Фидел Кастро, пламенният апостол на революцията, който през 1959 г. пренесе Студената война в Западното полукълбо, почина в петък на 90-годишна възраст. Като върховен лидер на Куба, той близо половин век се опълчваше на Съединените щати и вгорчи живота на общо 11 американски президенти, а за кратко дори изправи света на ръба на ядрена война.

Кубинската държавна телевизия съобщи за кончината му, но без подробности.

Тъй като здравословното му състояние се влошаваше от години, Кастро се оттегли от властта през 2006 г., когато бе сполетян от тежко заболяване, като така се надяваше, че ще осигури приемственост в комунистическата си революция. Той отстъпи временно част от властта на по-малкия си брат Раул, който сега е на 85, а две години по-късно официално се оттегли от президентския пост. Оттогава Куба е управлявана от Раул Кастро, който се би рамо до рамо с Фидел още в първите дни на бунта, а после стана министър на отбраната и най-доверения човек на брат си. Раул Кастро е казал, че възнамерява да подаде оставка през 2018 г.

Преди да почине, Фидел Кастро бе най-дълго управлявалият национален лидер в света след кралица Елизабет Втора. Той стана внушителна фигура на международната сцена, чиято значимост през ХХ век далеч надхвърли всичко, което някой може би е очаквал от държавен глава на 11-милионна карибска държава.

Той властваше в страната си със сила и символизъм от 8 януари 1959 г., когато влезе в Хавана, извърши преврат срещу Фулхенсио Батиста и произнесе първата си голяма реч в столицата пред десетки хиляди симпатизанти в щаб квартирата на победения диктатор.
Кастро упражняваше властта си като тиранин, контролирайки всеки аспект от живота на острова. Той бе кубинският „Върховен водач“, застанал на танк, ръководеше отбраната на страната си в Залива на свинете. Отговаряше за безброй подробности – от избирането на цвета на униформите на войниците в Ангола до упражняването на надзор върху програмата за създаване на супер порода млечни крави. Лично определяше показателите за реколтата от захарна тръстика. Лично изпрати безброй хора в затвора.

Кастро и тоталитарното му правителство останаха на власт толкова дълго време не само заради репресиите и всяването на страх. Той имаше както обожатели, така и яростни критици в Куба и по света. Някои го смятаха за безмилостен деспот, който потъпква правата и свободите; много други го приветстваха през годините като герой на революцията.

Дори когато се разболя и през лятото на 2006 г. бе приет в болница с дивертикулит и за пръв път се отказа от повечето си правомощия, Кастро опита да си самоназначи лечение и да уреди приемствеността в комунистическата революция.

Предавайки властта на брат си, Кастро за пореден път разгневи враговете си във Вашингтон. Американски представители осъдиха прехода – казаха, че по този начин се удължава диктатурата и за пореден път на изстрадалите кубинци не им е позволено да вземат живота в собствените си ръце.

Но през декември 2014 г. президентът Барак Обама използва правомощията си в изпълнителната власт, за да смекчи продължаващия от десетилетия антагонизъм между Вашингтон и Хавана. Той предприе действия за уреждане на размяна на затворници и нормализиране на дипломатическите отношения между двете страни – сделка, която бе постигната с помощта на папа Франциск. Тя стана факт след 18 месеца на тайни преговори между представители на двете правителства.

За мнозина Кастро бе обсебен от себе си ревностен последовател на една идея, който никога не се е съмнявал в съдбата си; хамелеон, чиито икономически и политически цветове се определят повече от прагматизъм, отколкото от доктрина. Но в гърдите му туптеше сърцето на истински бунтар.

Той е може би най-важният лидер в Латинска Америка от времето на войните за независимост в началото на ХIХ век. Несъмнено е най-влиятелният човек, определил хода на кубинската история, наред с Хосе Марти – неговия герой, борил се в края на XIX век за независимостта на Куба. Революцията на Кастро трансформира кубинското общество и оказа по-дълготрайно въздействие на целия регион, отколкото всеки друг бунт в Латинска Америка, като изключим може би Мексиканската революция от 1910 г.

Наследството му в Куба и извън нея е смесица от социален прогрес и окаяна бедност, расово равенство и политически гонения, напредък в медицината и нищета, сравнима с условията в Куба от времето, когато той влезе в Хавана като победоносен партизански командир през 1959 г.

Но най-голям отпечатък върху управлението му оставиха вманиачеността на Кастро по САЩ и тази на Америка по него. След като той прегърна идеите на комунизма, Вашингтон го представи като дявол и тиранин. Неколкократно опита да го свали от власт чрез неуспешното нахлуване в Залива на свинете през 1961 г., икономическо ембарго, останало в сила десетилетия наред, заговори за покушение и дори странни планове да се накърни имиджа му, като се предизвика окапване на брадата му.

Опълчването на Кастро срещу американската власт го направи пътеводна звезда на съпротивата в Латинска Америка и на други места, а буйната му брада, дългата му кубинска пура и военната му униформа станаха универсални символи на бунта.

Кастро разбираше колко е важен имиджът, особено по телевизията и това му помогна да не изгуби лоялността на много кубинци дори в най-трудните периоди на лишения и изолация, когато редовно обвиняваше Америка и ембаргото й за много от неволите на Куба. Умението му да борави майсторски с думи в хилядите си речи, често продължаващи часове, насади в много кубинци неговата омраза към САЩ и ги накара да са постоянно нащрек за военна, икономическа или идеологическа инвазия от север.

След като води партизаните си срещу репресивния кубински диктатор, Кастро сключи съюз със Съветския съюз и използва кубинските войски, за да подкрепи революции в Африка и Латинска Америка.

Готовността му да позволи на Съветския съюз да изгради площадки за изстрелване на ракети в Куба доведе през есента на 1962 г. до тежка криза между САЩ и СССР, която можеше да ескалира в ядрена война. Светът бе на тръни в продължение на 13 дни, докато най-сетне конфронтацията намаля, а площадките бяха премахнати.

С разпадането на СССР през 1991 г. Кастро се изправи пред едно от най-големите си предизвикателства – да оцелее без огромните комунистически субсидии. Той опроверга предсказанията за политическата си смърт. Когато кубинската икономика бе на ръба да се срине, той легализира щатския долар, срещу който роптаеше от 1950-те години, и пак го забрани няколко години по-късно, когато икономиката се стабилизира.

Кастро продължи да дразни американските президенти в продължение на половин век, осуетявайки всички опити на Вашингтон да го неутрализира. Дори когато гръмкият му глас отслабна до старчески шепот, а брадата му посивя, Кастро, който близо пет десетилетия бе низвергнат от Запада, продължи да се държи непокорно.

Често казваше на интервюиращите го, че се отъждествява с Дон Кихот и подобно на него се бореше както с реални, така и с въображаеми заплахи. Десетилетия наред се готвеше, например, за нова инвазия, каквато така и не бе предприета. Когато лидерите на всички други държави от Западното полукълбо се събраха в Квебек през април 2001 г. за третата Среща на върха на Америките, непоканеният Кастро ръководеше възпоменателните церемонии за срамното поражение на подкрепяните от ЦРУ изгнаници в Залива на свинете през 1961 година. Верен на стила си, той каза, че изключването му от срещата е признак за сила и нарече Куба „единствената страна в света, която няма нужда да търгува със САЩ“.

По БТА