Този призив звучи адски варварски и нецивилизовано. Всеки либерал,  хуманист и мултикултуралист ще изтръпне от ужас, когато го чуе. Само че кой знае защо хуманистите, либералите и мултикултуралистите не изтръпваха от ужас през нито един от 78-те дни, през които НАТО–вските самолети бомбардираха Белград. А защо се стигна до тази високохуманна военна интервенция срещу Сърбия? Просто защото Белград отказваше да се раздели с една от своите провинции, Косово, и затова трябваше да му бъде помогнато да вземе това решение. Ако перифразиримае Ал Капоне, ще кажем, че с добра дума и с бомби се постига много повече, отколкото само с добра дума.

Днес, както и преди 18 години, една държава, Испания, отказва да се раздели с една от своите провинции, Каталуния. Тоест, ако следваме мисловния модел на либералите, хуманистите и мултикултуралистите, трябва да кажем, че Мадрид потиска жестоко свещените човешки права на каталунците, точно както твърдяха, че Белград потискаше свещените човешки права на албанците в Косово. След като Белград беше наказан заради тази своя нецивилизованост, не трябва ли и Мадрид да бъде сполетян от същата участ – да бъде превърнат в легитимна мишена на НАТО-вските самолети?

Точно това трябва да се случи, ако в международната политика действа един стандарт. Само че, както всички отлично знаем, в международната политика действат множество стандарти и великите сили ги вадят от ръкавите си или от други части на телата си със скоростта, с която илюзионистът Дейвид Копърфийлд омагьосваше публиката си и Клаудия Шифър през 90-те. И сръбският президент Александър Вучич е напълно прав, когато обвинява в лицемерие международната общност заради различната й реакция по казусите с Косово и с Каталуния. Разбира се, гласът на Вучич ще си остане глас на „викащия в пустиня“. Може и да говори верни и логични неща сръбският президент, но няма кой да го чуе. Отдавна е известно, че толкова любимият на либералите, хуманистите и мултикултуралистите принцип за човешките права, които били свещени, се използва не универсално, а единствено, когато е изгоден на великите сили. Отцепването на Косово от Сърбия стана не в името на справедливостта, а заради интереса на господарите на света. Ако интересът на господарите сега диктуваше Каталуния да бъде отцепена от Испания, вече щяхме да си имаме нова държава със столица Барселона, либералната преса щеше да прелива от възторг от действията на „смелите каталунци“, а Карлес Пучдемон щеше да получи Нобеловата награда за мир. Но понеже господарите на света в момента са позабравили принципа за свещеността на самоопределението, днес каталунците, желаещи независимост от Испания, са наричани „меркантилни шовинисти“, а Пучдемон е заклеймяван като „безотговорен сепаратист“.

Всъщност толкова обругаваният днешен сепаратизъм е възможен именно защото беше направено възможно отцепването на Косово преди близо 20 години. Когато окуражаваш една етническа общност да иска отделяне, би трябвало да си даваш сметка, че съвсем скоро и други етнически общности в най-различни държави ще поискат същото. Ето тук са корените на днешния сепаратизъм. Да, има такива либерали, които откриват дългата ръка на Путин и в действията на каталунските националисти. Но да вярваш на тази теория е също толкова малоумно, колкото да вярваш, че Копърфийлд наистина разрязва на две Клаудия Шифър по време на представленията си.