Колаж: Mediapool.bg

Всички основни партии ще включат в предизборните си платформи ангажименти за промяна на избирателната система. Този принудителен акцент е следствие от националния референдум на „Шоуто на Слави“, в който мнозинството избиратели поискаха чист мажоритарен вот, задължително гласуване и съкращаване на партийната субсидия до един лев за глас.

Дали обаче ще се въведе 100% мажоритарен вот или някаква смесена система, ще зависи от изхода на делото във Върховния административен съд по жалбата на инициативния комитет на референдума. Ако съдът постанови, че спорните 12 хил. гласа трябва да се зачетат, резултатът от допитването става задължителен за Народното събрание. В противен случай парламентът може и да не се съобрази с референдума, но едва ли ще постъпи така, като се има предвид, че над 2 млн. избиратели са подкрепили мажоритарния вот. При тази хипотеза най-вероятният засега сценарий е промяна, която да доведе до засилване на мажоритарния елемент или някакъв вид смесена избирателна система.

Проверка на Mediapool показа, че засега единствено ГЕРБ възнамерява да агитира предизборно за цялостно приемане на резултата от допитването. Партията на Борисов възприе този курс непосредствено преди разпускането на досегашния парламент през януари с ясното съзнание, че останалите политически сили ще го отхвърлят – както и стана. Това обаче даде на ГЕРБ тактическо предизборно предимство, спестявайки на партията хули от „Шоуто на Слави“, а от друга страна популистка точка пред избирателите, с чиято воля хората на Борисов се съобразяват.

„Така правят всички“

И другите основни партии ще заложат в програмите си ангажимент за промяна в избирателната система, но идеите им не са съвсем избистрени. Коментарите им бяха, че няма как да минат без обещания за „повече мажоритарност“, тъй като и „другите правят така“.

Практически нито един от основните политически играчи не желае въвеждане на чист мажоритарен вот, но обясненията са, че след като референдумът на Слави Трифонов е наложил усещането в обществото, че мажоритарната система е изход от политическата безизходица, това е универсално обещание, което ще бъде давано от всички.

„Ако не говорим за това, а всички останали го правят, ще изглеждаме неадекватни“, коментираха представители от БСП пред Mediapool.

Конкурентите им от ГЕРБ пък казват, че очевидно партиите трябва да извадят нови личности. БСП ще спекулират с подобна теза след изборната победа на Румен Радев, затова ангажиментът за мажоритарност е „задължителен“.

Кой какво ще обещае?

По време на предизборната си кампания ГЕРБ ще обещае, че още с влизането си в следващия парламент ще внесе промени в Изборния кодекс, които ще регламентират разделяне на страната на 240 едномандатни избирателна района, от които кандидатите ще се избират с абсолютно мнозинство в два тура.

БСП обаче остава на мнение, че не всички 240 народни избраници трябва да са избирани в едномандатни райони. „Ще предложим германския модел – 120 от пропорционални партийни листи, 120 мажоритарни“, обясниха от БСП.

Обединените патриоти, които се очертава да бъдат трета политическа сила в новия парламент, са против радикални промени в избирателната система. Националистическото обединение твърди, че не желае да се съобрази с резултатите от националното допитване. Въпреки това членове на коалицията заявиха пред Mediapool, че ако „много се наложи“, могат да влязат в разговори за въвеждане на мажоритарен елемент, но „в разумни граници“.

Движението за права и свободи също е против мажоритарен вот, макар че този тип избор ще работи в негова полза. ДПС засега не е взимало решение да се ангажира предизборно с промени в изборния закон. „В следващия парламент може да се мисли по този въпрос. Ако всички настояват да се промени, ние по-скоро ще настояваме да се запази и пропорционален избор – т.е. партийна подредба. Така че германският модел ни се струва най-удачен“, коментират от партията.

Реформаторският блок последователно застъпва тезата за мажоритарен елемент, който обаче да се обезпечава чрез допълнително намаляване на преференциалния праг – тоест, избирателите да могат лесно да пренареждат партийните листи. „Ние вече сме обявили позицията си – не мислим да я ревизираме. Ако ще има битка между личности, нека тя се развива в партийните листи“, заявиха представители на РБ пред Mediapool.

„Когато избирателят е длъжен да посочи кого от партийните кандидати предпочита, това хем ще е вот за личности, хем ще е конкуренция между самите кандидати, за да дадат най-доброто от себе си“, аргументират се от от РБ.

Техните доскорошни партньори ДСБ и Граждански съвет, които ще се явят на изборите като надпартийна платформа „Нова република“, защитаваха същата теза в 43-тото НС, но смятат за разумен вариант и германския тип смесена система.

„Да, България“ все още няма окончателна позиция, но от ръководството на партията заявиха, че вижданията им съвпадат с тези на „Нова република“.

В партия „Воля“ на Веселин Марешки все още не са решили какво точно да предложат, но със сигурност избирателите им щели да чуят обещание за „силен мажоритарен елемент“. Марешки обясни пред Mediapool, че всичко зависи от решението на съда. „Ако ВАС каже, че решението на референдума е задължително – няма никакво значение нашите представители какво ще мислят, то трябва да се приведе в сила“, каза той. Ако съдебното решение потвърди извода на ЦИК, че 12 хил. гласа не достигат, за да се счете резултатът от допитването за задължителен, партията на Марешки също ще подкрепи промени в посока „силна мажоритарност“, но засега неясно какви.

Коалицията АВБ – „Движение 21“ се обяви против чист мажоритарен вот и предпочитанията й са към типа смесена смесена система от 2009 г., когато 31 депутати бяха избирани мажоритарно, а останалите – пропорционално.

За възможността Върховният административен съд да прецени, че референдумът е задължителен, намекнаха преди дни и от ГЕРБ. Бившият премиер Бойко Борисов се солидаризира с ултиматума на Слави Трифонов, че в такъв случай следващият парламент трябва да се събере само, за да приеме новата избирателна система и да се разпусне, след което да се проведат предсрочни избори със 100% мажоритарен избор.

Никой няма ясен план за избирателна реформа

Въпреки че повечето партии по един или друг начин ще предложат засилване на мажоритарния елемент, засега цялата пара е в свирката и никой няма ясна методология за прокарването на подобна реформа.

Прерайонирането остава най-големия проблем. Затова ГЕРБ все още обмислят възможността то да бъде прехвърлено като отговорност на президента.

И ГЕРБ, и БСП обаче са единодушни, че подобна промяна няма как да стане за два месеца, каквито срокове им зададе ултимативно Слави Трифонов.