция.

В този контекст свалянето на руския самолет Су-24 от турските сили на 24 ноември бе стратегическа грешка. Руският отговор се изрази в разполагането на усъвършенствани системи за ПВО С-400 в Сирия. След второто предполагаемо нарушение на турското въздушно пространство в края на януари Ердоган предупреди Русия с „последствия“, а руският отговор бе изпращането на четири изтребителя Су-35С в руската военна база „Хмеймим“ в сирийската провинция Латакия.

През септември главнокомандващият на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав отбеляза, че военната инфраструктура, която Русия вече е изградила в Сирия, на практика представлява забранена за полети зона. Плановете на Ердоган да ограничи кюрдското политическо влияние в Турция и Сирия доведоха до непредвиден резултат и ето, че в Москва сирийските кюрди вече отвориха първото си чуждестранно представителство. Русия също така се опитва да ги включи в мирните преговори, когато те бъдат подновени в Женева. Ердоган предупреди, че търпението на Турция привършва и страната може да бъде принудена да се намеси в Сирия. Руският външен министър Сергей Лавров смята, че водената от САЩ коалиция ще попречи на Турция да реализира „подобни откачени планове“, но както Москва, така и Вашингтон си имат работа с лидер, чието държание, подобно на Муамар Кадафи, става все по-изменчиво.

Превод и редакция: Нина Лесева