Автор: Професор, доктор на психологическите науки, капитан I ранг о.р., инженер Илия Петров Пеев

„За пари на западни фондации лъжат, че не е имало турско робство!”

Академик Георги Георгиев Марков, български историк, академик, автор на множество публикации и книги на историческа тематика, роден в Пловдив на 17 ноември 1946 г.

„Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще!“

Мигел де Сервантес Сааведра (1547 – 1616), испански писател, поет, драматург

От 90-те години на миналия век насам, т.е. над 35 години, България е подложена на тотално изтриване на народната памет за 500-годишното турско робство.

Чуждестранни и български институции и личности полагат системни неистови усилия да изтрият от народната памет, особено от паметта на подрастващите поколения, понятията за турско робство и да ги заместват с евфемизмите: османско владичество, османско иго, османско господство, османско присъствие, османско съжителство, османско сътрудничество, османско добросъседство и пр.

Без съпротива от държавната власт в България над 35 години се игнорират жестоки кървави събития под гнета на турските поробители:

– Отвличане и продажба на българи и българки,отвличане и продаване на деца.

– Кланетата на българския народ по време на цялото робство, особено след погрома на Априлското въстание 1876 година и по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и други, с участието на редовна турска войска, черкези и башибозук: Батак, Перущица, Стара Загора, Гюнели махле – село Гюнели махле (дн. Любенова махала), Новозагорско.

Българската православна църква обяви жертвите на Баташкото клане за мъченици на вярата.

От 2011 г. 17 май е обявен за дата, на която да почитаме паметта на Светите Баташки и Новоселски мъченици, жертви на тридневното клане в Батак (1 до 3 май 1876) от осемхилядната башибозушка орда на Ахмед ага.

Канонизацията е извършена от патриарх Максим.

Зографът Мирослав Асенов, художник иконописец, мой приятел от Хисаря, създаде иконата Светите Баташки Новомъченици.

ФОТО: Зографът Мирослав Асенов от Хисаря с иконата Светите Баташки Новомъченици.

За разследване на извършените зверства при потушаването на Априлското въстание 1876 г. е създадена Международна анкетна комисия. Нейната цел е осветляване на военните престъпления, извършени от редовната турска армия и башибозук по време на потушаването на Априкското въстание през 1876 г., извършени в земите, населявани с българи по това време. Комисията е съдадена под натиска, оказан от прогресивната демократична общественост в редица европейки страни (Англия, Франция, Италия, Чехия, Румъния и Русия).

В наша публикация преди 5 години в списание „Българска наука” в съавторство с Илия Стефанов – капитан от артилерията и магистър по История, изследвахме темата: България помни и слави делата на чуждестранните граждани, застъпници на българската национална кауза!

Ето една малка част от нашетото обширно и пространно изследване (цитат):

Едни от най-великите хора на епохата изразяваха защитата си за българската кауза.

Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, княз Ото фон Бисмарк, Уилям Гладстон, княз Алексей Николаевич Церетелев, Джанюариъс Алоуишиъс Макгахан, Юджийн Скайлер, граф Николай Павлович Игнатиев, Хорас Мейнард, Чарлз Дарвин, Лев Николаевич Толстой, Фьодор Михайлович Достоевски, Иван Сергеевич Тургенев, Дмитрий Иванович Менделеев, Константин Иречек, Уолтър Беринг, Иван дьо Вестин, Жул Верн, сър Едуин Пиърс, Всеволод Михайлович Гаршин, Василий Иванович Немирович-Данченко, художникът Василий Василевич Верещагин, Иван Сергеевич Аксаков, Оскар Уайлд, журналистите Емил Жирарден, Жан Петри и Жан дьо Вестин, полският художник Антони Пиотровски рисувал Баташкото клане след повече от едно десетилетие, тримата пратеници на френския седмичник „Илюстрасион“ – военният журналист Людовик Ригондо заедно с художниците Пол Кауфман и Л. Е. Петрович, българските студенти и преподавателите от Роберт колеж, и др. са само част от имената на най-видните представители на тогавашния европейски свят, които застават зад справедливите искания за свобода на българския народ.

Всички тези и стотици други хуманисти изиграват огромна роля за възстановяване на българската държавност и за възникването на Третата българска държава, за появата на България отново на политическата карта на света!

Жестокостите на турците след Априлското въстание не остават скрити за света. Сведенията за тях дават първи дипломатическите представители на чуждите страни в империята и журналистите на големите европейски вестници. Анкетните комисии, които обикалят въстаналите области, отразяват в своите доклади потресаващите факти на жестоката трагедия.

В повече от 200 европейски вестника са публикувани над 3000 статии, доклади и репортажи, разкриващи истината за потушаването на българското въстание. Тази истина е толкова страшна, че дори официална Европа е стресната, а дори и през XXI век е ужасяващо да се четат публикациите и донесенията от онова жестоко време.

