През отминалата година д-р Георги Чалдъков-един от най-стойностните и редовни автори на сайта „Несебър нюз“,зарадва многобройните си приятели от България и света с нова книга.Както винаги до сега ,голямата му аудитория ще открие в нея събрани задълбочените му есета ,в които има много мъдрост,дълбочина и хумор.Щастливи сме,че голяма част от тях са публикувани за пръв път в нашия сайт,предназначен за една широка ,но интелигентна аудитория.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Най-накрая в това глухо, самотно селце него-
вото търсене завърши. В малка схлупена къща, до
огъня седеше Истината.
Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.
– Вие ли сте Истината?
Старата, сбръчкана вещица тържествено
кимна.
– Кажете, какво трябва да съобщя на света?
Каква вест да предам?
Старицата се изплю в огъня и отговори:
– Кажи им, че съм млада и красива!
Робърт Томпкинс,
„В търсене на Истината”
В парадигмите на културната топология „Север-Юг”
и „Средиземноморски човек–Готически човек” са пейза-
жи с различен стил на поведение, на самоопределение, на
чувство за род, роден град, родина, йерархия и религия, на
еуфорични, носталгични и песимистични мисли за тях.
Подобно на “цялото съществува преди неговите части”
(Аристотел), в “Рицарят на печалния образ” Мигел де Уна-
8
муно пише: “Душата на един народ носи в себе си бъдещия
герой, преди той да е видял бял свят, предусеща го като
блуждаещ в нея дух, който се оформя, и очаква неговата
поява. Героят не е нищо друго освен индивидуализирана ко-
лективна душа” – Genius loci (Дух на мястото).
Според Мишел дьо Монтен (1533-1592) – философ и
баща на есетата – човешкото съществуване, извън геро-
ичните му и гениални изяви, завинаги ще остане “несъвър-
шената, недовършената градина”. Книга с такова заглавие
написа Цветан Тодоров – български и френски философ,
както самият той се самоопределя (от 1963 г. живее във
Франция).
В „Градината” той пише: “Скалата на Сезиф неспирно
се търкаля обратно по надолнището. Но съдбата на Се-
зиф не е проклятие, просто такава е човешката участ,
която не е нито завършена, нито съвършена. Според Русо
и Монтен доброто и злото текат от един извор. Въпре-
ки това той смята, че усъвършенстване е възможно.”
Това ми напомня на древноки-
тайското учение Yin-Yang (Ин-Ян)
– всяко явление съдържа в себе си
и противоположното на него.
Yin-Yang разкрива как противо-
положни сили са всъщност взаи-
модействащи, взаимно зависими
– нощ (Yin) и ден (Yang), тъмно и
светло, огън и вода, жена и мъж,
луна и слънце, болест и здраве, смърт и раждане. Китай-
ците са вярвали, че представени така, явленията и проме-
ните (chаnges) могат лесно (easy) да се възприемат и обясня-
ват – описано е в The Book of Ease, наричана още The Book of
Changes.
9
Напомня и за Янус – в митологията на римляните Бог
на вратите (лат. ianus – път под арка), на пътуването,
началото и края. Затова Янус е изобразяван с две лица, гле-
дащи в противоположни посоки. В тази книга описвам ня-
кои от изявите на Homo Janus Bulgaricus – не толкова като
индивид, а като общност от хора (Homines Janus Bulgaricus)
– едни са любознателни, талантливи, съпричастни, диало-
гични, други – необразовани, егоистични, агресивни, несго-
ворчиви, политици. Това не е така само при българите –
Homo Janus е глобално психосоциално явление. “В началото,
преди много време” Yin-Yang и Janus са заложени в поведени-
ето на много молекули и клетки на живите организми (1-3).
Драги читателю, в тази книга има 110 публисета
(публицистични есета), един автопортрет, една Възхва-
ла на кокичето, 28 science-in-fiction (разказана наука; не science
fiction – научна фантастика), интервю и coda (завършващ
акорд), 18 от тях представени двуезично – на български и
английски, всички общо с 68 604 думи и няколко фотогра-
фии, фигури и таблици.
Септември 2016
Бургас–Варна Георги Н. Чалдъков
1. Khakh BS, Burnstock G. The double life of adenosine
triphosphate. Scientific American 2009; 301: 84–92.
2. Aloe L, Chaldakov GN. The multiple life of nerve growth
factor. Balkan Medical Journal 2013; 30: 4-7. DOI: 10.5152/
balkanmedj.2013.003
3. Друг пример са ензимите Janus kinases – схематично пока-
зани на стр. 377.
………………………………………………………………………….
ЧОВЕКЪТ: ИЗПРАВЕНА МАЙМУНА
ИЛИ ПАДАЩ АНГЕЛ?
Дойде едно животно
и започна да яде скала.
След това дойде едно лаещо куче,
което яде камъни.
След това дойде един вид нищо, което яде пясък.
След това дойдох аз и започнах да ям ехото.
Ехо от какво?
Ехо от „не знам какво”.
