„Който не е с нас, е против нас“- простият житейски закон на примитивно ниво отново беляза поредните избори в България. Българският избирател не се поколеба нито за миг и отново не гласува масово, защото хаосът по време на избори го осакати и го въведе в състоянието му на перманентна автодискриминацията, обезличен и отказал се от себе си.
Системата се възпроизведе в себе си – дрипава, с инструментите на властта. Символите на тази политическа кампания бяха „богатство без труд“ и „политика без политики и принципи“. Лишена от позитивизъм и наситена с честолюбиви номенклатурни деятели. Нямаше показатели, по които българският избирател да отличи ролята на Европейския парламент в сравнение с националния, затова и не гласува.
„Малките кандидати“ бяха отличени със само някое почетно участие в предизборния дебат на малките медии и безплатните пакети, според мястото им – извън корпоративната структура. Едва 30% от българите познаха в себе си онова най-ценно малцинство, готово да гласува доверие на власт с трапезен репертоар: министър с оставка, престъпник, корупция. А радостта на победителите е някак сатанинска в този ням вот от мъждукащи 30% активност и бременна с народния гняв и недоверие.
Непризнаващ правото си законно да смени властта, която не харесва, заради липсата на вяра в свободата си българският гласоподавател неглижира избора си и потвърди отношението си към новите евродепутати като номенклатурни артикули. И отново ще компенсира своята „демокрация на участието“ си в политиката чрез протестите като единствената обратна връзка с властта и политиката.
В общоевропейски план избирателната активност на евро-избори също е белязана от спад в сравнение с първите избори за ЕП. От 63% през 1979-та година, когато за първи път се въвеждат избори за Европейски парламент, до 50% на изборите през 2019-та година.
С уговорката, че има повишение от последните избори през 2014, когато гласуваха 44%, но това повишение се дължи на страх, а спадът като цяло на множество фактори, но най-вече на липса на реформи в самия Европейски съюз. Един от факторите е, че избирателите гласуват по национален признак и на европейските избори.
Трябва да бъде извършена сериозна реформа в избирателната система на Европейския съюз, действаща от приемане на Лисабонския договор. Една Централна Европейска избирателна комисия със сигурност би вдъхнала повече живот на българския вот и би поставила револвиращия статус на традиционните политически играчи в опасност.
Транснационалните партии биха разчупили евроскептицизма на българския гласоподавател, защото само по този начин биха станали реални политически субекти, дори и с един евродепутат. В сегашните политически семейства наблюдаваме партии, които на национално ниво са в опозиция, а на европейско са в общо европейско семейство.
По този начин политическото участие се трансформира в икономически интереси и европейските ценности, идеи и отговорности девалвират, а европейският избирател, част от който е и българският, не успяват да усетят ефекта в националната политика. Транснационалността в европейската политика обаче все още има своите опоненти в поддръжниците на “Европа на нациите“, защото идеята за Федерална Европа се оказва, че може да разруши корпоративните национални договорки.
Заедно с този страх властта у нас се тресе и от друг – страх от машинното и електронно гласуване. Задъхваме се от внушения как може да бъде опорочен този вот от кибератаки, грешки, сривове или невежество на гласоподавателя. Но истината е, че именно властта е тази, която трябва да обезпечи и реализира превенцията да не се стига до такова опорочаване и че трябва да насочи достатъчно ресурс в тази посока.
Ако всеки от нас можеше свободно от дома си, от работното си място, от хотела си да гласува с един клик, така както си плаща сметките, купува самолетни билети и стоки, със сигурност активността щеше да е два пъти по-голяма. Няма как да накараш смарт-поколението да отиде на опашката, да изтърпи тромавите хартиени процедури и да гледа членове на секционните избирателни комисии със съмнителна експертност в процеса.
Това е поколение, което се състезава с времето. А отдавна отмина времето на „червените бабички“, но отмина и времето на „сините бабички“. Бъдещето е в ръцете на технически грамотните хора способни да обърнат статичните формули. Щом може бизнесът да си позволи да гарантира на клиентите си сигурност в електронните услуги, с още по-голяма сигурност това трябва да може да направи силната държавна власт за своите граждани.
И тук не може да има никаква причина, която да компрометира обективността на вота, защото в това е умението на властта за гаранцията за държавността. Независимо от сривовете в ТР, в България отдавна работят безотказно и регистъра за НБД и системата за издаване на лични документи и електронната система на НАП, а и самите депутати гласуват електронно.
Причините, които всички ние виждаме, но не можем сами да променим са други. Първата, чисто психологическа е тази за стадната зависимост – тя е обидна за съвременния избирател и се формира на опашката. Така се печелят служебни победи при оредяващия ентусиазъм на българите да гласуват. Втората е несигурността в предварителните изчисления на властта и в невъзможността вотът да бъде контролиран и манипулиран.
При машинното и електронното гласуване отчетността и справката са прозрачни и могат да станат за минути, при които на „задкомпютърното устройство“ не му се налага да брои. От такава манипулация се страхува само слабата авторитарна държавна власт .
Съвсем скоро, наесен, ние българските гласоподаватели ще се изправим пред нови избори за местна власт – отново скъпи за данъкоплатците, ретро за новото ITпоколение и тромави за масовата публика.
А новите кандидати – борци на идеи ще се подредят на „главния вход“ да разиграят мазните си пехливански борби. И ако няма промяна в правенето на политика и начинът, по който интелигентният български гласоподавател да гласува, батальоните в строен поход ще решат съдбата ни и лицата, които те ще изберат ще ни притежават.
* Нина Ламбова e практикуващ юрист, адвокат, арбитър в Международен арбитражен съд към Алианс за правно взаимодействие. Има дългогодишен опит в областта на браншовите организации в земеделието, председател е на КС на ПП Волт.