Правителството на Бенджамин Дизраели защитава целостта на Османската империя и се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи. Въпреки пламенните призиви на стотици интелектуалци в защита на българите, той омаловажава жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Бенджамин Дизраели не само омаловажава кланетата, но и заявява, че българите са не по-малко отговорни за тях. Тези твърдения са опровергани и манипулацията е разобличена от свидетелствата на стотици очевидци и докладите на много дипломати, журналити, политици, писатели, художници, учени и други видни интелектуалци от тази епоха.

Тук трябва да подчертаем разобличителната сила на статиите на Христо Ботев по политически и обществени въпроси, които разобличаваха фалша и лицемерието и отстояваха справедливото решение на източния въпрос, с което ще се решат и много други социални, международни и икономически въпроси (край на цитата).

Конкретен повод за написването на тази статия е картината „Българските мъченици”, 1877 г. на Константин Егорович Маковский (1839-1915). Моят колега и приятел Валентин Георгиевич Смирнов, доктор на историческите науки, директор на Руския държавен архив на Военноморския флот в Санкт-Петербург, наскоро е посетил Националния художествен музей на Република Беларус в Минск и на 12 юли 2025 г. ми изпрати фотография на картината.

ФОТО: Български мъченици, 1877. Константин Егорович Маковский. Холст, масло. Размер: 207×141 см. Национален художествен музей на Република Беларус, Минск (https://artmuseum.by/ru; https://minsknews.by)

ФОТО: Професор по живопис Константин Егорович Маковский (2.7.1839 – 17.9.1915), известен руски художник от втората половина на 19 век, портретист, исторически картини, пресъздаващи батални сцени, професор по живопис, действителен член на Санкт-Петербургската художествена академия.

В картината „Български мъченици” Константин Егорович Маковский изобразява жестокостите на турците към българското население след потушаването на Априлското въстание през 1876 година.

Централен персонаж в картината „Български мъченици” са две млади жени, едната от които вероятно е мъртва на пода, а другата е с плачещ младенец в ръцете и трима палачи башибозуци. Башибозукът (тур. başıbozuk – главорез, сган) е нередовна турска войска, отличаваща се със своята свирепост, безчинства, религиозен фанатизъм и чудовищна жестокост.

Трагедията се случва в православен храм, варварски разрушен от турските палачи, у които няма нищо свято и човешко.

Главорезите са обкръжили нещастната жена и свличат от нея дрехите й. Тя се опитва да удържи в ръцете си плачещото й дете и гледа към измъчената й приятелка, лежаща възнак на пода. Наоколо се виждат локви кръв и следи от насилие.

Художникът Константин Егорович Маковский е обичал да подчертава, че за неговите картини позират най-красивите жени на Санкт-Петербург! В случая с картината „Български мъченици” позират неговите най-близки, които също се отличават с вълшебна красота.

Днес е известно със сигурност, че за създаването на централния женски образ в картината, е позирала съпругата на художника Юлия Павловна Маковская (Ур. Леткова. 1859 – 1954), която той възприема за еталон на красотата. В момента на създаването на картината „Български мъченици” през 1877 година, Юлия Леткова е била на 18 години, а художникът Константин Егорович Маковский на 20 години. Юлия е достоен пример на майка, съпруга, муза!

На картината „Български мъченици” е изобразен и техният син Серьожа, родил се през август 1877 година. Любимият им син Сергей израства като поет, художествен критик, есеист, редактор на алманаха „Аполон”, автор на множество книги.

Екатерина Павловна Леткова, сестрата на Юлия, е позирала за изборазяване на втората жена в картината, паднала възнак на пода. Екатерина е известна като мемуаристка, преводачка, писателка.

Изобразявайки случващата се в храма саморазправа на турците над беззащитни жени и деца, художникът Константин Егорович Маковский противопоставя зверската същност на турските завоеватели и възвисява съвършената красота на човека, загиващ в своя разцвет.

Когато Константин Егорович Маковский показва на изложба картината „Българските мъченици” в Санкт-Петербулг през 1877 година, тя буквално разтърсва посетителите, всички плачат от вълнение, плаче и Император Александър II. Картините бързо се разпродават, а парите художникът изпраща като помощ за пострадалото от репресиите на турците българско население.

Като извод и заключение искаме да подчертаем: професорът по живопис Константин Егорович Маковский в своята картина, която той оценява като свой шедьовър, изобразява геноцида над българския народ от турците, в т.ч. геноцид културен, етически, етнически, интелектуален.

Не посягайте на паметта на българския народ за пет-вековното турско робство!

Професор д.пс.н. Илия Петров Пеев