317-419-rosen-plevneliev

О, КОЛКО МНОГО ПРЕЗИДЕНТИ!

 

Д-р Георги Чалдъков

 

     Най-накрая в това глухо, самотно селце неговото търсене завърши. В  малка схлупена къща, до огъня седеше Истината.
Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.
– Вие ли сте – Истината?
Старата, сбръчкана вещица тържествено кимна.
– Кажете, какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?
Старицата се изплю в огъня и отговори:
– Кажи им, че съм млада и красива!

                   Робърт Томпкинс, „В търсене на Истината“

В американските прерии се срещат побити колове, върху които  има дъска с надпис Hanged by mistake! (Убит по погрешка!). Като морален императив предлагам (подобно на проф. Стефан Робев в „Цената на откритията“) да се забиват колове из „българските прерии“ с надпис „Награден по погрешка!“.

И още колове с надписи: „Доцент по погрешка!“, „Професор по погрешка!“, „Академик по погрешка!“ И „Президент по погрешка!“.

     С наближаване на изборите (6 ноември 2016) рулетката на номинации за президент на Република България все по-силно (и колебливо) се върти около:

генерал Румен Радев, Илияна Йотова, Янаки Стоилов, проф. Румен Гечев, Михаил Миков, Мая Манолова, Йорданка Фандъкова, Красимир Каракачанов, Георги Първанов, Татяна Дончева, Трайчо Трайков, Гроздан Караджов, генерал Димо Гяуров, проф. Велислав Минеков, генерал Съби Събев, проф. Огнян Герджиков и Симеон Сакскобургготски.

      Никога не съм обичал генерали и царе – писа професор Боян Пенев (1882-1927) в своя „Дневник“.

В чест на всички споменати О, колко много президенти! заменям „славеи“ и „гарван“ с „президенти“ в „Славеите пеят“ на Константин Павлов:

О, колко много президенти!

… Дано в настъпилата тишина

един-единствен президент се обади,

за да ни каже истината.

Страшната!

 

„Нека от от този връх днес клетва да дадем да не подменяме историята, да радеем за родолюбиво образование, поверено в ръцете на посветени и патриоти. И не приемаме никакви финанси, хиляди и милиони за програми, в които да четем за съжителство, за присъствие, вместо за робска участ, продължила 5 века по българските землища и никога не изтрила от сърцата и душите ни идеала за национално обединение.“ – думи, изречени ясно и достойно от (вице)президентът Маргарита  Попова – на 3 март от висотата на Шипка.

 

 

Print Friendly

Автор: Д-р Георги Чалдъков


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *