Цените на стоки и услуги продължават да растат и да изяждат от доходността на основни инвестиции
Макар и все още да е далеч от предкризисните нива, инфлацията продължава да се увеличава. През октомври тя маркира най-високото ниво за тази и последните 5 години, като цените на стоки и услуги са се повишили с 3.7%. А с това изяжда доходността на все повече финансови активи. В добавка, печалбите при много от тях са в обратна посока, тоест надолу.
Всяка инвестиция обаче трябва да се гледа в дългосрочен план и много често обезценката й за малък период може и да не е фатална. Освен това сравнението е с базови инвестиционни активи и алтернативи, а не с конкретни портфейли, които може да са реализирали много по-различни резултати.
Например към третото тримесечие на тази година средната доходност на универсалните частни пенсионни фондове вече е 3.19% за сектора, като продължава да се понижава за четвърто поредно тримесечие заради лошото представяне на капиталовите пазари в България и по света.
При нея сравнението с инфлацията е малко условно, тъй като за доходността на пенсионните фондове се вземат данни две години назад. Тя обаче дава добър ориентир какво се случва с партидите на допълнителното осигуряване на 3.6 млн. работещи българи.
Една от малкото инвестиции, които са на плюс, е тази във взаимен фонд. За сравнение сме взели най-печелившите схеми при рисковите и съответно при нискорисковите фондове за последните 12 месеца до края на октомври. Тук също с условието, че това са най-добре представените фондове, като във всяка категория, освен че има с доходност под тази на инфлацията, има и такива дори с отрицателна.
При тях представянето също е зависимо от състоянието на капиталовите пазари. В България то обаче не е никак задоволително, като основният индекс на фондовата борса Sofix е загубил над 11% за 12 месеца. Все пак управлението на портфейли не е заложник само на един пазар, държава или индекс и затова доста фондове успяват да са на плюс.
Именно и по-високата им доходност е причина към тях да се насочат повече средства през последните години в търсене на алтернатива на банковия депозит. В момента фондовата индустрия в България се оценява на 3.7 млрд. лв., като част от тях се управляват от български асет мениджъри, а друга от чуждестранни, предлагани основно през банкови групи.
При банковия депозит едва ли има изненади – средната лихва през септември за системата е 0.15%, като под това ниво са най-големите банки на пазара. По-малките и с български собственици дават по-високи лихви по депозитите, тъй като това е основният им източник за набиране на ресурс.
Тези с чужди собственици се финансират евтино през централите им заради нулевите нива на Европейската централна банка. На фона на високата инфлация банковият влог носи отрицателна доходност, но той продължава да е предпочитана инвестиция за българина
Реално най-безрисковата инвестиция, близка до банковия депозит, е тази в държавни ценни книжа (ДЦК). Тяхната доходност обаче е силно свързана с лихвите на местно и глобално ниво – така годишната доходност по 10-годиншните облигации на България в момента е близо до нулата или около 0.4%.
Колкото по-краткосрочни са книжата пък, толкова по-ниска става тя, като има и отрицателни. Като цяло обаче покупката на ДЦК от физически лица изисква по-голяма сума и е доста непопулярна. Затова и вложението там е по-добре да става през взаимен фонд и след консултация със специалист. Което се отнася за всички вложения на непрофесионален и незапознат инвеститор.
Източник: www.capital.bg