Д-р Георги Чалдъков
През 1999 г. Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от Катедра по психология, Cornell University, Ithaca, New York, USA публикуваха статия, озаглавена „Необразовани и незнаещи за това: как неспособността за оценка на собствената некомпетеност води до надценяване” (Kruger J, Dunning D. Unskilled and unaware of it: How difficulties in recognizing one’s own incompetence lead to inflated self-assessments. Journal of Personality and Social Psychology 1999; 77 (6): 1121-1134. DOI: 10.1037//0022-3514.77.6.1121).
Авторите описват мисловно (когнитивно) изкривяване, известно сега като ефект на Дънинг-Крюгер: необразованите и неквалифицираните са склонни да надценяват своите способности, идеи и намерения – и искрено вярват в тях, а не на знаещите и можещите. „Една невежа глава (fathead – буквално, „мазна глава“) не е абсолютно празен съд, а е пълена с каша от неподходяща или подвеждаща опитност, теории, факти, стратегии и предчувствия, но за съжаление, на нея ѝ изглеждат полезни и точни знания.” – уточняват Дънинг и Крюгер.
Векове преди тях Сократ е казвал: „Да не знаеш, а да мислиш, че знаеш, е най-голямото незнание”. Модифицирано, това звучи: „Да не можеш, а да мислиш, че можеш е най-голямото неможене”. Лао Дзъ отдавна е имал мнение по тези проблеми, като е казвал „Знаещият не е всезнаещ, всезнаещият не е знаещ”. Тогава Йохан Волфганг Гьоте написа: „Няма нищо по-опасно от действеното невежество.”
Всъщност Дънинг-Крюгеровото невежество е арогантно и илюзорно превъзходство на „умните и красиви“ хора. В което повярваха 618 868 български избиратели. Обаче, участието на Дънинг и Крюгер в правителствената въртележка може да има бедствени последици за политиката, икономиката и независимостта на България. Така, от съчетанието на посланици, ястреби и джендъри ни очакват „продължаваме престъпленията“.
Все пак, някой някога ще напише книгата „Щастието да си изберател на български депутати”. И България ще стане страна, в която политиците работят за благото на Човека и Обществото. Но това засега е утопия.
