Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Красимир Узунов, президент на Агенция и Радио „Фокус“ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Напрегната нощ в Македония. Протестиращи щурмуваха парламента и нападнаха депутати заради избора на Талат Джафери за председател на събранието на страната. Наложи се специални части да се намесят, за да овладеят ситуацията. Какво ще е бъдещето оттук нататък на Македония ще коментираме в следващите минути с журналиста Красимир Узунов. Можем ли да прогнозираме оттук нататък докъде ще се стигне в Македония и ще ескалира ли отново напрежението по този начин, който видяхме снощи?
Красимир Узунов: Напрежението в Македония през последните месеци, според мен, никога не е спадало. Такива припламвания, ако трябва да ги определим, като снощи, имаше преди няколко месеца, имаше и преди половин година. По същия начин ще се развива ситуацията и сега. Днес има лидерска среща. Такива лидерски срещи имаше няколко, където лидерите на основните политически партии, били от македонския, били от албанския блок ще настояват за разследване, ще настояват за пълно изясняване на случая, има ли съучастие на полицията, няма ли съучастие на полицията. През това време ще се нагнетява напрежение на улицата по една проста причина, че „За заедничка Македония“- гражданската инициатива, от снощи призовава за разширяване на протестите. Усещането за несигурност от една страна, от друга страна кризата на македонската идентичност, която се задълбочава, ще води до все по-засилена ескалация, в която не изключвам и нови щурмове в парламента. Тоест, не можем да не направим една проста асоциация, че това е превземане на парламента, откъдето ще започне друг етап в развитието на Македония.
Водещ: Какъв ще е този етап?
Красимир Узунов: Не, няма да има друг етап. Етапът на напрежение ще продължи. Македония бавно и неумолимо се срива. Опитите да се бабува от Брюксел с пожелания, постове в „Туитър“, изявления във „Фейсбук“ в подкрепа на един или друг избран, бил той етнически албанец или т.нар. „македонец“, няма да бъде решение. Просто липсва подход, липсва визия за решаване на кризата в Македония, която от политическа преди 2 години във всеки един момент може да се превърне в междуетническа.
Водещ: Можем ли да говорим, че станалото снощи е умишлена провокация или напротив, става дума за съвсем спонтанно недоволство от страна на протестиращите? Вие как разчитате нещата от вчера?
Красимир Узунов: На фона на общото недоволство в Македония, което трудно можем да го определим като „спонтанно“, защото то е подготвено, провокация може да има поне от няколко места. Търсенето на развръзка на казуса, който стои в парламента през последните два месеца, където трябва да се избере председател на парламента, което стана вчера, и да се определи една комисия, която да определя кандидати, както се казва – Комисия за определянето на именуването на хората, които да се занимават с подготовката на едно евентуално ново правителство, този процес си върви с бих казал с една интензивност, която се отразява върху улицата, където има над 28 основни града в тази 2 125 000 души по статистика в Македония, които протестират доста организирано и доста мотивирано, което означава, че има политическа сила, която стои зад тях. Това отговаря и на въпроса кой би имал интерес от една подобна провокация. Тоест, такъв интерес трябва да се търси най-малко в Социалдемократическия съюз, който смята, че властта му принадлежи – малко по малко обаче му се изплъзва. Ръководството на ВМРО-ДПМНЕ, което би трябвало да стане клиент на прокуратурата, ако се създаде едно подобно правителство, вижте снощи самата декларация на Социалдемократическия съюз, че Георге Иванов – президентът и бившият премиер Груевски и лидер на ВМРО-ДПМНЕ носят главна отговорност за това, което се случи в парламента снощи. Въпреки че Груевски по това време беше във Виена и призоваваше през поста си във „Фейсбук“ към спокойствие, да се откажат от насилие и че ВМРО-ДПМНЕ ще защитават по демократичен път своите искания. Това означава, че може да се отиде наистина на едни избори две в едно, тоест, местни и парламентарни, тъй като не трябва да забравяме, че изтича мандатът и на местната власт, а не са насрочени местните избори. Ако се отиде на едно подобно гласуване, това ще бъде разграничителната линия в самата Македония. Защото ВМРО-ДПМНЕ категорично ще спечели срещу Социалдемократическия съюз, въпреки че и двете основни партии бяха съгласни с т.нар. „албанска политическа платформа“, около която се обединиха 40 парламентарно представени партии на етническите албанци с исканията си за разширяване правомощията и прилагането на Охридския рамков договор от 2001 година за въвеждане на албанския език на цялата територия на страната. Това означава администрацията да владее албански, което доста трудно ще накараме хората в Струмица да проговорят на албански, където няма етнически албанци, или в други райони по Източна Македония. Да не говорим за това, което се случи, че председател на парламента стана албанец, който произнесе първото си слово на албански език и предизвика македонски депутати да пеят химна на Македония.
