На кого да вярвам? – опит за анализ на спора за „Оръжията и човекът“

Д-р Георги Чалдъков

На 11  ноември, е велик ден за човечеството: на този ден през 1821 година в Москва е роден гениалния писател Фьодор Михайлович Достоeвски. Да си спомним поне една от многото му велики мисли: „Свободата не е в това да сме несдържани, а в това да владеем себе си“ – сократовата енкратия („власт над себе  си“, „самоконтрол“).

Сега мога да започна моя анализ на темата „На кого да вярвам?“ в споровете за „романтичната комедия“? „Оръжията и човекът“ на нобелиста и оскариста Джордж Бърнард Шоу (Дж. Б.Ш.), режисирана от световно известния артист Джон Малкович в Народния театър „Иван Вазов“.

Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството. – Зигмунд Фройд    ….

защото скоростта на евриката в технологиите е значимо по-голяма от тази в етиката.

Д-р Зигмунд Фройд (1856–1939) описва психозащитна реакция, която нарича Verschiebung (немски – „изместване“): А + ВХ → АХ + В – хора (B) изместват натрупаната си агресия (X) върху други хора (A).  Това колективно изместване трови обществото и държавата. Примерите са много – актуални сега са „ще има ли правителство“, „ще има ли вода“ и „за“ и „против“ (pro et con) „Оръжията и човекът“, режисирана от Маестро Малкович, както, преди няколко дни, се обърнах – чрез директора на НТ „Иван Вазов“ – към него в моето Open letter („Отворено писмо“ – на български, публикувано във вестник „Труд“, 7 ноември 2024 г.; вижте също статиите на Мила Герасимова, доц.  Петър Ненков и Петър Блъсков–Румен Михайлов в „Труд“ от 11 ноември 2024 г.;).

Един любознателен университетски преподавател и учен, който вярва на базирани на доказателства резултати (evidence- based data), публикувани във високоимпактни международни списания, нали може да запита:

На кого да вярвам в споровете за „Оръжията и човекът“?:

• На Джон Малкович: „За първи път някой иска да цензурирам Бърнард Шоу“. Да, текстът на пиесата не може да се цензурира и ,съответно, не може да се редактира. Това право принадлежи само на Бърнард Шоу – но то не важи след ноември1956 г. Така че текстът може да бъде променен, адаптиран от режисьора съобразно неговото творческо разбиране.
• На Джон Малкович: „Не съм тук, за да се присмивам на България!“ – Но нали според Шоу „само 94 години не му стигнаха да ни научи на хумор“ – това не е ли арогантно присмиване по ирландски?
• На въпроса на журналистка от вестник „24 часа“ (30. X. 2024): „Как ще коментирате, г-н Малкович?, че някои хора, дори от Съюза  на българските писатели, се възмутиха, че пиесата на Бърнард Шоу е обидна за страната ни“?, Малкович отговори: „Действието се развива в България просто защото Шоу е търсил държава, за която не се знае много“.   – И като е избрал  България „за която не се знае много“, за страната ни ще започне „да се знае много“ …. с некултурно поведение на българите, описано с хумора на  писателя. 
• На министъра на културата Найден Тодоров: „Не смятам, че постановката, режисирана от Джон Малкович, е проблемът“.
• На Бърнард Шоу: „Когато с моята искрено дружелюбна подкрепа българските студенти развият чувство за хумор, проблемите ще изчезнат“. – Българските студенти във Виена и Берлин, протестирали срещу пиесата през 1921 г., разбират от хумор, защото са чели „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и „Криворазбрана цивилизация“ на Добри Войников.
• На Джон Малкович: „Това е една чаровна и забавна пиеса. Все още смятам, че тя е такава. Никога не съм си мислел, че някой може да се обиди от пиесата. Нямам право да цензурирам, дори протестиращите, моята работа е да режисирам. Странни времена”. – И за Зигмунд Фройд са били странни времената, както и за автора „На кого да вярвам?“, посочени в мотото.
• На актрисата Теодора Духовникова: „Аз съм тук, за да застана с лицето си и да защитя правото на театъра да говори по теми, които той избере и срещу този агресивен псевдопатриотизъм, който вече започна да ни задушава“. – Да, ругатните и боищата са вандализъм, не патриотизъм!
• На актьора Юлиан Вергов: „Смятам, че всеки има право на протест, но мисля, че поради това, че тези хора не са гледали спектакъла, една част от тях са излъгъни какво представлява този спектакъл, а на друга част им е платено“. – И Дж. Б.Ш. не е идвал в България, а повечето герои в писата му са българи и действието става в България.
• На актьорът Захари Бахаров: „Безпросветни лекета и уроди не бива да се канят на театър. Тези говеда няма да направят толкова за България и културата ни, колкото Владо Пенев с една своя роля“. – На толкова много талант не приличат такива грозни думи! Спомнете си, моля, за енкратия на Сократ, така също – „Разказвачът“ на Марио Варгас Льоса. Дори Джон Малкович ще Ви каже: Calm down, please.
• На един от известната артистичната фамилия, сценариста Борислав Чучков: „Дойдохме, за да помогнем на публиката да влезе в залата. Всеки има право да протестира, но да налитат на артисти и да пречат на други да посетят спектакъл, това не е цизилизовано“. – Вярвам на Чучков, както на Волтер!
• На актьора Стоян Пепеланов: „В пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу няма нито една дума, нито едно изречение, която да унижава честта и достойнството на българина, честта и паметта на българския войник. Това е една приятна, свежа и весела любовна история във вариант, който е адаптиран от Джон Малкович за нашия театър“. – Има доста думи, обидни за българите, както в пиесата, така и в публичните изказвания на Шоу в Англия по повод на критики за пиесата му.
• Похвални мнения за „Оръжията и човека“ четох и от големия артист (и певец)

