Или за образователният геноцид в училищата
Д-р Георги Чалдъков
След появата на „турско съжителство“ в нашата литература и история, един млад журналист и поет (Мартин Карбовски) светкавично включи всичките си гени и те иронично написаха заглавието „Под съжителството“. „Романът“ се завъртя бързо във Facebook и получи подкрепата на милиони български гени и меми.
Сега аз пиша „Под МОН“, въпреки че явните проосманисти (и неолиберасти) вече няма да бъдат там. Да не забравяме обаче, че главният от тях с „кеф“ представи в БАН турската книга „Стратегическа дълбочина“ – интелектуална мимикрия на неоосманизма и неуважение на светската политика на Кемал Ататюрк. И на пропагандата за заличаване на българската история и култура – на „отпечатъка“ й в съзнанието и духа на българите (imprinting е психофизиологичен процес, доказан от Конрад Лоренц, за който е удостоен с Нобелова награда-1973). Пропагандата за потискане на рецепторите за родолюбие (natal philopatry), за духа на мястото (Genius loci) – великото явление, което наричам „емоционален геомагнетизъм“, едни от най-чувствителните струни на човешката душа.
Забележете системният подход на тази пропагандна стратегия: (i) за класическите български определения „турско робство“ и „турско иго“ първо бе предложено „турско присъствие“, сега заменено с „турско съжителство“, (ii) опитите за премахване на „Майце си“, „Елегия“, “ Борба“ и „Моята молитва“ на Христо Ботев, „Аз съм българче“ на Иван Вазов и на емблематични стихотворения на Яворов и Дебелянов, сега са насочени към „История славянобългарска“ на Отец Паисий, „Къде си вярна, ти любов народна?“ на Добри Чинтулов, „Хубава си, моя горо“ на Любен Каравелов и към „Даваш ли, даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?“.
Тези и други подобни уродства са стъпки на пълзящата антибългарска пропаганда. Която иска да превърне 5-вековният турския геноцид в България в образователен геноцид в българските училища – най-податливият терен за промиване на мозъци и души – детските. Погледнете отново през „Прозореца на Овертон“, за който писах в други статии („Quo vadis, Europa?“ и „Бежанци и емисари“), и ще видете механизмите на тези медиини и политически манипулации. Например, през 2012 г. в едно българско телевизионно предаване социологът Андрей Райчев цинично нарече Левски „конекрадец“, а Левски и Ботев – „хлапета с отклоняващо се поведение“. Подобно на Милена Кирова – професор по (психоанализа на) българската литература, която с ехидно пренебрежение пише за творчеството на Ботев, Вазов, Йовков.
В нейното „академично слово“, произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет, тя казва: „Петко Славейков и Захарий Стоянов например, които познаваме като патриарси на българската книжовност, в действителност имат дълбоко амбивалентно отношение към културата и науката“. А за Левски написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна“. Подобно пренебрежение има и в проекта за баташкото клане по време на турското робство – автор е Мартина Балева от Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет.
Тогава група български историци написаха „В защита на академичната свобода“ (вестник „Дневник“, 3 май 2007). Един от тях дори писа: „Предлагам да се игнорират в учебниците думи като „клане“ и „робство“. Българите са живели добре и щастливо в Османската империя. Мисля, че е редно и да се възроди идеята за паметник на Сюлейман паша на връх Шипка“. Друг активен проосманист е Златко Енев от електронното списание „Либерален преглед“, издавано в Берлин – той настоятелно ни съветва „Защо трябва да се научим да уважаваме и османското си минало“
Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права“. Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек. Декларацията изисква юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно действията на МОН министрите Анелия Клисарова и Тодор Танев, както и на Андрей Райчев, Милена Кирова, Мартина Балева, Златко Енев и други подобни трябва да бъдат криминализирани за нарушаване на достойнството на българите. За обиди към Паисий, Левски, Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Йовков и други български светини, наказанията трябва да са сурови – за назидание и за профилактика на Българското Достойнство.
Тези дни истински интелектуалци, вдъхновени от призива „Вземете се в ръце! България си отива…“ на писателката Божана Апостолова, се обединяват и създават Комитет за спасяването на България. Участието в него на ерудити като Тома Томов и Стефан Цанев дава надежда за – най-после – осъществяването на една достойна национална идея. Амин!
