Точно 1 130 206 лева държавни пари са отпуснати от Централната избирателна комисия (ЦИК) за агитация и реклама в медиите на Инициативни комитети, регистрирали се като страна в референдума за електронното гласуване, проведен миналия октомври заедно с местните избори. Проверка на Mediapool със средствата на Закона за достъп до обществена информация установи, че ЦИК не е извършвала паралелен мониторинг на медийни публикации и рекламни съобщения, което създава среда за поредица злоупотреби, за които експерти алармираха още по време на предизборната кампания.

Нещо повече – Централната избирателна комисия не е санкционирала нито един от инициативните комитети за неизпълнение на договорите си по получаване на гарантираните от държавата 40 000 лева. Това на практика няма и как да се случи, защото под мониторинг в ЦИК разбират одобрените договори с различни медии, а не паралелно проследяване на различните публикации или рекламни материали, които те са заплатили с бюджетните средства. Комисията е в преразход на отпуснатия ѝ от Министерския съвет бюджет по това перо с малко над 130 000 лева. Но пък е успяла да раздаде над 1 млн. лв. на всички, които са пожелали медийни пакети, без дори да провери имало ли е с тези пари злоупотреби.

„Ние всъщност проверяваме дали са изправни документите, които медиите подават към комисията след като са изпълнили договора си, но не сме търсили разминаване в заявено и изпълнено с паралелна самостоятелна проверка, защото човешкият ресурс не стига“, заяви пред Mediapool говорителят на ЦИК Цветозар Томов.

Предисторията

Скандалът около медийните пакети датира още от приемането на Изборния кодекс „Манолова“, в който залегна текст, даващ възможност на новорегистрирани субекти (Инициативни комитети – бел.авт) или партии, които не ползват държавна субсидия, да получават пари от бюджета в размер на 40 000 за медийна кампания.

Веднага след одобрението на закона експерти предупредиха, че е възможно от бюджета да се отделят пари за популяризация на предизборна платформа, но всъщност медия, в която новият субект се рекламира, да му връща част от средствата.

Резултатът не закъсня и още в началото на предизборната кампания за националния референдум пет инициативни комитета и партии, които като страна по изборния референдум получиха одобрение за медийни пакети насочиха почти целите суми към сайта „Хашнаг-БГ“. За наличието на такава тенденция и преплетените интереси на персони и организации, свързани с този сайт, за пръв път писа Клуб Z през октомври м.г., по време на кампанията.

Формално сайтът, под шапката на Фондация „Хаштаг-БГ“, не е сред най-популярните, за да е налице толкова голям интерес от участниците в референдума и те да пренасочват почти целите разпологаеми суми за реклама точно там.

Афинитет към „Хаштаг-БГ“ и „Евроком“

Фондацията е регистрирана на името на 23-годишната Милена Евгениева Борисова.

Милена Евгениева, но вече с фамилията Кичашка, е съсобственик в „е-Март Ауторити“ заедно с Борислав Цеков, член на Управителния съвет и на „Институт за модерна политика“, бивш депутат на НДСВ, за последно – в листата на БСП за парламентарните избори.

В ръководството на Института пък е Петър Кичашки – съпруг на Милена Евгениева – Кичашка и бивш кандидат за общински съветник от БСП. Кичашки заедно с Цеков е и сред основателите на Движение „Модерна България“ и също бе кандидат на левицата за депутат от т.нар. гражданска квота. Милена Кичашка е и автор в „Хаштаг“, а самият сайт и „е-Март Ауторити“ са регистрирани на един и същ адрес в София – на ул. „Бачо Киро“.

Проверка показва, че и петте субекта, одобрени за медийни пакети по един или друг начин са свързани с института на Борислав Цеков. Така например Инициативен комитет, агитиращ с „Не“ за електронното гласуване, оглавяван от Радослав Маринов, който е насочил 39 960 лева (от общо 40 000 лв) към сайта, свързан с Цеков, има пряка връзка с бившия депутат.

