Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Авторът Филип Джиралди е бивш офицер от ЦРУ и настоящ директор на Съвета за националния интерес на САЩ. Той твърди, че Москва отдавна вече не е столицата на „Империя на злото“. Същевременно той задава въпроса защо тогава Вашингтон е все още забит в начина на мислене от Студената война?

Винаги, когато темата за катастрофите в външната политика на САЩ изплува в съзнанието, думата „Ирак“ веднага идва на ум. Но злощастната инвазия на президента Джордж У. Буш на тази земя в действителност не нанесе непоправими щети на САЩ. Ние не омаловажаваме цената от нея, включително и трилионите долари и смъртта на хиляди американци и на стотици хиляди иракчани, но реалността е такава, че нито територията на САЩ бе нападната, нито икономиката се срина, правейки Войната в Ирак такава, която не е трябвало да бъде водена, но не и загуба в историческия смисъл на думата.

Повечето хора си мислят за Русия по-рядко при изследването на американските външнополитически провали. През 1991 г. Русия бе суперсила. Днес тя е удобство, плашило, което е издигано винаги, когато тези на власт искат да оправдаят разширяването на военния бюджет или започването на нови военни намеси в далечни места. Много от негативното взаимодействие между Вашингтон и Москва е докарано от консенсуса сред политиците, западната медия и чиновниците в администрацията, че Русия отново, или по-скоро все още и винаги ще е врагът на деня. Но често се забравя или се игнорира фактът, че Москва дори и в своя намален състав, продължава да контролира единственият военен ресурс на планетата, който може да унищожи САЩ, следователно че трябва да се внимава, когато някой се опитва да мушка с пръчка мечката.

Наистина, нежеланието да се предприемат действия след 1991 г. да се помогне на Русия в нейната посткомунистическа трансформация в стабилна, просперираща и сигурна държава, по модел на Запада е един от най-големите провали и на Демократическата, и на Републиканската президентски администрации на САЩ в последните 30 години. Мародерството на руските природни ресурси, предприето от западните предприемачи-хищници, работещи с местните тарикати, преквалифицирали се на олигарси при властта на Борис Елцин, разширяването на НАТО до прага на Русия започнато при Бил Клинтън и намесата във вътрешните дела на страна от правителството на САЩ (включително и Законът „Магнитский“ ) бяха възползване от слабостта на Русия и създадоха серия от правителства в Москва, които ставаха все по-параноични и неохотни при сътрудничеството с това, което те виждат като заплашващия ги Вашингтон.

Имаше и редица ненужни подмятания и обиди по пътя, включително и санкции срещу руски чиновници и отказа за участие на зимните Олимпийски игри в Сочи. Стремежът на вашингтонските носители на демокрация и глобални хегемонисти, работещи заедно да хвърлят Украйна в обятията на западната икономическа и политическа сфера бе наистина сериозна грешка в изчисленията, защото не бе преценено, или пък бе пренебрегнато, че случващото се в Киев е жизнен интерес за Москва. Пренебрегвайки реалността администрацията на президента Барак Обама, който наскоро подкрепи донякъде странното влизане на Черна Гора в НАТО, започна да третира Грузия и Украйна като фактически негови членове. Хилари Клинтън, която сравни Владимир Путин с Адолф Хитлер, се закани да ги направи пълноправни членове. Това в никакъв случай няма как да направи американците по-сигурни. Даже напротив – САЩ са се задължили да защитават двете държави под чл.№5 на договора на НАТО. Москва от своя страна ще бъде накарана на сила да реагира на подобно разширяване на Алианса.

Почти всичко, което Русия прави, се приема за грешно или дори заплашващо от Белия дом, Конгреса и американските медии. Винаги си припомням за тази склонност, когато чета за скорошните случаи на това как Русия „дразни“ американски дипломати. В един случай, например, служител от посолството на САЩ в Москва при завръщането си късно през нощта е бил пресрещнат от руски полицай и е бил задържан. В друг подобен инцидент апартаментите на служителите са били претърсени и се твърди , че кучето на един от тях е било убито. Наистина тези инциденти са нежелани, но не са нещо необичайно в свят където шпионите и антишпионите си взаимодействат.

