Под игото на МОН и НПО
Д-р Георги Чалдъков
Учете се, братя мои,
мислете, четете,
и чуждото изучете –
от свойто – не гнусете…
Любен Каравелов
“Аз мисля, че ние няма да можем да завладеем хора с такива високи културни стойности освен, ако не разрушим основите на тяхното духовно и културно наследство… Ние трябва сега да направим всичко възможно да формираме класа, която да бъде преводач между нас и милионите, които ние управляваме – класа от хора; българи по кръв и цвят, но англичани по вкус, по мнения, по морал и по интелект.” (От: „Инструкциите за индийското образование“ на лорд Томас Маколей, произнесени на 2 февруари 1835 г. в английския парламент).
Ето някои от „класата на преводачи“ в България.
Преди няколко години в едно телевизионно предаване водещият и другите край него слушаха без реакция цинизмите на социолога Андрей Райчев, който нарече Левски “конекрадец”, а Левски и Ботев – ”хлапета с отклоняващо се поведение”. Подобно на писателя Христо Стоянов, който изрече „Левски е безплътен идол и детеубиец”. А психоаналитичката Милена Кирова с пренебрежение пише за творчеството на Ботев, Вазов и Йовков. В “академичното й слово”, произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет, тя казва: “Петко Славейков и Захарий Стоянов например, които познаваме като патриарси на българската книжовност, в действителност имат дълбоко амбивалентно отношение към културата и науката.” За Левски написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна”. Цинизъм има и в проекта за баташкото клане на Мартина Балева от Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет – в подкрепа, на който Андрей Райчев написа статията “Как се произвеждат демони”, а група историци – “В защита на академичната свобода”. Един от тях дори предложи „да се игнорират в учебниците думи като “клане” и “робство”.
Сега „византийката“ Нели Стефанова го послуша и осъвремени много думи в изданието на “Под игото”. На въпроса „Смятате ли го за грешка, г-жо Стефанова?, тя отговори „В никакъв случай“. Навярно, като римският войник, не разбира призива на Архимед: „Noli turbare circulos meos!“ – и убива думите на Вазов.
Така това, което инициира една социалистическа министърка на МОН, в съавторство НПО, продължава да денационализира българската история и литература. Искат да премахнат значими творби и събития от училищните учебници, като „Майце си”, „Елегия”, „Борба” и „Моята молитва” на Христо Ботев, „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, „Къде си вярна, ти любов народна?” на Добри Чинтулов, „Хубава си, моя горо” на Любен Каравелов, „Даваш ли, даваш, балканджи Йово?” на Пенчо Славейков и „Прощално” на Никола Вапцаров.
А „Аз съм българче” на Иван Вазов, да стане „Аз съм евроатлантиче. Обичам Брюксел, Страсбург, Лисабон, Венеция и Вашингтон. Евроатлантиче да се наричам първа радост е за мене“.
Неолибералите в МОН, НПО, приятелски фондации и някои университети искат да убият чувствата ни за национална гордост, да потиснат рецепторите за родолюбие – едни от най-чувствителните струни на човешкия мозък да се разболеят от духовен Алцхаймер (диагноза на папа Франциск за „алчността, лицемерието и ламтенето за власт” на епископи, кардинали и свещеници на Римокатолическата църква. Отнася се и за МОН и НПО).
Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: “Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права”. Правото на достойнство е наравно с човешките права за живот, здраве, свобода и собственост. Едно от големите достойнства на човека е да уважава достойнството на другите.
Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек. Всеобщата декларация за правата на човека налага на държавите юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно, Андрей Райчев, Христо Стоянов, Милена Кирова, Мартина Балева и Нели Стефанова трябва да се осъждат за нарушаване на достойнството на Левски, Ботев, Вазов и други български светини – за профилактика на Българския Дух.
Докога, дами и господа, ще злоупотребявате с нашето търпение? – ехото от гласа на Цицерон към Катилина пак отекна в България.
Дано МОН и НПО нямат проблеми и със слуха.