Маринов е член на Сдружение „Асоциация на младите юристи“, което е на Борислав Цеков.

Свързан с Борислав Цеков е и Инициативният комитет с председател Борислава Стоянова, който също агитира с „Да“ за референдума. Комитетът насочва към “Хаштаг-БГ“ над 30 000 лева. На изборите за Европейски парламент Стоянова е в листите с наблюдатели на „Институт за модерна политика“.

Към “Хаштаг-БГ“ почти цялата си държавна помощ за агитация насочва и партията на бившия военен министър „Нова алтернатива“, която има право да ползва тези пари, тъй като не получава държавна субсидия. Цонев, който бе министър от квотата на НДСВ в Тройната коалиция и „Модерна България“ на бившия депутат на НДСВ Цеков пък бяха партньори в редица инициативи като тази за „смяна на системата“.

Това обаче са само част от свързаните лица, които се оказаха двигатели на инициативни комитети с позиция по електронното гласуване, желаещи да обясняват тезата си в „Хаштаг-БГ“. След приключване на предизборната кампанията от информация от ЦИК стана ясно, че силно предпочитана за реклама е била и телевизия „Евроком“.

Българска социалдемократическа партия е дала на „Евроком“ 39 994, 50 лв. Това е предпочитаната телевизия и от Национална републиканска партия. Подала е три заявки за реклама: за 25 065 лв, 10 801, 80 лв., 4128 лв. От ПП Обединени земеделци телевизията е получила още един пакет – от 39 994 лв. Също толкова и от Радикалдемократическа партия в България. С 4 лева по-малко са й дали от РЗС. Партията на премиерския съветник Яне Янев е насочила към телевизията пакет от 39 990 лв.

Ангажиментът на ЦИК

След поредица въпроси по време на самата кампания дали Централната избирателна комисия ще предприеме някакви действия, за да установи има ли злоупотреби, ЦИК отговори, че започва да следи по-строго как се изразходват парите за медийните пакети.

Заради пробойните в Изборния кодекс, от избирателната комисия обявиха, че са решени да следят не само за това дали указаните в договорите параметри за брой реклами са спазени, но и какъв вид е банерът (статичен, подвижен и т.н.), дали няма припокриване на обещаните площи за една и за друга партия, завишени ли са цените и т.н.

В интервю за БНР говорителят на ЦИК Цветозар Томов тогава заяви, че комисията ще прави мониторинг на медии, в които инициативните комитети „агитират“ с държавни пари.

До момента обаче такъв мониторинг не е осъществен, става ясно от отговор на ЦИК по Закона за достъп до обществена информация.

„Изпълненият“ ангажимент

На въпрос от Mediapool извършен ли е мониторинг или оценка, или друго изследване относно изпълнението на медийните пакети, ЦИК отговаря, че „мониторингът върху заявяването, представянето и изпълнението на договорите относно медийните пакети по т. 1.3. от ПМС № 230 от 27.08.2015 г. също е публична информация и е обективирана в протоколите от заседанията на ЦИК от 9 до 26 ноември 2015 г. публикувани на адрес: https://www.cik.bg/bg/protocols„.

Преглед на протоколите обаче показва, че под мониторинг ЦИК разбира устните доклади на медийните договори, сключвани от инициативните комитети.

Потърсен за коментар, Цветозар Томов обясни, че мониторинг в крайна сметка не е направен: „По време на кампанията в комисията наистина се стигна до извода, че работната група, която се занимаваше с медийните пакети ще прави текуща проверка дали се публикуват материали и дали банерите са описани правилно в договорите. За съжаление ресурсът ни не стигна затова. И по тази причина ЦИК е проверявала само отчетите по изпълнението.“

Преглеждайки отчетите по изпълнението, обаче, ЦИК няма механизъм, чрез който да сравни дали подадената информация отговаря на истината, особено когато става въпрос за интернет-страници. „Ние можем да проверяваме лъжи, но няма как да разберем дали ни лъжат“, казват неофициално от ЦИК.

