Изолация и споделяне, privacy versus sharing
Д-р Георги Чалдъков
Животът е диалог, в който трябва да се настроиш на споделяне.
Мартин Бубер
Наскоро по електронната поща получих писмо от приятел, който повече от 20 години живее със семейството си в САЩ. В писмото си той ми изпращаше web-връзка за хубавите думи и пожелания, публикувани в български вестник, които един български писател споделя с ученици в едно училище преди 24 май. Аз написах мое критично мнение за този писател и заедно с web-връзка за хубавите му думи и пожелания ги изпратих на мои приятели. Коментарите на един от тях обаче не допаднаха на моя американски приятел и той ги определи като проява на „много лош вкус“. И, че коментарите му са много негативни по причини на „неудовлетворение от кариерата и небалансирани хормонални нива“.
След това американският приятел ми описа смисъла на думата privacy – уединение, самота, усамотение, изолиране. Който в САЩ отдавна осъзнали, но не бил много известен на нас, българите.
В писмото пишеше още, че вероятно съм направил неволна грешка, honest mistakе и, ако искам да възстановя отношенията си с него, се налага да му се извиня
Ето моят отговор:
Здравей!
Отдавна мислех да напиша есе, озаглавено „Гласиология на човешкото поведение. Или раждане на отчуждаването“. Благодаря ти, че ми даде повод за това.
Винаги споделям с много приятели хубавата информация, която получавам. Така че и този път препратих на приятели хубавите мисли и пожелания на един добър български писател, които ти ми изпрати. Ако това наричаш honest mistakе, моля, за извинение. Знам, че „protecting one’s privacy“ е едно от главните клишета на американската демокрация – въпреки че по номера на автомобила ти полицията знае колко пломби има в устата ти и колко любовници имаш. Конкуренцията и комерсиализацията е толкова ужасна, че хората могат да си разменят четките за зъби, но не идеите и хипотезите си. Не предполагах обаче, че ти си толкова алергичен към тези псевдолиберални антигени.
За мен по-стойностното е споделянето – да споделяш информация, знания и чувства с приятели, тези, които ние тук наричаме и вече по света наричат brain-and-heart friends (BHF).
Поведението на споделяне е в основата на сътрудничеството, съпричастността, доброжелателствота, благосклоността, щедростта, великодушието. Липсата на споделяне ражда отчуждаване между хората. Absence of sharing and benevolence borns alienation.
Doctor says, ако искаш и Magister dixit: поведението на споделяне има и здравословен заряд. В книгата The Stress of Life, публикувана през 1956 г., професор Ханс Селие писа, че един от начините да намалим действието на вредния стрес (дистрес) е да споделяме, да сме доброжелателни едни с други. Такова реципрочно поведение напомня на библейското „давайте, и ще ви се даде“ (Лука 6: 38). И още: с магнитен резонанс (MRI) се вижда, че едни и същи мозъчни структури и молекули опосредстват алтруизма, сътрудничеството и удоволствието. Така учените започват да разкриват Златното правило на реципрочността.* Но ние все още живеем в атмосфера на недостатъчност на персонална и социална етика на сътрудничество и съпричастност – глобалната алиенация е по-вредна от глобалното затопляне и глобалното затлъстяване.
Казано с други думи, ние – ментално и морално – сме в ледников период на човешкото поведение (лат. glacies – лед; гр. logos – наука)
Все пак: La vie en dialogue, в който трябва да се настроиш на споделяне – както писа немският философ Мартин Бубер през 1923 г.
Георги, искрено твой
PS: За този, който ти пишеш, че е „очевидно с много лош вкус“… и с „неудовлетворение от кариерата си, небалансирани хормонални нива“, искам да ти кажа, че той е един от най-добрите български лекари – много благороден, ерудиран човек. Казано с други думи: Не обиждай Лекаря, моля!
- Чалдъков Г, Чалдъков Н. Homo reciprocans. Европейска перспектива. От: Човекът. Мисли, чувства, приятелство. Издателство „Ателие’89“, Варна, 2010. стр. 33-34.
