„През последните години наричаха техните гастроли пеещото оръжие на Кремъл. Така и беше. Да, те пееха с пагони, изпълняваха своя дълг и не можеха да отказват, ако ги изпратят някъде да правят представление“, каза пред „Дом Александров“ (така наричат сградата, в която работеха по-голямата част от загиналите) ръководителят на Департамента по култура на Москва Александър Кибовски. Но незнайно защо, фактът, че този ансамбъл беше военен, за някои части от обществото стана критично важно какви са изразните им средства.
Ден на траур
На борда са се намирали 92 души – сред тях 68 артисти – основната част на ансамбъла, девет журналисти на държавните телевизионни канали „Първи“, НТВ и „Звезда“, както и шефът на благотворителния фонд „Справедлива помощ“ Елизавета Глинка (известна в руското общество като Доктор Лиза), спасяваща деца в зоните на бойни действия, откриваща болници за бездомниците из страната. Артистите пътуваха за новогодишен концерт в сирийския Алепо, Доктор Лиза – за авиобазата „Хмеймим“, за да достави лекарства в университетската болница в Латакия.
„Не мога да повярвам((( И плача през цялото време“, написа във Facebook журналистът от „КоммерсантЪ“ Анна Занина, „#Съболезнования Ту-154 летеше, за да поздрави нашите военни в Сирия за Нова година. Това е страшно, приятели!“, написа друг потребител Ксения Бугаева.
От сутринта в неделя пред сградата на „Справедлива помощ“ в Москва и „Дом Александров“ хората носят цветя, а пред входовете им дежурят две линейки, комуналните служби бързо изчистиха двора от сивия сняг. Някои познаваха загиналите, но мнозина дойдоха, за да почетат паметта на непознати за тях хора, за които по човешки и е жал.
„Доктор Лиза помагаше на милиони хора по света, независимо от цвета на кожата им и религиозната принадлежност, ежедневно даваше надежда за чудо. Днес, научавайки за трагедията с Ту-154, всички се надявахме на чудо. Уви…“, написа някой в този ден.
На 26 декември в Русия е обявен ден на траур, от ефира на държавните телевизионни канали са свалени развлекателните програми. На името на Елизавета Глинка ще бъде кръстена детска болница в Чечения и хосписи из цялата страна.
Реакцията на Украйна
След катастрофата в социалните медии започнаха да се появяват коментари на украинци и украински медии. „Подигравки“ и „радост“ от смъртта – така нарекоха тази реакция на украинците руските издания. Съобщението за гибелта на всички, които са били на борда на този самолет, бяха съпроводени с коментари „каква прекрасна новина“, „концертът на деня“ и прочие неуместни саркастични фрази.
„Жертвите никога не скърбят за загубите на войските на агресора. Жертвите, ако не са се трогнали чрез ума си, не могат да предизвикат искрено съчувствие за падането на самолета на Министерството на отбраната на врага… Руснаците, удивени от реакцията на украинците, навярно са забравили Крим и Донбас“, написа украинец, който е заместник на генералния директор на ТВ канала ATR, Айдер Муждабаев.
Съветникът на президента на Украйна Юрий Бирюков, след падането на самолета, предложи да отнесе пред посолството на Русия „бутилка Бояришник“ – спиртосъдържащо козметично средство, с което се натровиха в сибирския град Иркутск неотдавна и за няколко дни починаха повече от 70 човека. „Това е най-парадоксалният парадокс – жителите на съседската орда искрено не разбират причините, поради които ние се радваме искрено на гибелта на 80 военнослужещи на армията на ордата. <…> Падна самолет на Министерството на отбраната на РФ… Появи се само едно желание – да отнесем пред посолството на тази орда бутилка Бояришник“.
Имаше и такива, които призоваха да не се смятат тези реакции като мнение на целия украински народ. „Глупаво е да кажем, че това не е написано от украинци. Това са хора без ДНК, каква е разликата какъв е той по паспорт – хората, които пишат това, са без минало и без бъдеще – каза в свое видео обръщение украинският блогър Анатолий Шарий. – Там кой се е разбил, жандарми ли? Не, обикновени хора… Бих искал искрено да се извиня заради тези хора (част от украинците – бел. ред.). Има милиони мои съотечественици, които никога не биха направили това“.
„Може да сте против Путин, против войната… но просто помълчете“
В Русия за мнозина остана неразбираема реакцията на някои либерални общности. Голям резонанс предизвикаха постовете в социалните мрежи на светския наблюдател Божена Ринска и журналиста Аркадий Бабченко.
„Ставаш [сутринта] и какво виждаш. Целият ансамбъл Александров… целият! Не е целият борд на НТВ… Но защо именно музикантите? Защо прекрасния ансамбъл? Благодаря, разбира се, на Господ за бонуса под формата на снимачната група на НТВ, но останалите защо?“ – написа Божена, но по-късно постът беше изтрит от администратора на Facebook. Божена обясни позицията си с това, че през 2013 г. „едва не умрялa физически заради преследване от НТВ“.
„У мен няма нито съчувствие, нито жалост. Не изказвам съболезнования на роднините и близките. Както не изказа нито един от тях. Продължават да пеят и пляскат в подкрепа на властта и все така да поливат с лайна от екрана на телевизора дори и след смъртта си. Чувството ми е само едно – да плюя“, заяви Бабченко и отбеляза, че загиналите са били щатни сътрудници на Министерството на отбраната на Русия.
Други намериха пряка връзка между трагедията и действията на Русия в Сирия, като побързаха да хвърлят вината върху президента на РФ Владимир Путин, разпространявайки из социалните мрежи поста „не е ели време да приключваме тренировката“, изчислявайки военните загуби на Русия в Сирия, списъкa на загиналите над Синай през октомври миналата година (224 души) и убийството на посланика на РФ в Турция.
„Как да се отнасяме към това – това е лично решение на всеки, но да се разсъждава за закономерност в смъртта е низко и недостойно“, написа журналистът и член на президентския Съвет по развитие на гражданското общество и правата на човека Станислав Кучер. „Може да сте против Путин, против войната въобще и против руските военни операции в Сирия. Може да не гледате телевизия и да презирате пропагандата. Но да се радвате публично на смъртта на свои съграждани (или да изразявате своето „неутрално“ мнение по темата с фрази като „въобще не ми пука“, „нито веднъж не ми е било жал“ и т.н в този дух) – не бива. Просто помълчете“.
Когато научим причината за гибелта на подводница „Курск”; когато научим истината за “мистерията на 11-ти септември” – тогава ще научим и причината за падналия руски военен самолет Ту-154 . . .