Д-р Георги Чалдъков
Картините на Пол Гоген, рисувани в Таити, ухаят на естрогенен аромат. Третият въпрос, изписан в единия ъгъл на една от тях е Ou allons nous? („Къде отиваме?“). Два са вероятните отговори на този въпрос: Неолиберализмът и неоконсерватизмът (неоконите) си отиват, пак идва тръмпизмът този път с мъскизмът…..“спете спокойно, деца“ – намигване на знаменитата песен от зората на българската демокрацията (1991) „Комунизмът си отива. Спете спокойно, деца“ на Васко Кръпката и неговия „Подуене блус бенд“.
И така, тръмпиране или не – това е въпросът. На който само един български политик има отговор още от 2016 г., когато разговарял пред камината в Белия дом с президента Тръмп. Сега в този „главен поток“ (който някои наричат „мейнстрийм“) ще се влеят и други неотръмписти. Ако беше спечелила постоянно усмихващата се Камала Харис, неолиберали ли щяхте да станете, Дами и Господа (хемелеонови) политици? Но аз повече се уча от един Homo viator (пътуващият човек) и един древногръцки философ.*
Дуалистичната парадигма “ние срещу тях”, „те срещу нас“, републиканци срещу демократи, червени слонове срещу сини магарета, е отдавна в действие в политическия живот (не само) на САЩ. Това ще продължи до 20 януари 2025 г., когато най-големият червен слон на републиканците пак ще влезе в Белия дом. През октомври тази година, когато предизборната кампания за президент на САЩ беше в разгара си, eдин американски колега ми писа:
„Светът, приятелю, отива на много зле. Ценностните различия водят до сложни противоречия. Внедряването във всички области на обществото на неолиберални принципи, като „разнообразие, равенство, включване“ (diversity, equality, inclusion) и „култура на изключването“ (английски, cancel – изключвам, изтривам) е подигравка с консервативните принципи на Доналд Тръмп. Използвам думата „подигравка“, за да подчертая силата на Тръмп, която ще избухне вероятно изведнъж. С неговият аристократичен популизъм (аристопопулизъм) – това означава, че много богатите, като него, са вече загрижени за социални политики и трябва да действат „за доброто на хората“ (pro bono publico). Тръмп е много важен за света, не само за САЩ, докторе!“.
Отговорих на колегата:
„Тръмп е много важен за света, не само за САЩ“ особено сега, когато „Великите сили“ не спират надпреварата си в правенето на оръжия, прилагайки стратегиите: „мир чрез превъзходство на силата“ (Рeace through strength) и „Силата прави правото“ (Might makes right) – любими и на българските атлантически ястреби и поне на две ястребки, често показвани по телевизията. Нека „Великите сили“ най-после докажат, че правят всичко за доброто качество на живот (ДоКаЖи) на хората и на науката, образованието и културата (НОК) – иначе светът може да бъде НОКаутиран в третия рунд“.
Зелен комик, синьо магаре и червен слон – „приказка от Джани Родари“
Зависи ли НОКаутирането от 82-годишното синьо магаре**, което тези дни даде на зеления комик далекобойни ракети ATACMS (Army Tactical Missile System – „Армейска тактическа ракетна система“), а Великобритания – ракети Storm Shadow („Сянка на бурята“) и разрешиха на Украйна да бомбардира територии на Русия. Незнаейки, че „най-важното е „не се самозалъгвайте“ (ФМ Достоевски), зеленият комик се появи във видео с фланела с призив, изписан точно така: make russia small again. Имитирайки MAGA (Make America Great Again – „Да направим Америка отново велика“) – най-въздействащият призив на червения слон, с който той „прецака“ синята магарица (английски, trump – „коз“, „цакам“ при игра на карти). Изненадващо обаче, слонът, при срещата си с магарето в Белия дом, каза: „Може да дадем ядрени оръжия на Украйна, но да кажат, че няма да се присъединят към НАТО“. Американски медии веднага коментираха това с думите: „Може да е козът на Тръмп“ (It could be Trump’s trump card).***
QED – „какво трябва/ше да се демонстрира“ (латински, Quod Erat Demonstrandum). Защото в зората на демокрацията се пееше възторжено „Комунизмът си отива. Спете спокойно, деца“, но днес, 35 години след това, в България все още шества трансгенерационната политика и икономика.
Все пак, днес най-важното е:
„В СЛУЧАЙ НА ВОЙНА СЧУПИ СТЪКЛОТО“!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* След като прочете ръкописа, приятелят ми Валентин от Варна, Бургас, Антверпен, Лондон, Йоханесбург… компютърен инженер, истински Homo viator, ми писа:
„Винаги когато анализирам дадена тема разглеждам двете крайности, за да видя къде се прекрачва границата на морала и честта. Това се критерии, които също варират, но са най-константното нещо, което дърпа махалото към най- ниската си точка. Балансът, който би трябвало да търсим между крайностите. Там някъде може би трябва да търсим истината. Както и в Платон (в книгата му „Държавата“): „В действителност прекаленото вършене на нещо поражда обикновено противоположна промяна…. И по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство“.
Отговорих му:
„Ще напиша есе, озаглавено „Махалото на Валентин“. Но преди това ще препрочета „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко.
** Джо Байдън е роден на 20 ноември 1942 г., много умен политик от Демократическата партия (от 1828 г. нейните символи са магарето и синия цвят). Той има повече от 50 години опит във най-високите нива на американската политика – сенатор за повече от 30 години, два мандата вицепрезидент на Барак Обама и 46-ти президент на САЩ. По времето на предизборната кампания показа възрастови признаци на нарушени когнитивни способности и беше „изключен от своите“ да кандидатства за президент на САЩ.
*** Професор от Софийския университет изпрати в социалната аудитория „Проблеми на българската наука“ статията си, озаглавена „Неолиберали – началото на края“, в която, наред с другото, пише:
„Най-приятелски съвет към неолибералите: купувайте, докато все още са евтини, шапки MAGA (Make America Great Again – Да направим Америка отново велика)“.
Запитах го:
„И Байдън, и Харис, ли да купуват?“
____________________________________________
