/Поглед.инфо/
Петър Волгин
Когато едно предаване бъде свалено от ефир, това се нарича цензура. И всякакви увъртания, приплъзвания, оправдания и усуквания от страна не съответния мениджмънт кънтят толкова на кухо, колкото и дълбокомислените разсъждения на снобската десница защо не успяла да влезе н парламента. Да, има хора, които не харесват Слави Трифонов. Не харесват неговите политически и естетически позиции. И това е нещо съвсем естествено. Аз например се отнасям с дълбоко подозрение към личности, които се опитват да се харесат на всички. Има нещо много неестествено в това – всички да ти се радват. Така че, имаме право да харесваме или не журналисти, политици, творци. Това, което не бива да харесваме, е цензурата.
Не бива да се радваме, когато властта, била тя в конкретната медиа или в държавата, онема свободата на изразяване. Защото цензурата е първата стъпка към диктатурата. Има нещо дълбоко символично във факта, че случаят със сваленото предаване на Слави Трифонов се разиграва именно в момента, в който се открива новото Народно събрание. Това съвпадение отново изкарва на преден план тясната и често пъти крайно неморална връзка между медиите и политиката.
Телевизиите продължават да вървят след победителите. Към това непреходно изказване на един телевизионер, преквалифицирал се по-късно в политик, можем само да добавим, че в крак с управляващите вървят не само телевизиите. В този недостоен марш отдавна са се включили и вестниците, и радиостанциите, и частните, и обществените медии. Много често мениджмънтът на някоя медиа изчаква да види какви ще са резултатите от поредните избори, за да знае накъде да ориентира политиката си. Много често тази политика няма нищо общо с професионалните стандарти, а единствено с желанието да се угоди на управляващите. Нехаресваните от управляващите репортери и водещи биват отстранявани, а взривоопасните теми не се допускат в ефир.
Да, от това рейтингите може и да страдат, но нали не мислите, че българските медии се издържат от реклами и продажби? Ако все пак сте мислели така, сте в голяма заблуда. Българските медии или поне огромната част от тях се издържат от държавата – пряко, както е при БНТ и БНР, или завоалирано, както е при другите. Става дума за изсипването на огромни суми от страна на властта към средствата за масова информация по всевъзможни оперативни програми, еврофондове и други знайни и незнайни източници. Разбира се, изсипването става избирателно.
Ако медиата е послушна, върху нея безпроблемно се излива златният финансов дъжд. Ако не е, кранчето бива максимално затегнато. Познайте какво ще предпочетат медийните босове – да са послушни и нахранени или да допуснат да се казва истината, като по този начин ядосат управляващите и загубяг много пари. Не бих ви съветвал да залагате големи суми на втория вариант. Ще загубите.
Не бих ви съветвал да се радвате и на цензурата. Колкото и да не ви харесва някое предаване или някой вестник, злорадството при изчезването им е неуместно. Защото отнемането на думата, е отнемане на свободата. Когато се започне със заглушаването на неудобните гласове, неминуема се стига и до посегателство върху останалите свободи. Така че в крайна сметка потърпевшите ще сме всички ние.
Ето защо цензурата, където и да се прилага, ни засяга пряко и сме длъжни да й се противопоставим. В крайна сметка почтеността изисква да застанеш на страната на притисканите от властта, а не на страната на властта. Ще завърша с един пример от недалечното минало, който е хубаво всяка власт да има предвид. През 80-те години на миналия век Бепе Грило е един от най-популярните италиански телевизионни водещи. Някои го харесват, други не, но го гледат, защото неговите сатирични предавания, излъчвани по държавната телевизия RAI, са пълни с критики към италианските политици.
В един момент властта не издържа да бъде постоянен обект на присмех и нарежда Бепе Грило да бъде свален от ефир. Както и става. Днес някогашният неудобен телевизионен водещ е лидер на Движение „Пет звезди“. Тази политическа сила, която громи истаблишмента, както домашния, така и европейския, води в социологическите проучвания и има всички шансове да спечели следващите парламентарни избори в Италия.
Сравненията с България всеки може да си ги направи.
