Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предложи за обществено обсъждане проект за промяна на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). С тези промени се цели да се въведе ред в управлението на защитените зони от мрежата Натура 2000. От създаването на зоните до момента, територии собственост на държава, общини и частни имоти бяха откраднати и отдадени за управление на зеления октопод.
Всеки новоизлюпен „природозащитник“ можеше да си „намери“ първични данни, като например стъпка от бръмбар рогач или екскремент от рис живял преди 1200 години и да публикува „научен доклад“ в списание „Славейче“. Тази „неоспорима“ научна информация се внасяше в МОСВ, като първичните данни оставаха собственост на „природозащитника“ и не се даваха в МОСВ. Това доведе до огромната фалшификация при определяне на зоните от НАТУРА 2000, а „зелените“ организации отговорни за това, умело вкараха тези „първични данни“ в търговски оборот и рекет срещу държавата, инвеститорите и собствениците на земи. Внесеното предложение за задължение на лицата и организациите, които набират и анализират „първични данни“ за местообитанията и видовете да ги предоставят на МОСВ преди тяхното използване, предизвиква страх и паника в т.нар. природозащитници, защото ще разкрие цялата им схема за усвояване на колосални средства, а и първичните данни са собственост на притежателя на имота, а не на събирачите им, които са влезли в имота без разрешение.
В промените на закона са заложени и критериите, на които трябва да отговарят неправителствените организации, с дейност в сферата на опазване на околната среда. Те трябва да работят на територията на поне две РИОСВ и да имат минимален опит три години в тази област. Освен това НПО-та трябва да докажат прозрачно управление, което да гарантира, че заявената от тях членска маса не само е информирана, но и участва във вземането на решения. Те не трябва да имат и задължения към държавата или общините, където са учредени. На същите условия ще трябва да отговарят и регионалните неправителствени организации. Тези критерии според НАБЧ са доста занижени. Собствениците на имоти притежават материалното и морално право да опазват природата, а природата без „природозащитници“ може, но „природозащитници“ без природа не могат. Тази промяна също хвърли в смут зелените приватизатори на природата. По телевизорите се показват като „много сме, силни сме“, а на изборите се показват като 0,5%.
МОСВ преди повече от две години, организира обществен дебат как да се управляват защитените зони от мрежа Натура 2000. За участие бяха поканени представители на министерства, общини, областни управители, браншови организации, представители на собственици и ползватели на имоти, природозащитни организации, НПО-та представящи се за „зелени“ и т.н. Министъра на околната среда съвместно с експерти предложиха два вида подход за управление на мрежа Натура 2000. Поканените множество експерти от различни области и представители на заинтересовани страни, единодушно (с изключение на НПО представящи се за зелени и субсидирани от чужди фондации и държави) решиха, че най-правилният избор е на местно ниво частните, общинските и държавни имоти, включени в зони Натура 2000 да се управляват от областните администрации, с помощта на регионални комитети на заинтересованите страни.
Много странно как в сегашните изменения на ЗБР, като регионални органи за управление на зони НАТУРА 2000 бяха избрани РИОСВ. Става ясно, че РИОСВ сами ще си изработват планове за управление, сами ще си ги изпълняват и сами ще се проверяват, защото компетентния орган за контрол опазването на околната среда в България са РИОСВ. Проекта на закона предвижда и създаването на регионални комитети на заинтересованите страни, в които се включват представители на териториални и местни органи на власт, регионални структури или регионални представители на браншови, работодателски и други секторни организации, регионални структури или регионални представители на организации на собственици или ползватели на земи или ресурси в НАТУРА 2000, регионални неправителствени природозащитни организации и др.
В мотивите към проекта за изменение на закона, след 11 годишно членство в ЕС, самото МОСВ признава, че Директивата за местообитанията не изисква от държавите членки въвеждането на забрани за дейности в защитените зони. Практиката показва, че подобна политика по-скоро създава негативно отношение в заинтересованите страни, към природозащитата. В другите държави членки на ЕС този подход не се прилага.
Въпреки това самопризнание МОСВ не предлага за премахване антиконституционния текст от закона, който забранява административен акт на министъра да бъде обжалван пред Българския съд-Заповедта със забраните (наложени и върху частни имоти) е окончателна и не подлежи на обжалване. Освен това, МОСВ продължава да не отчита разпоредбата в Европейската директива за създаване на зона Натура 2000, която гласи, че трябва да има ДОГОВОРЕНОСТ между държавата и собственика на имота, ако върху него се налагат забрани или рестрикции, целящи опазването. Природата е много скъпо нещо. Обществото желае да се ползва от нея. Част от тази природа е частна собственост, затова обществото е длъжно да заплати на собственика на земята за опазваната от него природа. Други форми на взаимоотношения общество-собственик е или кражба на собственост или болшевишко-тоталитарни практики.
Не би могло да се постигне заложеното в промените на закона устойчиво развитие- постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт и опазване и подобряване на околната среда и за в бъдеще, ако местните общности не биха придобили правото сами да решават развитието на защитената зона в тяхната територия, а регионалните екоинспекции да контролират опазването.
Предложените промени в ЗБР са плаха стъпка в правилна посока, която да не превръща зона НАТУРА 2000 в зоопарк, носещ доходи на зеления октопод, а да бъде най-доброто място за жива природа и живи хора.
НАБЧ
