Образът на ЕС в очите на българите е стабилен, но и застрашен. Това показва проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 27 май и 2 юни сред 1000 пълнолетни българи.

Повечето от запитаните не са достатъчно информирани за мерките, които ЕС предприема за справяне с кризата, породена от коронавируса. Най-ниска информираност се декларира при най-младите в столицата.

За сметка на това добре информираните отговарят видимо по-положително за ролята на ЕС в кризата.

Най-сериозно одобрение получават мерки, които изглеждат насочени към работещите или към намирането на ваксина. На другия полюс в оценките на българите са всякакви мерки и предложения на ЕС, свързани с по-абстрактни финансово-икономически и бизнес теми.

При проучването 2/3 от запитаните възприемат тезата „Ситуации като тази с коронавируса показват, че ЕС е нужен“. 1/4 пък избират алтернативната опция „Ситуации като тази показват, че от Европейския съюз няма полза“.

51% смятат, че най-ефективно би било Европейският съюз да действа обединено в борбата срещу заразата, но немалък е и делът (46%) на онези, които смятат, че водещата при взимане на решения за по-ефективна борба с пандемията би следвало да е волята на България.

Източник: Галъп интернешънъл

Проевропейското чувство се оказва по-присъщо на хора с по-високо образование, в по-големи населени места.

Резултатите на „Галъп“ показват, че упованието на българите в ЕС остава стабилно и кризата не е създала сериозна щета по обобщения образ на Съюза. Информираността по темите от европейския дневен ред обаче е недостатъчно висока.

40% от анкетираните са съгласни с мнението „Демокрацията не е ефективна форма на управление в ситуации като сегашната“. 48% обаче приемат другата опция: „Демокрацията винаги е ефективна форма на управление“.

„Най-важно е да се погрижиш първо за себе си и своето семейство“ избират 19%, като в столицата този дял е видимо по-висок. За сметка на това 75% избират „Най-важното в момента е всички да сме солидарни и да си помагаме“. Това мнение се споделя по-широко от живеещите в по-малките населени места и селата, както и от икономически по-активните респонденти.

81% смятат, че ограничаването на епидемията от коронавирус е отговорност на всеки отделен гражданин, докато едва 8% са на мнение, че това е отговорност на властта.

Близо три месеца след първите случаи на разпространение на коронавирус в България и месец след края на обявеното в страната извънредно положение 78% от българите смятат ситуацията в страната за по-скоро спокойна, докато 19% я определят като по-скоро тревожна.

Мерките, които засега правителството взема за справяне с икономическата криза, се оценяват противоречиво, като по-скоро натежават негативните оценки (средна оценка 2.8 по петобална скала, където 1 е най-ниската оценка, а 5 е най-високата).

В най-голяма степен неодобрение към мерките изразяват икономически активните българи, чиито доходи са и най-непосредствено засегнати от икономическата криза заради коронавируса.

68% от българите имат усещането, че фалшивите новини стават повече, срещу 23%, които са на обратното мнение. Средната оценка за справянето с проблема от страна на социалните медии е 2.7 в скалата от 1 до 5 от негативно към позитивно.

Източник: Галъп интернешънъл

Относно очакваното икономическо отражение най-голяма част от анкетираните (47%) избират опцията „Ще бъде сериозно и дълго“. 25% смятат, че „Ще бъде сериозно, но няма да е дълго“, 15% посочват „Ще бъде дълго, но няма да е сериозно“ а 10% са оптимисти, че „Няма да е сериозно и няма да е дълго“.

Проучването сочи, че по-възрастните са по-малко разтревожени за перспективите на икономиката, докато при по-активните в икономически план неяснотите за трудовия статус водят и до по-висока икономическа тревога. Най-разтревожени са неработещите, което вероятно се дължи в най-голяма степен на групата на безработните.

При въпрос как се е отразило обобщаващото понятие „извънредно положение“ на всеки лично най-сериозното натрупване е в „средната“ опция (3) по петобална скала от 1 до 5.

От „Галъп“ отчитат, че като че ли все пък балансът е леко нарушен в полза на позитивни оценки за ролята на извънредното положение в личния живот.

По-възрастните, по-конкретно пенсионерите, които са най-уязвимите групи, отговарят осезаемо по-положително на общия фон. За сметка на това учащите са и най-недоволни.

Жените са склонни да отговарят с повече нюанси (положителни или отрицателни), докато при мъжете по-осезаема част от отговорите попадат в „средната“ опция.

Българското общество поставя по-скоро реалистична самооценка за действията си в тази криза като цяло (средно 3,2 по скалата от 1 до 5).

По-(само)критично спрямо общественото поведение по време на кризата като цяло са настроени жителите на столицата, където и постигането на физическа дистанция, и ограничаване на преките контакти беше по-трудно достижимо.

Възможността за работа от къщи се оценява по-скоро добре – със средна оценка 3.6. Дистанционното обучение обаче се оценява по-сдържано – средна оценка 3.