 |
След години отлагане управляващите най-сетне са готови с новата формула за такса „смет“. От 2017 г. тя ще се определя само на базата на количеството изхвърлен отпадък или на броя на ползвателите на имота и няма да зависи от данъчната оценка. Това следва от публикувани във вторник от финансовото министерство промени в Закона за местните данъци и такси.
Въпросът стои още от предишното управление на ГЕРБ, а финансовото министерство не успя да изготви промените в срок заради недоволството от страна на общините и на бизнеса. Промените изчакваха и местните избори, защото те имат и тежка политическа цена. Причината е, че се очаква новата формула да завиши таксата на много от домакинствата за сметка на бизнеса, който досега поемаше по-голямата част от разхода по линия на по-високите данъчни оценки на бизнес сградите.
Данъчната оценка отпада
Базата за определяне на такса „смет“ ще се решава от общинския съвет. За основните услуги – събиране, транспортиране и третиране на битовите отпадъци, местните парламенти ще могат да избират измежду три основи. Те са „индивидуално измерено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост“, „количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и определената честота за тяхното транспортиране“ и „брой ползватели на услугата в имота“. Данъчната оценка, която сега се ползва масово от общините за определяне на удръжката, отпада като възможност. В същото време се разрешава на общинския съвет да определи различни основи за отделните населени места в дадена община или дори за части от тях.
Данъчната оценка (отчетната стойност) на имота ще бъде възможна основа само при определяне на допълнителната услуга, влизаща в такса „смет“ – почистване на териториите за обществено ползване. Тя също ще може да се плаща въз основа на „брой ползватели“ на имота по постоянен или настоящ адрес.
Такса „смет“ и в момента може да се определя на базата на количеството изхвърлен отпадък, но масова практика на общините е да залагат като основа данъчната оценка на имотите. Затова бизнесът от години протестира, че плаща много повече, отколкото ползва, защото една модерна ИТ компания например изхвърля малко отпадъци, а в същото време е с висока данъчна оценка.
Когато основата е „брой ползватели“ се допуска да се предвиди допълнително диференциране според вида на имота и извършваната икономическа дейност, предвижда още законопроектът. Ако базата е количеството отпадък, общината може да определи минимален брой торби, които да закупи гражданинът или фирмата през календарната година.
Таксата може да скочи в пъти
Сигурен ефект от промяната според финансови експерти ще е прехвърлянето на по-голяма част от досегашните разходи върху домакинствата. „Ако ще се върви към промяна в съотношението на данъчната тежест между гражданите и бизнеса, трябва да се предвиди по-голям преходен период, а не да се правят резки промени в данъците през 2017 г.“, коментира пред Mediapool зам.-кметът на София Дончо Барбалов. По думите му в момента около 70% от приходите от такса „смет“ са от бизнеса, а той генерира 30% от отпадъка. Ако съотношението се обърне, таксата за някои граждани може да се увеличи и в пъти, но всеки случай ще бъде индивидуален. „Ангажирам се, когато проектът стане закон, да изпратим на гражданите в София как точно ще се промени дължимата от тях такса“, заяви Барбалов.
Няма да се събира такса „смет“ за имоти, които попадат в райони, в които не се извършва сметосъбиране, или ако сградата не се ползва през цялата година, пише още в законопроекта. За бизнеса остава опцията вместо да плаща такса сам да сключи договор със съответния оператор за събиране и извозване на отпадъка на конкретната фирма.
Столична община с резерви
„Законопроектът е много близък до предишни варианти, които са обсъждани през годините. В сдружението на общините ще дискутираме предложенията и ще подготвим единно становище с цел диалог с народните представители“, каза Дончо Барбалов. Той обясни, че освен разпределението на данъчната тежест в проекта го притесняват въпросите, свързани с контрола.
За големите градове е приложим вариантът с броя ползватели на услугата, но той е реалистичен само при затягане на режима с адресната регистрация, посочи Барбалов. Ако пък се приложи вариантът със закупуването на торби за отпадъци, трябва да се затегнат контролните правомощия на общините. „Ние и в момента имаме сериозни проблеми с нерегламентираните сметища. Трябва да можем бързо да санкционираме нарушителите, които си изхвърлят отпадъците, без да си закупят торби“, посочи Барбалов.
Той изрази съжаление, че от законопроекта е отпаднала идеята като база да се ползва застроената площ на имота. Такъв вариант е обмислян и за София, като преимуществото му пред данъчната оценка е, че отпадат фактори като зониране, вид на конструкцията и амортизация на имота. „От 1 януари тази година застроената площ се прилага като база в Бобовдол и планирахме да анализираме ефекта от промяната към средата на годината, за да видим дали тя е работеща. Кърджали също прие наредба, според която застроената площ ще е база за таксата от 1 януари 2017 г.“, каза Барбалов.
Затягане на общинските разходи за боклук
Много по-строг регламент за изготвянето на план-сметката за отпадъците, от която зависи размерът на таксата, предвижда още проектът на финансовото министерство. Сметната палата ще проверява какви точно разходи включват общините в план-сметката и, ако те нямат връзка със сметосъбирането, третирането на отпадъците и почистването, няма да бъдат признавани и ще се вадят от общата сума за следващата година. Преди години одититорите в свой доклад разкриха, че общините масово включват несвойствени разходи в сметката за боклука.
„Когато в приет от Сметната палата одитен доклад или по друг начин е установено, че в план-сметка за предходна година са включени разходи, които не са разходи за дейности по предоставяне на услугата, план-сметката, която предстои да приеме общинският съвет, се коригира в намаление със стойността на тези разходи“, се посочва в проекта. Ако за управлението на отпадъците се ползват други източници на финансиране, въпросните суми също се вадят от план-сметката. Заложена е и доста по-голяма публичност в сравнение с настоящата на разходите на общините за боклук.
