Проф. Георги Н. Чалдъков, MD, PhD
На Персито, роден в Бургас на 30 януари преди 82 години
Научих цавът данем („да ти взема болката“) от големия големия режисьор Крикор Азарян. И от големия бургазлия Саркис Перси Мушехян – Персито. Благодарение на таланта му да създава приятелска атмосфера, Клубът „Ереван”, разположен в урбанистичното сърце на Бургас, беше епицентър на моряшката, капитанската, артистичната, лекарската, накратко – на интелектуалната бохема на Бургас и неговите гости.
Като емпатичен елексир от мозъка-и-сърцето им, когато срещнат натъжен човек, арменците му казват цавът данем. Това е трогателния глас от „интимната акустика на човешката душа”, мисли-и-чувства със съществено значение в пулсиращата материя на моралната философия – емпатията е привилегия на духовно богатите хора.
Сега цавът данем е един благороден лъч във връхлитащия ни морален мрак. Прилича на „помогни ми да те возвися“, написано на входа на едно възрожденско училище в Котел. И на „бързай да правиш добро“ – епитафия на гроба на един атноски монах.
Затова, когато беше с нас в „Ереван“, Персито искаше Христо Фотев да рицитира неговия стих от поемата „Книга за свободата”:
Сълза – студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? Може би във мярката доколко
си моя – смъртно моя чужда болко.
Емпатията (съпричастност, съчувствие, но не съприживяване*) е един от най-скъпите подаръци, които небето е дало на хората – както казва Дон Кихот за друг най-скъп подарък – Свободата.
Българската емпатия към арменците датира от 1899 г., след първия арменски геноцид**, когато в стихотворението си „Арменци” Пейо Яворов написва:
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик.
Като чуеше това, Персито ми казваше: „Дано това е последното етническо прочистване на моя изстрадал народ. Дано това са последните “изгнаници клети” и дано „великите сили“ да престанат да гледат безпомощно и апатично“.
Както безпомощно и апатично гледат и на българите – допълвах аз.
Но българските политици мълчат, не знаят, че „куражът и емпатията са най-важните съствка на всички добродетели, защото без тях ние не можем да прилагаме нито една друга добродетел“ – мисъл на проф. Крикор Дикранян, MD, PhD, арменски американец и мой скъп приятел, перифразирайки Мая Анджелоу (1928–2014) – афроамериканката със „Сърце на жена, Мозък на писател, и Душа на поет“ („Heart of a Woman, Mind of a Writer, and Soul of a Poet“). Като много от арменците и бургазлиите, и като малко от американците.
Гетце! (Живей дълго!), Абрис! (Бъди здрав!). И, разбира се, Генацт! (Наздраве!) – са другите арменски и български думи за емпатия.
На 23 януари 2025 г. един национален вестник писа: „Рекорд! Бургазлиите дариха 5 тона кръв за година и спасиха 10 хил. пациенти“ през 2024 г.
Духодарители търся, това е „Нов курс“ *** на морала. – казваше Персито (1943–2022).
____________________________________________________
* Можеш да съчвустваш, но не можеш да съприживяваш – казваше мъдрецът Крикор Азарян. И продължаваше: „Светът щеше да е съвсем друг, ако чувстваш болката, която причиняваш“.
** През 1895 г. и 1915–1921 г. са избити повече от един милион и петстотин хиляди (1 500 000) арменци, много други са изселени, включително и в гостоприемна България – свободната граница. Какъв заряд от емоции и признателност е имало в душите на тези арменци, за да кръстят детето си Азад Сахман, което преведено означава „свободна граница” – така е кръстен бащата на известния музикант Хайгашод Агасян.
*** На 30 януари е роден и великият американски политик Франклин Делано Рузвелт (1882 – 1945) – 32-рият президент на САЩ (1933–1945 г.), единственият, избиран за три мандата. Същият, който през 1945 г. ще седне между Чърчил и Сталин в един дворец в Ялта да си поделят Европа след края на Втората световна война. New Deal („Нов курс“) е политика за преодоляване на Голямата депресия, започнала през 1929 г. в САЩ – тя се осъществява от правителствени програми през 1933–1938 г. на президента Franklin Delano Roosevelt, известен и като FDR. Те включват намеса на държавата в свободата на икономиката, която дотогава е била неприкосновена. За съжаление, българските политици не се сещат нито за „Направи България отново велика“ и „Ново златно време за България“, нито за „Нов курс“ за преодоляване на българската Голяма депресия, дирижираната от новите „големи братя“ във Вашингтон и Брюксел. Не да излизаме от там, но да си сътрудничим и да бъдем независими – златният баланс на политиката за „Добро на народа“ – Pro bono publicо, заложено в Римската република (Res Publica Romana) от 509 пр. Хр. до 27 пр. Хр.