Водещ: Наистина сложна беше снощи обстановката. Разбирам от думите ви, че едни нови избори няма да помогнат кой знае колко много. Да ви върна на темата с етническия конфликт, който прогнозирахте – какво може да излезе от това? Можем ли да говорим дори за война?
Красимир Узунов: Етническите конфликти на Балканите се решават само по един начин, това не е цивилизованият развод между словаци и чехи в някогашната Чехословакия и съществуващите сега две държави. Обикновено в географките ширини на Балканите етническите конфликти са свързани с жестоки войни, които за съжаление, ескалират във всяка изминала година. Защото, ако си спомним отделянето 1992 година, август, отделянето на Словения – да, имаше инциденти, имаше мисля, че имаше 8 загинали, но Словения става самостоятелна държава и Югославската народна армия се изтегля от територията на Словения. Друг беше случаят обаче с отношенията Хърватия-Сърбия. Имаше операция „Буря“, операция „Хърватска сабя“, която трябваше да възстанови владеене върху Западна Славония, имаше етническо прочистване в района на Вуковар и от двете страни обвинеия. После се стигна до войната в Босна, която продължи и причини изключително много страдания на всички, които живеят в региона, били те мюсюлмани, тоест някога помюсюлманчени сърби и хървати, хърватите, сърбите вътре, това доведе до създаването на Федерацията Босна и Херцеговина с три части – едната, доминирана от сърбите, другата от хърватите, третата от мюсюлманите. Да минем през войната в Косово и последната война в Македония. Самият Талат Джафери е връзка с тази война, защото името му се спряга около убийството на битолските полицаи в района на Веице (бел. ред. През 2001 г. 8 македонски войници са жестоко убити на при с. Веице в Шар планина. Според очевидци след убийството телата са запалени и дори клани от членове на Армията за национално освобождение) по време на въоръжения конфликт 2001 година. Тоест на Балканите етническите конфликти прерастват по някои път и до пълнокръвни войни. На този фон трябва да се разсъждава и във връзка с апелите за обединение на етническите албанци да живеят в една държава. Става въпрос за изявлението на премиера на Албания, както и на президента на Косово, а отделно и на албанците, които си живеят почти по нашата граница, в Прешевската долина, по долината на река Морава. Това означава, че на запад от нас ситуацията е обременена с конфликти, напрежения, противоречия, които много лесно една искра може да предизвика конфликт, който да се прехвърли през границите на поне няколко държави.
Водещ: В тази връзка какъв е полезният ход на България?
Красимир Узунов: Това е „луксът“ да живееш на място, от което горещите точки са на една ръка разстояние. От едната страна ни е Близкоизточният конфликт, който ни отделя само Турция, все още нерешения конфликт с Кипър на юг, Косовският възел и албанският фактор на Балканите, това е проблем, който ни свързва с Македония, Косово, Албания, Босна ни е на Северозапад, не много далеч. Помним бомбардировката в Белград, когато една от ракетите, изстреляна от самолетите падна в Горна Баня, имаме един конфликт, който не е решен придместровски на Североизток. Лошо е, че на много от местата живеят етнически българи и ние няма как да не се притесняваме, първо за съдбата им, защото ако се стигне примерно до един въоръжен конфликт в Македония или поне на едно повторение на партизанската война от 2001 година, защото наистина от тогава мина и израсна едно ново поколение албанци, което обаче добре помнят, че най-лесният път, за да се попадне в парламента, това е да се излезе на Тетовското теке, да се стреля няколко пъти и след това да пристигнат умиротворители на ОНН. Това е къде-къде по-евтино и по-изгодно, отколкото да се провежда предизборна кампания. Така че ние трябва да се притесняваме при един евентуален конфликт в Македония каква би била бежанската вълна, която ще усетим ние, тук. И тук не става въпрос за сирийци, за иракчани или за афганистанци, а за наши кръвни роднини, които най-малкото биха потърсили първо помощ, както е в историята много пъти показателно, биха потърсили помощ и спасение в България. От друга страна, ние трябва да имаме една проактивна политика, трябва да започнем да се занимаваме много по-сериозно, както с външна политика, така и с проблемите на сигурността в страната, защото сигурността в страната не трябва да се разбира само и единствено като укрепване на полицейските участъци и това дали във всяко едно село ще има по един полицай.
Евелин ЦАНЕВА