Д-р Георги Чалдъков
Майката на д-р Людмил Станев като виждаше, че той напуска медицината и се отдава на писането на разкази и пиеси, казваше „Писател е диагноза, не е професия”. Заменям „писател” с „политик” и става „Политик е диагноза, не е професия”.
Речник на властите
Антропокрация – власт, целяща благоденствието на Човека.
Демокрация – власт на народа.
Какикрация – власт на най-лошото.
Какокрация – власт на лошото.
Клептокрация – власт на крадци.
Крипокрация – скрита (задкулисна) власт.
Ликокрация – власт на вълците, където правата на човека-вълк, особено на алфа вълците, са по-защитени от правата на Човека.
Медиокрация – власт на посредствени.
Меритокрация – власт на заслужили с труда-и-морала си (вижте „28 години демокрация без меритокрация в образованието и науката“ в Eurochicago.com, 26.06.2018 и „28 години демокрация без меритокрация в образованието и науката. Част 2“ в Nessebar-News, 9.09.2018).
Номенклатурокрация – власт на номенклатурчици (партийно-държавни „поименно избраници“, които властват над Народа – вижте „Неономенклатура или червените млекарници още са отворени“ в Eurochicago.com, 19.09.2022 и в „Труд News“, 22.09.2022, също така статията „Медийната нео-номенклатура се разходи до Мадрид безплатно“ на Петър Добрев в e-vestnik.bg, 26 май 2008).
Олигархия – власт на малко хора с много пари.
Охлокрация – власт на тълпата.
Плутокрация – власт на богати.
Юпикрация – власт на юпита (вижте „Юпикрация или пробългарска политика?“ в „Труд News“, 5.09.2022 и в Eurochicago.com, 9.09.2022).
През 1999 г. Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от Катедра по психология, Cornell University, Ithaca, New York, USA публикуват статия, озаглавена „Необразовани и незнаещи за това: как неспособността за оценка на собствената некомпетеност води до надценяване” (Kruger J, Dunning D. Unskilled and unaware of it: How difficulties in recognizing one’s own incompetence lead to inflated self-assessments. Journal of Personality and Social Psychology 1999; 77:1121-1134. DOI:10.1037//0022-3514.77.6.1121). Авторите описват мисловно (метакогнитивно) изкривяване*, известно сега като ефект на Дънинг-Крюгер. Това е илюзорно превъзходство на „умните и красиви“ хора. В което могат да повярват много, например, повече от 600 хиляди граждани в някоя страна. Ефектът на Дънинг-Крюгер има бедствени последици за политиката, икономиката и културата на тази страна.
Векове преди тях Сократ е казвал: „Да не знаеш, а да мислиш, че знаеш, е най-голямото незнание”. Модифицирано, това звучи „Да не можеш, а да мислиш, че можеш е най-голямото неможене”. Лао Дзъ отдавна е имал мнение по тези проблеми, като е казвал „Знаещият не е всезнаещ, всезнаещият не е знаещ”. Тогава Йохан Волфганг Гьоте написва: „Няма нищо по-опасно от действената посредственост.” Ужасно тревожна е връзката между талант и проклятие, като и тази между некадърност и арогантност – пише в статията ми „Демокрация без меритокрация“, публикувана в Eurochicago.com, 13.09. 2022 и „Труд News“, 15.09.2022.
Накратко, иска ми се България да се превърне от медиократична (власт на посредствените) в меритократична (власт на способните) страна, в която политиците не лъжат, не крадат и не слугуват на чужди интереси, а работят за благото на Човека и Обществото. Но това засега е една утопична трансформация на българската политика и общество.
Какво е лечението? – просветените и човеколюбиви българи, тяхната мисия е да хуманизират политиката, обществото и бизнеса. Да издигнат емпатията, етиката и ерудицията за ценностен модел на поведение. Както правеше Господин (Дико) Тонев (1955–2021) – „безукорно честен човек, почтен и ерудиран политик“ – с неговата партия „Българска демократична общност“, но много малко избиратели го разбраха, когато кандидатства за президент на България на изборите през ноември 2016 г.: само 6 855 (0.18%) гласуваха за него, докатo за Румен Радев – 973 754 (25.44%). Това е жесток пример за идиотизирането на народа – едно от най-големите престъпления на политиците, което, за съжаление, ги прави по-лесно избираеми. И продължава медиокрацията** – хората стават по-болни, по-бедни и по-необразовани. Готови за избори на кметове, депутати и президенти, които стават по-богати. Въртим се в порочния кръг (circulus viciosus) на политическата посредственост. Затова искам Роджър Уотърс да изпее пред сградата на Министерския съвет „Mother, should I trust the government?“ (Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?).
** През 2015 г. е публикувана книгата „La Médiocratie“ на Ален Дьоно – канадски професор по философия. На въпрос на журналист: „Как тъй посредствените взеха властта? Откога да си посредствен е качество?“, той отговори: „Настъпи конюнктурният подход, в който „партньори” се обединяват около конкретни проекти, без оглед на общото благо. Този подход ни превърна в граждани, които „приемат правилата на играта”. Този вид „политика” се именува управление“ – ротационно.
