Д-р Георги Чалдъков –
От името на Българското дружество за клетъчна биология
На професор д-р Джон Хойзер
John E. Heuser е роден на 29 август 1942 г. в Питсбърг – „Стоманеният град“ (The Steel City) на щата Пенсилвания. Завършва през 1969 г. с най-голямото отличие (summa cum laude) Медицинския факултет на Харвардския универеситет; през 1980 г. става професор по биофизика във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Мисури. Д-р Хойзер e член на National Academy of Sciences, American Association for the Advancement of Science и American Academy of Arts and Sciences.
През 1941 г. в Мар дел Плата аржентинският професор по магически реализъм Хорхе Луис Борхес написва есето Bibliotheca Babylonica („Вавилонската библиотека“), което започва така: „Вселената (която някои наричат Библиотека) се състои от неопределен, а може би и безкраен брой шестоъгълни галерии с големи вентилационни шахти в средата, оградени със съвсем ниски перила….. Аз твърдя, че Библиотеката е безпределна. Идеалистите доказват, че шестоъгълните помещения са необходима форма на абсолютното пространство или поне на нашето чувство за пространство.“
Както в клетъчната биология, която някои наричат Вселена, където шестоъгълниците и петоъгълниците са необходими форми на съвършената ефективност. С изобретеният от Джон Хойзер метод quick-freeze deep-etch се получават електронно микроскопски образи, предоставящи нова информация за структури, например клатрин-облечените везикули – сферични образувания с диаметър 90–100 нанометра; метафорично, клетъчните „врати“, през които „лошите“ липопротеини (low-density lipoproteins – LDL), носещи холестерола в кръвта, влизат в клетката по рецептор-медииран път. Дефекти на гените за рецепторните протени са причина за наследствената болест „фамилна хиперлипидемия“ (повишени кръвни стойности на LDL), характеризираща се с ранна атеросклероза и нейните инфарктни усложения.
Микрография на Джон Хойзер, показваща пето- и шестоъгълната струкутра, изградена от протеина клатрин, формиращи обвивката на тези облечени везикули.
През 1866 г. във вестник „Гайда“ са публикувани „Съвети към писателите“ на Петко Р. Славейков. Седмият съвет е особено забележителен: „Когато статиите ви са пълни, отсечете от тях всяко излишно писане; защото не е в многото хубавото, но в хубавото многото.“
„Премахване на излишествата е от голямо значение, защото без него дължината на историите сама по себе си би била безполезна“ – сподели проф. Мъри Гел-Ман в лекцията „Плектика: наука за простотата и сложността“ (Murray Gell-Mann. Plectics: The study of simplicity and complexity. Europhysics News 2002; 33: 17-20. DOI:10.1051/epn:2002105). През 1969 г., когато той получи Нобелова награда за физика, едно американско списание написа It can’t be easy being the Man with Five Brains in a world with plenty of Men with Half a Brain („Не е лесно на човек с пет мозъка да живее в свят на хора с половин мозък“).
Сега ние отнасяме това признание и за проф. Джон Хойзер.
През 2006 г. той беше гост на Лабораторията по клетъчна биология в Медицинския университет, Варна:
За повече информация и знания може да гледате в YouTube трите интервюта с д-р Хойзер:
- Imaging synaptic vesicle transmission:
https://youtu.be/OGLWzrA6BoM?si=-WXXmMisCqd7mcDk
- The Future Of Electron Microscopy:
https://youtu.be/6cLuICbzO5U?si=v-4r63DaKncPGDZk
- Why Collaborate?:
https://youtu.be/dGS-27eDtB8?si=reOo4KsN-EqvElhD