Никита Стънеску (1933-1983)
През 18-ти век L означавало Linnaeus – Карл Линей (1707-
1778). Той е основател на таксономията
(наука за класифи-
кации, гръцки taxis – ред; nomos – закон).
През 1735 г. публику-
ва Systema Naturae, в която са описани 4 400 животински и
7 700 растителни вида. Човекът принадлежи на Царство-
то на животните: клас – бозайници; разред – примати;
семейство – човекоподобни маймуни; род – човек (Homo):
H. erectus – изправения човек, H. Neanderthalensis…
И момичето Тумай („надежда за живот” – на един от
локалните диалекти в Чад) и „красивата Люси”, наречена
14
така на песента на Бийтълс „Lucy in the sky with diamonds”,
която археолозите слушат по време на разкопките в Ети-
опия…
И на върха – Homo sapiens recens (съвременният разумен
човек).
Все пак, „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” –
отговорите на първия и втори въпрос на Пол Гоген са
дадени от Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882). Той, с кораба
на Нейно Величество „Бигъл”, отплава през зимата на 1831
г. от Англия за Южна Америка – да картографира брегове-
те й. Претворил в концепция изследванията си, Дарвин
написва „Произход на видовете чрез естествен подбор,
или запазване на успелите индивиди в борбата за живот”
– първите 1250 копия на книгата са публикувани в Лон-
дон преди 157 години – на 24 ноември 1859 г. За десетте
издания на книгата докато е бил жив, Дарвин – един от
най-големите учени на XIX-ти век – е получил три хиляди
английски лири – сега в Англия дават повече пари на футбо-
лист за хвърляне на тъч на стадиона „Олд Трафорд”.
Във всички издания на „Произходът” е изписано едно
от съкровените послания на еволюцията: „алтруизмът
започва от мотивацията, която е учила човека, че даване-
то на другия може да води към получаването от другия.”
С други думи, в еволюцията оцелява не само най-приспосо-
беният (survival of the fittest), но и най-добрият (survival of the
nicest) – не като козметика, а като поведение на сътрудни-
чество и съпричастност.
С „Произход на видовете” Чарлз Дарвин замени тео-
логичното обяснение за произхода на човека с популацион-
ното и хуманитарното мислене – стабилността и успе-
хите на дадена група от хора в голяма степен зависят от
сътрудничеството на отделните членове помежду им и
15
с членове на други групи. Това означава, че алтруизмът е
превърнал човекоподобните маймуни в една „красива на-
дежда за живот”. Какво ще стане с нея в съвременния свят
на геополитика на пари-и-агресия е едно от големите пре-
дизвикателства на ХХI-ви век. Така „Произход на видове-
те” може да празнува щастливо, но и тревожно замислено,
своя 157-ми рожден ден.
Ще се извиси ли човекът или ще падне – Homo reciprocans,
Homo altruisticus или Homo necans, Homo sacer*?
– Ще се превърне в „какво”
човекът?
– Аз „не знам в какво”.
Нито „Къде отиваме?”
През 1837 г. Дарвин за-
почва да пише „Произход на
видовете”, на страница 36
над неговото първо „дърво
на евюлюцията” е написал:
I think – Аз мисля.
За еволюционната биоло-
гия на човека има хипотеза за
връзката между разрастване-
то на мозъка и преминаване-
то от вегетарианска храна
към консумация на месо. Така
* „Homo sacer. Суверенната власт и оголеният живот” е кни-
га на Джорджо Агамбен – защото си sacer (набелязан, прокълнат
от властта), имаш “правото” само на vita nuda („оголен жи-
вот”, лишен от социално участие в живота), имаш „правото”
да бъдеш убит от всеки римски гражданин.
16
ролята на човека-ловец – Homo necans (убиващият човек)
– става il primo motore на развитието на човешкия инте-
лект – човек се опитва да говори, да рисува по стените на
пещерите и по скалите, но същият този човек се учи да
прави сечива за убиване на животни. В съвременната ера
– и на хора. Когато едно общество позволява, дори сти-
мулира, изявата на тази архаична агресия, се ражда Homo
necans recens. Като изключим матрифагията при насекоми,
човекът е единственото същество на земята, което уби-
ва ближния си – хомоцидът е най-тъжната проява на съвре-
менния „разумен” човек. Рикушет от библейската памет на
Каин, от палеолитната памет на ловеца? Изява на „волята
за (био)власт” – синдром на Макиавели-Ницше Фуко?
– Аз „не знам какво”.
Наскоро мой колега беше избран за президент на Ин-
дийското дружество за проучване на диабета. Това беше
отразено и в The Hindu – един от националните вестници
на Индия. След като прочетох новината за колегата, по-
паднах на статия, озаглавена Might is Right (силата е пра-
во). Там се обсъждаше кой точно е автор на публикувана-
та през 1890 г. книга със същото заглавие и дали Дарвин е
прав, че в еволюцията преживяват най-приспособените.
Статията завършваше с извода, че “ние трябва да сме по-
силни, за да се борим със силния” (we have to be mighter to fight
might). И, че това може да се постигне със „силата е знание”
(Might is Knowledge) – така може да просъществуват най-до-
брите. Амин!
