Оставката на Главчо не е нито морален акт, нито лично решение, нито героична саможертва, нито невинна жертва. А бягство.
Когато в едни безметежни времена Борисов каза „депутатите са безделници, ширят се в кафенето и лапат кифтаци“, възторжените верноподаници, интернет-населението и придворните медии ръкоплещеха насърчително „Мачкай, Бойче!“, а депутатите от ГЕРБ подсмърчаха срамливо, хихикаха неловко като настъпени червеи, заекваха по телевизорите, преобразяваха се по спешност на изтривалки и бършеха словоизверженията на падишаха. Последното занимание се оказа техен най-пръв партиен дълг.

Когато Нинова цитира горното високонаративно откровение, беше обявена за провокатор и дестабилизатор на митичната стабилност, опозицията си взе папките и таблетите и понеже е коварна, подла и деструктивна, реши да изложи Бойчето пред Таяни. Ужас, ужас! Позор, позор!

Изправен пред тази мрачна перспектива, Бойчето посърна като мушкато в неловко положение и предприе панически действия с цел минимизиране на щетите, щото за ГЕРБ дебатите се очертаваха разгромни, гласуването – тревожно, резултатът – пагубен, пък и тоя Таяни за пискюл…

Най-напред Бойчето се обади откъм някакъв околовръстен път, че Главчо си изтървал нервите, без да иска. А не от престараване, подлизурство и сервилност, задължителни за кариерното преуспяване на всеки гербераст. После връхлетя с изменено лице в НС на председателския съвет, където изобщо няма работа, ама Бойчето от разделение на властите не отбира.

За Бойчето на тоя свят има само една власт – неговата. Лична, персонална и безразделна. Естествено, все още председателят не му казал да затвори вратата от външната страна. Смее ли!
И стана това, което става винаги – не Главчо си подаде оставката, а Бойчето му я подаде като кално въже, нарита го публично и го натири в преизподнята на политическото небитие.

Там, при всички Фидоски, Цецки, Митодита и прочее прелъстени, употребени, унизени, опозорени и захвърлени. До един – покорни, предани, всеотдайни, усърдни, старателни, надменни, арогантни изпълнители на мръсни поръчки, адвокати и тълмачи на всяко действие, дума, звук, реплика и простотия на великолепното и всемогъщо Бойче, самопожертвувателни изтривалки на неговото свещено име.

При диктаторите е така. Един поглед – и си на върха, едно трепване на миглата – и си в нищото. И си нищо. Мутрафонска му работа. А като стане жежко, мутроидите и простофоклите бягат паникьосани от полесражението.

И рукна из всеки микрофон и всяка чешма мантрата: „морален-акт-морален-акт-морален-акт…“ . И шурнаха едни дитирамби за Бойчето, тоз велик и неповторим стратег, спасител на държавата, на нейния авторитет, стабилитет и васалитет, пазител на националното достойнство и най-паче – на Европредседателството, през което опозицията трябва да го играе кордебалет (corps de ballet) на ГЕРБ, а целокупният български народ, това куче, дето трябва да бъде държано на къса каишка – да стъпва на палци и да пърха като умиращия лебед. Все повече се притеснявам за психичното здраве на политическата класа и на Бойкоугодните медии, социолози, политолози и прочее корифеи, специализирани в славословия на неговия ненадминат инстинкт.

Слава Боку и на неговия пророк Цецоолу! Всичко си дойде на мястото. ГЕРБ мълниеносно се завърна в обичайния си обвинителен наратив. И потекоха познати мантри, и вече преливат от телевизорите:
„От 2-3 седмици от БСП търсеха скандал. Нинова в продължение на няколко дни провокираше в парламента. Във вторник идва председателят на Европарламента Таяни. БСП изчислиха и това. Всичко е резултат от един премислен план. БСП искат да събарят държавата. Действията на БСП са провокация. БСП саботира Европредседателството“…

И в същото време: „Ние сме смирени, смирени, смирени…“
Наистина, след конгреса на БСП, от 2-3 седмици насам, ГЕРБ зацикли в тежка хистерична криза:
„БСП е дивашка опозиция, е лоша алтернатива, е мракобесна, е пагубна, е шумна, е корумпирана, е неадекватна; БСП лъже, манипулира, разпространява клюки, сее интриги, произвежда омраза, плоди фалшиви новини, хвърля кал, злобее и злослови; БСП загробва имиджа на България, уронва престижа на страната, не чете, но преписва, страда от психическо разстройство, се намира в посттравматичен стрес“…

И в същото време: „Ние сме смирени, смирени, смирени… Вижте ни колко сме смирени, колко сме мили, любезни, обичливи… Смирени сме, бе, гадове гадни гадникакви!“…
И защо тоз писък?!

Просто БСП извади ГЕРБ от обувките. Изхвърли ги от комфортабелната хралупка, защитена от зли ветрове и алтернативни хали, строго охранявана от хранени кучета, циклопи и горгони – гаранти за тяхната, на ГЕРБ, неприкосновеност и недосегаемост.

Днес ГЕРБ са като БКП след 10 ноември. В пълен шок, потрес и ужас от откритието, че на света има опозиция. И се озъртат смутено. Като мушкато в неловко положение.