Д-р Георги Н. Чалдъков
Пролог
В книгата си „Златният петел и други истории“ мексиканският писател Хуан Рулфо описва епизоди от войната между САЩ и Япония през 1941 г. Последните думи на заловен японски войник пред американците са: „Чува се, че се занимавате с нашите бойни изкуства, вие никога няма да успеете, защото не знаете кога да спрете!“.
„Аз – каза един посетител в Чернобил – не бях виждал вълк в Украйна, но сега видях много вълци около Чернобил, останал без хора”. И чул те да казват: „Вълк за вълкa е човек” – ехо от „Човек за човекa е вълк”.
Око за око и светът ще ослепее. – Махатма Ганди
Perpetuum mobile
„След поредната война хората, макар и слепи,
ровят в книгите да открият в тях Причината“ * –
и „с наивна увереност“ призовават за край на всичките войни –
илюзия – „хората не искат да чуят истината,
страхуват се илюзиите им да бъдат разрушени“ ** –
напомни ми за „ един-единствен гарван, който се обади,
за да ми каже истината. Страшната“ *** –
войните са метастази на геополитическите бесове.
„Само мъртвите са видели края на войната“ –
написа Платон, а Ницше – „вечното повторяне“ –
всичко, преживяно
се случва отново и отново –
Ecce рerpetuum mobile:
Каин уби Авел,
Ромул уби Рем,
Зевс уби баща си Кронос,
Англичани убиха африканци и аборигени,
американци и канадци – индианци,
белгийци – конгоанци,
испанци – инки и кечуанци,
турци – българи и арменци,
комунисти – руснаци, българи, унгарци,
поляци, румънци, чехи, словаци….
Пеперудите през сълзи казват
“и живите могат да видят края на войната:
представи си руските и украинските войници спират
да се сръжават и убиват, прегръщат се
и обявяват края на войната.
Не повярва на пеперудите Платон, защото пак слушаше „песента на козата“ – трагедия (гръцки, tragoidia; tragos – „коза“, aeidein – „пея“). Древните гърци са организирали тържества, при които са жертвали коза и са чували нейната песента. Сега е редът на „жертвените политици“, онези без знания-и-морал, но със звания-без-знания. Докато най-после тези със знания-и-морал, но със знания-без-звания спечелят парламентарни избори. Тогава и за българската демографска война ще започне примирието.
Данни на НСИ за тази „братоубийствена война“, показват националната ни трагедия: „През 2023 г. са родените само 57 197 деца; 57 197 : 365 = 157 родени дневно. През същата година са починали 101 006 българи; 101 006 : 365 = 277 починали българи дневно – повече от убитите дневно украинци и руснаци във войната в Украйна, сега, по инструкции, предимно на Германия, Англия и Франция, и „дълбоко“ в територията на Русия.
Нашата отговорност е да се стремим към свят, в който войните престават да съществуват, а „вечното повтаряне“ (eternal recurrence) да превърнем, чрез взаимно разбирателство, в стимул за живот. Като знаем мислите на Платон и Ницше, стигаме обаче до реалността: войните са безкраен цикъл, „порочен кръг“, дълбоко вкоренен в човешката природа. Все пак, ако се укротят геополитическите бесове, има надежда, но не в смисъла на Ницше:„Надеждата всъщност е най-лошото от всички злини, защото удължава мъките на човеците“.
„Равновесието на Наш“ за ефективни мирни преговори
20-годишният Джон Наш пристига в университета в Принстън, щата Ню Джърси, където работят Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман, с препоръка от негов професор: “Този човек е математически гений”. Това се потвърждава през 1950 г., когато 24-годишният Джон Наш защитава докторската си теза „Некооперативни игри“. В нея той описва “Равновесието на Наш” (Nash equilibrium) – нова парадигма за теорията на игрите, за която през 1994 г. Джон Наш е удостоен с Нобелова награда за икономически науки. Дотогава в игрите е изследвана предимно конкуренцията – за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. Джон Наш доказва математически, че има система от решения за всеки отделен играч, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят (win-win strategy). Така “Равновесието на Наш” става модел за поведение в икономиката, дипломацията и други сфери на живота.
Нека политиците най-после и те го прилагат при преговорите за край на войните. Древните китайски пълководци отдавна са разчитали на подобно равновесие, наричали го „златният мост на диалога“. И още, „вместо война на мечовете, да се прилага война на думите“ – „Атинското чудо“, което Карл Попър нарече „едно от най-великите изобретения в изкуството и философия на древните гърци“.
Бомбардировки за бомбардировки и светът не ще оцелее.****
Затова, няма да се изморя да повтарям: Политици и тези, които отдълбоко ви нареждат, войнстващи ястреби и ястребки (включително българските), не рушете миролюбивата триада: „Равновесието на Наш“ – „Златният мост на диалога“ – „Атинското чудо“!
Увеличаване на разходите за превъоръжаване, нито санкциите и тарифите, могат да спрат войните. Техните последствия са трагични: все по-ожесточени билатералните нападения (Русия–Украйна, Израел–Газа, и други), все повече убити и ранени, все повече опасения за нови войни – сега, когато ядрената гъба може, като Дамоклев меч, да се извиси над главите на земляните. Затова не взаимните бомбардировки с дронове и ракети, а взаимната съпричастност и сътрудничество, нека са приоритети за работата на политиците. Днес по спешност е нужен Ренесанс на хуманизма в политиката и обществото. Вижте концептуалната фотография, показваща английско семейство в края на Първата световна война:
Надявам се, съкрушителната тъга, причинена от войната, да подсети политиците за по-отговорни, човеколюбиви действия за постигането на Мир.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Борис Христов, ** Фридрих Ницше, *** Константин Павлов, **** Махатма Ганди.