Затова и комисията няма как да санкционира субектите, които са взели пари. „Ние просто няма за какво да ги наказваме или да им откажем пари, защото не знаем какво са направили“, твърдят още от Централната избирателна комисия. Затова решението е лесно – раздадени са над 1 130 000 лева за всички, които са ги пожелали.

Само един комитет поискал да говори в изборната нощ

Всъщност ЦИК разчита единствено на добросъвестността на регистриралите се като агитатори за едната или другата теза на референдума. Липсва законов механизъм, по който това може да се удостовери.

Информация, получена по реда на Закона за достъп до обществена информация, показва, че само един инициативен комитет се е възползвал от възможността да даде пресконференция в изборната нощ, като по този начин отчете резултатите от своята агитационна дейност.

Според Министерството на външните работи, което организираше и поддържаше работата на международния пресцентър в изборната нощ, единствено комитетът, представляван от Мануела Малеева „Гласувай без граници“ от застъпващите тезата „за“ електронния вот е поискал възможността да говори за свършеното от тях и резултатите от допитването.

Нито един инициативен комитет, който е агитирал „против“ възможността за електронно дистанционно гласуване не е поискал акредитация от МВнР,става ясно от официален отговор на министерството.

От възможност за участие в съвместна пресконференция са се възползвали и представители на ПП „Обединени земеделци”, „Радикалдемократическа партия”, „Българска социалдемократическа партия”, “Национална републиканска партия” и „Българска Социалдемокрация”, регистрирани в ЦИК с позиция „да” по въпроса на референдума. От партиите, регистрирани като страна „против“ е-вота единствено новосформираната формация на Велизар Енчев „Българска пролет“ се е възползвала от възможността да говори по темата.

Отсъствие на интерес, материални подбуди и препоръки

„Липсата на интерес за представяне на тезите в нощта на изборите предизвика истинско учудване в екипа, който организираше международния пресцентър“, заяви пред Mediapool говорителят на МВнР Бетина Жотева.

„Особено след като медийният натиск за допускане на камерите на всички телевизии бе толкова голям и успя – ние допуснахме на практика всички пожелали да отразяват, очаквахме максимално широко присъствие на регистриралите се много Инициативни комитети. Това обаче не се случи, което ни навежда на мисълта, че водещият интерес за сформирането им е бил по-скоро материален“, коментира Жотева.

Според експерта и председател на неправителствената организаиция „Институт за развитие на публичната среда“ Антоанета Цонева във всички случаи най-малкото, което трябва да се направи за в бъдеще е, ЦИК да вземе решение за механизма, по който се извършва някакъв вид мониторинг върху изпълнението на информационната кампания.

„За всички нас е ясно, че кампания, в която през медийните пакети бяха ползвани около 1 200 000 лева, трябваше да създаде много по-наситена информационна среда, а това не се случи, което означава, че няма ефективни механизми за мониторинг за изпълнението на договорите“, допълва Цонева.

Тя препоръчва да се обособи или звено в ЦИК или мониторингът да се аутсорсне към екипи, които имат експертиза в този тип дейност, за да може да се предоставя релевантна и точна информация към комисията преди тя да преведе парите към изпълнители. „Все пак става дума за публични пари и за информирания избор на гражданите“, допълва Цонева.

Дончев: Не виждам защо ЦИК да не подлежи на вторичен контрол

Потърсен за коментар вицепремиерът, отговорен за организацията на изборите 2 в 1 Томислав Дончев заяви пред Mediapool, че предвид грешките, свързани с протоколите на секционните комисии и невалидните бюлетини са от особено значение всякакъв вид информационни кампании – както от ЦИК, така и от външни организаиции. „Очевидно тези кампании не са били на ниво“, допълни той.

„В момента правителството се опитва да измени правилата така, че да няма нито една държавна институция да не подлежи на съдебен контрол, особено за разпределението на средства. Не виждам защо ЦИК да остане в страни и да не бъдат направени такива изменения, че комисията да подлежи на вторичен контрол“, допълни Дончев.

_____