Христо Мутафчиев – председател на САБ, от съгражданина и международно известния друматург Недялко Йорданов и други хора на изкуството. И винаги си спомнях за Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“.                                                                                                        

–     На известния онколог проф. Иван Гаврилов: „Категорично съм против да се гаврят с паметта на историята. Пиесата „Оръжията и човекът“ е гавра с паметта на историята. Стига вече сме се унижавали и стига сме позволявали унижаването на българския народ“. И на д-р Антония Първанова – управител на Медицински център по регенеративна медицина и дълголетие „Оксилайф“, която в нейния „Урок по родолюбие“, също е против поставянето на пиесата и то в НТ „Иван Вазов“.

• На историка Стефан Дечев, от статията му „Пиесата на Шоу, войната, къпането и свободата“, публикувана в „Свободна Европа“: „Самият Бърнард Шоу през 1894 г. твърди, че е имал желание да покаже на лондонската публика „степента на цивилизация на българите през 1885 г. …. те приемат навиците за къпане на големи западни градове просто като церемонии на цивилизацията и културата, а не от хигиеничната им страна. Шоу в същото време изразява дълбоко съжаление, че този откъс от пиесата се тълкува като „обида спрямо българската нация“. По негово мнение той „ни най-малко не е имал намерение да внуши, че българският майор, който се мие веднъж седмично заради социалното си положение, или неговият баща, който не се е къпал през живота си, са нечистоплътни хора“. – Защо тогава Шоу ги описва, като „първите имитации на западната цивилизация от буйните раси, които току-що излизат от робство“? – Това е арогантен британски хумор, като този на приятеля му Уинстън Чърчил.
• На проф. Мария Тодорова, дългогодишна преподавателка по история в Университета в Илинойс, Чикаго, САЩ, в книгата ѝ “Imagining the Balkans”: „В Шоу без съмнение има високомерие, но и добронамерен хумор и търпеливо снизхождение, снизхождението на възрастния спрямо детето. Той е прав, когато иронизира ирационалната смелост и невежеството на българските войници, но също така е истина, че само тяхната безразсъдна решителност и безусловна посветеност обръщат една безнадеждна кауза в блестяща победа“. – Вярвам на проф. Мария Тодорова, но с моята емоционална добавка: No tiene duende – ехото от великия Федерико Гарсия Лорка не отеква в рационалните хора, като Дж. Б.Ш. Защото „Човек не е мислещо същество, човек е чувстващо същество, което мисли“ (проф. Антонио Дамасио).
• На английската писателка Мерсия МакДермот, работила много години в България и написала похвални книги за нея: „Ако някога пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу бъде представена в България, ще последва революция“. – Революция правиха нашите национални герои Левски, Ботев, Раковски… Ние вече 35 години правим нежна революция, от коята настъпи трансгенерационна демокарция на неономенклатурата.
• На високо ерудирания професор Боян Пенев: „Никой друг голям писател не е осмял българите така, както Бърнард Шоу в пиесата си “Оръжията и човекът”. – Аз много повече вярвам на проф. Боян Пенев, проф. Иван Гаврилов и доц. Петър Ненков, отколкото на Министър Найден Тодоров, директора на НТ „Иван Вазов“ и Джон Малкович.
• And in the End*, Джон Малкович ще си получи хонорара и ще се отиде в Холивуд. Много хубаво е, че такава световна знаменитост е поканена да режисира в София! Въпросът ми е: защо точно „Оръжията и човекът“?

____________________________________________

*

Писмо от българска колежка в Австралия:

To: Chaldakov

Sun, Nov 10 at 1:06 AM

Добър ден, Георги!

Благодаря ти, че ми изпрати своя ръкопис. Съгласна съм с твоя въпрос: „защо точно тази пиеса?” В световните новини се показа и каза за демонстрации пред театър в София по повод на пиесата „Оръжията и човекът“. И какво мнение се създаде:

– хората в България демонстрират срещу театър.

• хората в България не одобряват Бърнард Шоу.

Моите приятели разбраха. Дано и твоите приятели и читатели да разберат. Но мнението на Запад е създадено. БОЛИ МЕ!

Отговорих ѝ: Мнението на Запад е едно от клишетата на политическата конюнктура. MАGA ще я корегира, надявам се.