Майка на седмокласник:Доброто образование не е самоцел

ДО
ВСИЧКИ МЕДИИ

ПИСМО
Относно отварянето на училищата за седмокласници и зрелостници
от Кристина Николаева

Уважаеми г-н Борисов,

Уважаеми г-н Вълчев,

Уважаеми г-н Ананиев,

Уважаеми г-н Мутафчийски,

Майка съм на седмокласник. До момента аз и всеки член на четричленното ми семейство стриктно и отговорно спазваме мерките срещу разпространението на COVID-19, предписани от Националния оперативен щаб. Това го правим най-вече, защото сме наясно със състоянието  на здравната система, която и преди пандемията беше пред колапс.

Днес, обаче разбирам, че имате намерение да отворите училищата само за ученици от 7-ми и 12-ти клас, защото, според думите на премиера, за тях е от изключителна важност да завършат учебната година, присъствайки физически в класните стаи.

Господа, за мен доброто образование на децата ми е приоритет и е от изключителна важност. Но то не е самоцел. Образованието на децата ми е пътя, начина, инструмента за гарантиране качеството им на живот. Но за да бъде възможно този път да бъде извървян, те трябва да са живи.

Буквално до вчера, от телевизионните екраните ни плашихте с дефицит на чували за трупове и с хладилни камиони, пълни с трупове. Днес, в условията на експоненциално увеличение на новите случаи на заразени с коронавирус, при предстоящ пик на заболяемостта,  Вие обмисляте как да върнете децата ни в училище! И това при положение, че не веднъж г-н Мутафчийски обясняваше, че и при деца, и при младежи се наблюдават усложнения при протичане на заболяването, които могат да са животозастрашаващи.

Освен това, помислихте ли, че тези деца живеят с родители, повечето от които са над 40-50 годишна възраст, т.е. в т. нар. “рискова възраст” ?! Помислихте ли за учителите, които също са във “рискова възраст”?! Как, ще гарантирате, че сред учениците и учителите няма заразен с COVID-19,  след като стана ясно, че може да има заразени без проява на клинични симптоми, но пък да са заразоносители?!

Как ще гарантирате, че децата ни ще спазват предписаната от щаба дистанция от 2 метра? Смея да твърдя, че дори да разделите класа на две групи от по 12-15 деца, не бихте могли да гарантирате спазването на нужната дистанция, дори и условията да го позволяват. Смея да твърдя, че дори и децата да са изключително отговорни и да спазват всички предписани мерки стриктно,  престоят им 5-6 ч. в затворено помещение е предпоставка за заразяването им, в случай, че в помещението има вирусоносител.

Недоумявам, при безспорнния успех на дистанционното онлайн обучение и в условията на настоящата епидемологична картина, защо решихте, че за децата е от изключителна важност да завършат учебната година, присъствайки физически в училище? Моля Ви, помислете, че ако реализирате тази Ваша идея, в условията на еспоненциално нарастване на броят на заразените, една част от децата няма да могат да се явят на матури, защото вече ще бъдат болни, имено заради присъствието им в клас.

Г-н Велчев,

По отношение на организирането на предстоящите матури, много Ви моля да съобразите датите за провеждането им, така че те да са след пика на разпространението на заразата – когато се установи трайна тенденция в увеличаване на броя на оздравелите от COVID-19 и същевременно трайна тенденция в намаляване на броя на заразените.

Дори това да означава, провеждането им да е през септември. Убедена съм, че е възможно и няма да бъде голям проблем бъдещите осмокласници и студенти първокурсници, да започнат обучението си през учебната 2020 г. /2021 г. 2, 3 или 4 седмици по-късно и съответно да го завършат 2, 3 или 4 седмици по-късно.  Моля, помислете и за това как биха се чувствали децата, ако в разгара на летните жеги провеждат важни за тях изпити с продължителност 2 часа и 30 мин. / 4 часа .

Уважаеми Господа,

Преди 40 дни г-н Мутафчийски ни призова с поведението си да не задължаваме нашите лекари да правят тежки избори – кой да живее и кой не.

Сега аз Ви призовавам с решенията, които ще вземете да не поставяте мен и други родители пред тежкият избор дали да рискуваме здравето и живота на децата и на семействата си, като ги пратим на училище или да рискуваме да провалим бъдещият им живот като не ги пратим.

Уважаеми представители на медиите,

Тъй като се съмнявам, че това писмо ще достигне до съответните адресанти, а дори и да достигне до тях, се съмнявам, че ще му се обърне някакво внимание, Ви умолявам когато ходите на брифинги – редовни или извънредни или при други удобни случаи, задайте въпросите, които задавам в това писмо. Защото дори и да е малък броят на децата от 7 ми и 12 клас, за родителите им те не са статистика, а смисълът на живота им.