Около 50% от домакинствата в страната нямат компютър, а този дял нараства до 68% в селата. Близо 1/3 от къщите в малките населени места все още са лишени и от канализация.

Големият проблем с ниските доходи в България

За първи път средната заплата в България мина 1000 лв.

Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) относно доходите, потреблението и материалното положение на българите през 2016 година.

Средностатистическият българин консумира по-малко алкохол, цигари и тестени изделия. Той яде повече плодове и зеленчуци, доходите му се повишават, а разходите намаляват.

Осреднените стойности за цялата страна обаче не отчитат особеностите в отделните региони, както и демографските различия в домакинствата.

Същевременно 1,7% от домакинствата у нас не могат да си позволят никаква телефонна линия. Още 6,4% имат само стационарен телефон.

По този и други показатели за материални лишения явно ще останем „първенци“ в ЕС, заедно с Румъния. .

Над 5% от домакинствата у нас не притежават пералня поради финансови причини, а 14,6% не могат да си купят и поддържат автомобил.

Телевизорът явно е най-достъпен сред проверените уреди за масова употреба – той се притежава от 99% от домакинствата у нас.

Доходите продължават да нарастват, поне в общ план 

С 4,3% нараства средният годишен общ доход на човек от домакинство. За 2016г. той е 5 167 лева.

Увеличават се и средните разходи – с 1,9% до 4755 лева на човек.

В по-дълъг план, между 2008 и 2016г., доходите са се увеличили 1,5 пъти. Въпреки това, около 1 милион души продължават да живеят с 237 лв. или по-малко на месец.

Работодатели издевателстват над работниците у нас

Минималната работна заплата става 460 лв.

През 2016г. средният доход на член на домакинство от работна заплата е 2807 лева. Относителният й дял в общия доход е 54,3%, което е спад с 0,7% в сравнение с 2015 и нарастване с 2,4 на сто от 2008 насам.

С 10,9% намаляват доходите от самостоятелна заетост. Те обаче са нараснали 1,2 пъти от 2008 насам.

Човек от домакинство средно получава 1 611 лева от социални трансфери – пенсии, обезщетения за безработни, детски надбавки и други помощи.

Дялът на социалните плащания в общия доход на домакинствата се увеличава с 4,1% до 31,2%.

В този сегмент от бюджета доминират пенсиите, които през 2016г. съставляват 27,7% от общия доход на домакинствата у нас.

С 0,5% са намалели разходите за храна,

като този показател се смята за един от индикаторите на благоденствието. Колкото по-голям е дялът на храната в общите разходи на едно домакинство, толкова по-малко други неща могат да си позволят хората в него – материални покупки, почивки и т.н.

В момента средното българско домакинство разходва 30,8% от средствата си за храна.

Покачват се обаче разходите, свързани с жилището, включващи сметките за ток, вода и парно, както и средствата за поддръжка и ремонт. Там отиват средно по 856 лева на човек от домакинство или с 2% повече от миналата година.

Увеличават се също разходите за данъци, здравеопазване, съобщения, социални осигуровки и облекло, сочат данните на НСИ.