Д-р Георги Н. Чалдъков
Предисловие
Дълбоката политическа алхимия ще остане ли пак неразкрита и ненаказана? Въпреки че Хегел (1770–1831) отдавна е казал: „Какъвто е народът – такъв и водачът, какъвто е водачът – такава и държавата“. Но няма кой да ги накаже. Както пише в Библията: „Какъвто е народът, такъв и свещеникът; и Аз ще ги накажа за постъпките им“.
В есето (1784) “Отговор на въпроса: Какво е Просвещението?“, Имануел Кант използва Sapere aude – „да имаш куража да изричаш мислите си публично“ – особено важно за нас, защото страдаме от агорафобия („страх да говорим на площада“). Съвременният свят обаче забрави и Sapere aude, и „канона на симетрията” на Леонардо да Винчи и продължи да е асиметричен, глокално (глобално-и-локално) – богати и бедни, преситени и гладни, здрави и болни, грамотни и неграмотни, привилегировани и игнорирани. Защо? – нали човешките права са една от класическите максими на демокрацията. Или са маска, зад която „дълбоката държава“ (deep state) играе скритата игра на парите, майданизма за „демокрация“ и „мир чрез сила“. И чрез тарифите на тръмпизма. И така никога няма да слушаме годишната реч “State of Deep State” (Състояние на Дълбоката държава).
Важнословия
Народът запита депутатите: „Как сте с морала, избраници?“ „Какво е това „морала“?“ – отговориха депутатите. Народът им каза: „Трябват ни Новите хора в НС, те са способни да променят парадигмата (модела) на политиката“. „Какво е това „Новите хора“? – запитаха депутатите. И Народът им отговори: „Новите хора“ (Homines novi) са като високите макове – умни-просветени-и-морални, но подложени на мъки в България. В някои страни обаче има грижи и закрила за тях – затова там има меритокрация (власт на заслужилите). Обратно, институциализирането на меритофобията е едно от най-големите престъпления на българските политици. – и според Гена Димитрова, prima donna assoluta.
Сега в социалните мрежи върлува „когнитивна война“ (Cognitive Warfare – CogWar) за въздействие върху мисленето на избирателите. Една от най-уязвимите мишени в тази война е човешкият страх – необразованите не разбират новите послания, затова се страхуват от тях. Този „страх от новото“, се нарича „неофобия“. Неофобите не вярват на разумните послания на новите партии, като „Единение“, „Българска демократична общност“, „Синя България/КОД (Консервативно Обединение на Десницата)“ и „Ние идваме“.
Диагнозите на глупостта, поставени от Лао Дзъ, Сократ и Айнщайн, имат бедствени последици за обществото, науката и политиката на всяка страна – онези, които сричат, лъжат и крадат, управляват тези, които създават знания, поезия, театър, музика. Това е другото престъпление на политиците на Прехода. Но има и още.*
Тогава трима мъдреци обобщиха: „Няма нищо по-опасно от действеното невежество” – Гьоте; „Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото“ – Стоян Михайловски; и „Фактът е най-сладкият блян, който познава труда“ – Робърт Фрост, от „Сенокос“, илюстриран с фотография на Николай Г. Чалдъков:
И други мъдреци ги посъветваха, но те пак не ги разбраха
Платон: „В една държава се развива това, което е на почит в нея“.
Махатма Ганди: „Ненасилието е закон на човешкия род, така както насилието е закон за зверовете. Ненасилието е кулминация на мъжеството“. За тази му стратегия, геният Айнщай нарече Ганди „политически гений“.
Бертран Ръсел: „Сред безграничните човешки въжделения върховни са стремежите към власт и слава“.
Жак Маритен: неговата книга „Човекът и държавата“ (повече за нея пише в списанието „Християнство и култура”, брой 1, 2007).
Джон Кенет Гълбрайт: „Анатомия на властта“(The Anatomy of Power)
поне тази негова книга да бъде дадена на всеки депутат, всеки министър и всеки президент – да се научат как се управлява една държава.
Следователно, Е (на глупостта) = m (среден ИТМ – индекс на телесна маса – на депутатите).с2 (брой на изборите на квадрат)
Просветените-и-морални политици имат мисията да очовечат политиката и обществото. Както правеше Господин (Дико) Тонев (1955–2021). Много малко избиратели обаче го разбраха, когато беше кандидат за президент на РБ през ноември 2016 г.: само 6 855 (0.18%) гласуваха за него, докатo за Румен Радев – 973 754 (25.44%). Тази огромна разлика е резултат на това, което няма да се изморя да повтарям: Системно поддържаната необразованост на избирателите прави по-лесно избираеми популистките, старамутрински политици.
Ето защо пак си спомням: „Слушай, Санчо, образованието е най-ценния дар“ за Човека, който се учи.
Coda – заключителни акорди
Държавите прогресират, защото имат мъдри политици и образован Народ, който ги избира.
И преди, и сега алармирам за опастността от сравнително добре написаната, но неизпълнявана дългосрочна национална програма за Здраве, Образование е НАука (ЗОНА). За да не влизаме в ЗОНА-та на най-ужасното – България без българи –, крайно време е депутати, министри, президенти и предприемачи да се вслушват повече в призивите на учени, лекари и учители. Magister et Doctor dixit („Учителят и Докторът казват“): Приоритетно да се създаде „Фонд за здравна, образователна и научна сигурност“. Да има данък „Робин Худ“ за всички големи предприемачи, включително членовете на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България) – да предоставят поне 10% от приходите си за ЗОНА. Защото тя е много важна за ДОКАЖИ (ДОбро КАчество на ЖИвот“) на гражданите – за тяхното Здраволетие, най-хубавото Дълголетие.
________________________________________________
* В това публисе (публицистично есе), зависимостта е третото престъпление на българските политици. Затова изпитвам отврaщение, но други целуват ръководителките на всяка „велика сила“. „И това прави цялата разлика“ – но малко политици и избиратели са прочели стихотворението „Пътят, който не поех“ (The Road Not Taken) на великия американец Робърт Фрост, университетски професор по поезия. Българските политици са дресирани да вървят по отъпканите пътища на „великите сили“. Действия срамни и недостойни, каквито ги няма при гръцки, италиански, унгарски и други независими политици. Обаче ние, изберателите, се гордеем, че сме българи, но все пак искаме да живеем в Италия, Испания или Швейцария. Ще се върнем, когато за политик на годината бъде избран Министъра на МОН. Когато Националният стадион се изпълни с хора да слушат поезия на Гео Милев, Христо Фотев, Константин Павлов и Борис Христов и разкази на Стефан Цанев, Здравка Евтимова, Милен Русков и Георги Господинов, прочетени от Христо Шопов, Михаил Мутафов, Стоян Алексиев и Деян Донков. Когато ПП-ДБ разберат, че са „Продължаваме Престъпленията, Да, Българийо“. И, когато ББ научи английски език – най-после.
Предложение за девиз на България: Сътрудничество-и-Независимост за ДОКАЖИ. It is the next best thing to be – от песента на Бийтълс „Free as a bird“. Свободен като българин – най-после!