Старото КГБ бе, както организацията му наследник ФСБ е, майстор в триковете за късане на нервите на заподозрените шпиони и намаляването на ефективността им, карайки ги да се оглаждат за наблюдение, дори и когато такова няма. От времето ми, когато тренирах в ЦРУ в края на 70-те години на ХХ век си спомням описанията на агент на агенцията, паркирал автомобила си на улица в Москва, само за да я открие изчезнала. Открили я в изорано поле на 150 километра няколко дни по-късно без видими следи от гуми. Тя е била вдигната с хеликоптер. Или за служител, който се е върнал в апартамента си, за да открие всичките си книги подредени в азбучен ред и със сервирана топла вечеря на масата. ФБР са правили същото на заподозрените сътрудници на КГБ и ГРУ, опериращи в САЩ – предупреждение, че са наблюдавани и че бюрото знае с какво са се заели. В света на разузнаването това е рутинна работа, но за медиите на САЩ, последният рунд на шпиони срещу шпиони бе отразен като поредния случай на варварско поведение от страна на руснаците.

Тук става дума за това, че руснаците не се провалят да забележат какво се случва и си изкарват своите изводи за това, че трябва да се защитават сами. Никой освен помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд и неоконсерваторския род Кейгън не желаят война, но Москва е притисната в ъгъла като все повече и повече влиятелни руски гласове се надигат срещу възпирането ѝ и Вашингтон, който изглежда, че иска да унижи Москва като нов проект за смяна на нейния режим. Много руски военни дейци започват да вярват, че продължаващото разширяване на НАТО означава, че САЩ искат война. И генералите, и Путин предупреждават, че прибягването до оръжие ще ескалира лесно до ядрено такова за защитата. Путин, случайно, е умерения глас, който желае позитивни отношения със Запада, позиция, който той припомни в поздравителното си послание от 4 юли до президента Обама.

Руските генерали не са оптимистично за това, което им предстои. Те са несигурни, защото са наясно за собствената си военна слабост и не виждат нищо освен враждебност от Запада, включително и доказателства, че американските генерали изфабрикуват руската заплаха в Европа, за да причинят реакцията на САЩ. Руснаците разбират, че натрупването на сили и от двете страни на границата, което произтече от сблъскващите се интереси е нестабилно и опасно непредсказуемо. Руската армия оправдава отговорите си въз основа на това, което ясно и недвусмислено е забелязала и чула. Западните сили твърдят, че Москва извършва агресия при вдигането на нейни разузнавателни самолети за наблюдаване на ситуацията, докато техни кораби и самолети навлизат в руските граници.

НАТО сега е решило да разположи четири многонационални батальона пехота в Източна Европа край границата с Русия – първите сили насочени към Москва от падането на Берлинската стена. Вашингтон в своята предварително изградена гледна точка описва това като защитно поведение от най-чисти мотиви, докато Москва както винаги греши. Руският външен министър Сергей Лавров отбелязва, че не неговата държава мести войници на границата си да се изправя срещу Запада. Представете си за момент обратния сценарий с руски ракетен крайцер, плаващ извън териториалните води край Бостън или Ню Йорк или бригада морска пехота в Куба. Сега си представете каква ще бъде реакцията на САЩ.

Заблудената политика на Вашингтон спрямо Москва и при републиканските, и при демократическите президенти има потенциала да се превърне в най-голямата международна катастрофа на всички времена с риск да прекрати човешкия живот, какъвто го познаваме, на планетата. Експанзионизмът на НАТО и постоянното насърчаване на грешното повествование, че Русия търси начин да създаде отново Съветския съюз дават на лидерите на тази страна мисълта, че САЩ е неумолим противник. Войнственото пъчене засилва позициите на твърдите руски националисти, докато отслабва тези, които търсят формула за напасване със Запада.

Единствено многооплюваният Доналд Тръмп вижда ситуацията с някаква яснота. Говорейки за Москва миналата седмица неговият съветник по външната политика Картър Пейдж заяви, че „САЩ са прекалено враждебни спрямо Русия и вината за настоящото напрежение лежи най-вече върху правителството на САЩ“. Той повтори нападките на Тръмп към външнополитическия консенсус на Вашингтон, твърдейки, че оценката на американските експерти и чиновници за Русия е изкривена от русофобски предразсъдъци и че често ненужно повтаря тенденциите от Студената война.

Бъдете сигурни, Русия не е невинна в международната игра на надцакване. Но почти непрестанната враждебност срещу Русия от страна на администрацията на Обама, която вероятно ще бъде продължена и при администрацията на Хилари Клинтън, трябва да се наблюдава като лудост, защото залогът в играта – възможна ядрена война, са немислими.